МНЕНИЕ: Как Вашингтон не разбра Путин
Препрочитайки мемоарите на висш американски дипломат, който сега оглавява ЦРУ, човек разбира колко погрешно Вашингтон, Берлин и Франция са разбирали Русия – за което сега всички плащаме.
Андерс Аслунд
Уилямс Дж. Бърнс е смятан за най-умелия дипломат на САЩ от своето поколение. Той може да се похвали със златна кариера, включваща посланически пост в Москва през 2005-8 г., заместник държавен секретар по политическите въпроси и заместник държавен секретар. Служил е на висши постове както при демократите, така и при републиканците.
Днес Бърнс е ръководител на ЦРУ, а президентът на САЩ Джо Байдън току-що го направи член на своя кабинет. Често е смятан за най-важния съветник на Байдън по въпросите на руската война в Украйна след съветника по националната сигурност Джейк Съливан.
През 2019 г. Бърнс публикува високо оценените си мемоари „Резервният канал“: Американската дипломация в един объркан свят“. Като се има предвид сегашната му известност, току-що я дочетох, за да се опитам да разбера къде всъщност стои той по отношение на Русия и Украйна.
Голяма част от американския истаблишмънт, да не говорим за Германия и Франция, сбъркаха с Путин и неговата външна политика
Книгата е важно свидателество. Бърнс излага възгледите си с необичайна яснота благодарение на широкия достъп до старите му доклади до Държавния департамент. Но колкото повече четях, толкова повече се разочаровах от възгледите му за Русия и Украйна, проблемът, обаче, не беше само в Бърнс.
Голяма част от американското ръководство, да не говорим за Германия и Франция, разбира Путин и неговата външна политика погрешно. Те пренебрегнаха интересите на приятелски държави като Украйна и Грузия.
Руският президент Владимир Путин всъщност е забележително прозрачен и Бърнс го отразява добре. Когато държавният секретар Кондолиза Райс посещава Путин в Москва през 2005 г., той заявява: „Саакашвили не е нищо повече от марионетка на Съединените щати“. Той продължи: „Ако Грузия предизвика кръвопролитие в Осетия, няма да имам алтернатива освен да призная Южна Осетия и Абхазия и да отговоря със сила“ (стр. 202).
Въпреки че има още много неща, които Съединените щати биха могли да направят, за да осигурят украинската победа, не трябва да се отхвърля огромната подкрепа, която американците вече са оказали.
Още тогава Путин заплаши да нападне Грузия. Можеше да се очаква, че САЩ ще реагират решително и ще подготвят мерки срещу руския експанзионизъм (остри изявления, заплахи за санкции, доставки на оръжие). Въпреки това Бърнс просто заявява: „Не съм съгласен с това: „Наглостта на Путин остави трайно впечатление“.
Бърнс изразява презрение към бившия руски президент Борис Елцин, който постави началото на свободата и икономическите реформи в Русия, докато към Путин се отнася с уважение: „В много отношения той изглеждаше като анти-Елцин – половин поколение по-млад, трезвен, безмилостно компетентен, трудолюбив и с твърдо лице, той предлагаше обещание за руснаците, уморени от хаоса и безредието от епохата на Елцин“ (с. 206).
Бърнс продължава: „През 2003 г. Путин превърна в брутален урок милиардера Михаил Ходорковски, като конфискува петролната и газовата му компания ЮКОС и го изпрати в затвора“. Липсата на добри ценности у Путин е спомената само мимоходом, когато Бърнс заявява, че той „никога не е бил демократизатор“ (стр. 207). Бърнс с право отбелязва, че към 2005 г. администрацията на Буш „вижда една Русия, която не се интересува от демократичните ценности“ (с. 209).
Бърнс очевидно не проявява никакъв интерес към каквато и да е демократична програма: „Прагматизмът изискваше от нас да очертаем ясни граници около нашите жизненоважни интереси, да подбираме внимателно битките си по други въпроси“ (стр. 210).
Основното опасение на Бърнс беше, че САЩ ще провокират Путин, и той намери голямо разбиране в лицето на Джордж Буш, Кондолиза Райс и Робърт Гейтс.
Предупредителни знаци
Както Бърнс съобщава от срещата на Путин с Райс, предупредителните знаци за новата агресивна външна политика на Путин са в изобилие още през 2005 г. Путин просто ескалира това. В речта си на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари 2007 г. Бърнс заявява как Путин „горчиво критикува американския унилатерализъм“ (стр. 224).
Вместо да възприеме сериозно новата агресия на Путин, Бърнс действа като психотерапевт, разглеждайки речта му като „самовнушение, плод на 15-годишно натрупване на руски разочарования и огорчения… Путин даваше гласност на натрупаните разочарования на много руснаци“ (с. 224). Е, същото направи и Адолф Хитлер във Ваймар, Германия, и ние знаем как завърши това. Подобна мисъл не би могла да бъде по-далеч от ума на Бърнс. Той искаше да се съобрази с Путин.
Една от най-интересните части на мемоарите му е анализът на вариантите на политиката на САЩ в началото на 2008 г:
„Изправени сме пред три потенциални катастрофи: Косово, [плановете за действие за членство в НАТО] за Украйна/Грузия и противоракетната отбрана. Имаме високоприоритетен проблем с Иран, който ще бъде изключително трудно… да решим без руснаците. Имаме шанс да направим нещо трайно с руснаците по отношение на ядреното сътрудничество… и имаме възможност да започнем по-добре с пренастроеното руско ръководство след вероятното избиране на [Дмитрий] Медведев и да помогнем на руснаците да преминат финалната линия за влизане в [Световната търговска организация (СТО)] тази година…. Бих предпочел да продължа решително напред по отношение на Косово; да отложа плановете за действие за членство на Украйна или Грузия, докато не бъде поставена по-здрава основа…“ (стр. 232).
