Резултатите от Вилнюс и последиците за НАТО, Украйна и България

Ще се спра само на някои недостатъчно изяснени в нашите медии страни. Първо, относно гаранциите за Украйна трябва да се има предвид, че след като форматът НАТО не бе достатъчен, понеже има страни, които са против даване на дата за членството ѝ, те бяха дадени във вид на двустранни и Г-7 гаранции.
Нека се спра на даването на дата за членството ѝ в НАТО като репер за оценка на самата среща. Ясно е, че докато се води война в Украйна, НАТО не може да приеме Украйна за член. Това го разбират в Киев. Още по-добре разбират, че ако главна заплаха за сигурността за страните от НАТО е Русия – и това се доказва от спешното приемане за членове на организацията на Финландия и скоро на Швеция – то няма вариант, при който да се надцени значението на Украйна за НАТО. В този смисъл еднозначно може да се твърди, че НАТО има крещяща нужда от Украйна. Ето какво казва Сър Антъни Радакин, началник на отбраната на Великобритания – най-висшия професионален военен на страната: “Русия загуби повече от половината от боеспособността на своята армия. Миналата година изстреля 10 милиона снаряда, тази година не може да произведе и 1 милион снаряда. Загуби 2500 танка, а в най-добрия случай може да произведе 200.”.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Какво означава това? Че НАТО в момента има два пъти по-слаб противник, което му позволява да се чувства два пъти по-сигурен.
И тук идваме до сметката, за която лицето Радев твърди, че се плащала от цяла Европа. Сметката за двойното намаление на заплахата от Русия се плаща от Украйна, от над 100 хиляди загинали, включително деца, от над 200 хиляди деца, за които няма сведения, от над 15 милиона, които са напуснали родните си места, от една разрушена икономика. При това без нито един гражданин на ЕС да е загинал!
Можеше ли НАТО да даде дата на Украйна? Според мен можеше, отново обвързана с приключването на войната и изпълнението на условия от страна на НАТО. Да, ще кажете, каква е разликата? Ами голяма – ако НАТО бе казало: „Имате условна дата 2027 г., докогато се надяваме войната да приключи и вие да изпълните условията“, украинците щяха да имат в съзнанието си перспективата за това членство и да се стремят и да приключат войната, и да изпълнят условията. Подобна стъпка щеше да прехвърли отговорността за членството върху украинския елит и да мобилизира и войниците да постигнат военна победа.
Сега нещата са в полето на руския интерес – колкото по-дълго затягат войната, толкова по-сигурна ще бъде в Москва, че Украйна няма да стане член на НАТО.

От практична гледна за Украйна е по-важна реалната помощ, която получава днес. Членството все пак остава идеална цел. Трябва да е ясно – докато Орбан и Ердоган са в НАТО, опасността от блокиране на членството ще остане. Затова е важно да се поддържа дух на солидарност, защото разминавания винаги ще има. Тези разминавания ги има навсякъде – има ги в Украйна, има ги в САЩ, но има нюанси в реакциите по темата между Държавния департамент и Съвета за Национална сигурност вътре в Републиканската и Демократическата партия. Важна е посоката и вярата, че в Украйна се решава уравнението на сигурността и до голяма степен благоденствието на Европа. И на България.
Това, че лицето Радев излезе от коловоза на политическия разум и отговорност, не променя нещата – България ще излезе по-силна, с по-ясен образ като нация член на Европейската общност след войната. Затова е важно да не допускаме отново служебни правителства и Радев до властта.
На първо място обаче е да се сменят шефовете на службите – защото те са петата колона на Русия и през тях се реализират много активни операции на Кремъл. Ако с действие, то със съзнателно бездействие.