Преработвателната индустрия не получава субсидии и функционира изцяло на пазарен принцип

Ситуацията наистина е абсурдна. Затварянето вече е факт за един от заводите ни в средата на август. Дотук се стигна след поредица от необмислени събития от страна на държавата – не успяхме да набавим суровина за непрекъснатото функциониране на заводите ни, както сме правили винаги досега. Всичко започна с началото на войната в Украйна, което предизвика остър ръст на цените на всички земеделски стоки, причинен поради нарушените логистични вериги. Украйна не беше в състояние да изпраща земеделски стоки от днес за утре през пристанищата и сухопътните си канали, благодарение на което цената на всички тези суровини буквално се удвои. Впоследствие беше сключена Зърнената сделка с участието на Русия, ООН и Турция и така се възобновиха доставките от Украйна. Това започна постепенно да движи цената надолу – логично развитие, защото краткосрочният шок беше вече преодолян и цените започнаха да се завръщат към средните си исторически нива. През лятото на 2022 г. беше ожъната реколтата от слънчоглед в България – малко над 2 млн. тона. Но тези количества не се насочиха директно към пазара, защото земеделските производители решиха да задържат стоката в очакване на по-високи цени. По онова време – септември 2022 г. – цената на слънчогледа беше около 1200 лв. на тон, но въпреки това земеделците взеха решение да задържат стоката, което е тяхно право. Впоследствие обаче цените се движеха единствено и само надолу и този спад продължи до средата на юни. В края на март се оказа, че очакваното покачване на цени няма да се случи и всеки, задържал земеделска продукция, беше пропуснал сериозни печалби от производството си. Тогава държавата започна да затруднява вноса на слънчоглед от Украйна, а той беше нужен на преработвателите, а за да функционираме при пълен капацитет, имахме нужда от внос на суровина от пазари извън България, коментира за Алтернативата Георги Койнов, финансов директор на едно от най-големите преработвателни предприятия у нас.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Украйна беше добър източник и ние се възползвахме от това. В края на март обаче започна кампания от бившия земеделски министър, целяща ограничаване на възможността за внос – проверките за качество на всеки камион отнемаха по 20-25 работни дни. Този момент съвпадна с инициативата на поляците – основният двигател на тази забрана, и без на практика никаква причина България реши да се солидаризира и се присъедини към идеята. Подозираме, че зад действията на държавата през март са стояли земеделските интереси, защото за разлика от другите четири държави, за които ЕС наложи забрана на внос от Украйна, България не е гранична държава с Украйна, а и има огромна за размерите си преработвателна индустрия на слънчоглед. И най-важното – българската индустрия е 100% българска собственост.
Най-големият ни завод в с. Разделна затвори в средата на август заради липса на суровина. Цената на слънчогледа е една и това е международната му цена. В момента тя е 760-80 лв. на тон. Земеделските производители твърдят, че производствените им разходи са много по-високи – ок. 1000 лв. и настояват това да е цената, на която реализират продукцията си – огромна разлика, която няма как да бъде компенсирана. Няма как да платим цени, различни от международните пазарни цени на слънчогледа.
Цялата преработвателна индустрия може да преработи 3,5 млн. тона слънчоглед за производство на олио и 7-800 хил. тона за производство на белена ядка. Допреди 10 години сме били нетен износител на слънчоглед, но след инвестициите в преработвателни мощности успяваме да преработим цялото вътрешно производство и в допълнение страната става нетен вносител, защото се нуждае от допълнителни количества, за да натовари мощностите си.
Бяхме на среща със зърнопроизводителите, но не успяхме да сближим позиции, защото те са спекулирали с цената на слънчогледа, произведен през септември 2022 г., спекулацията е била неуспешна и сега търсят кой да плати сметката, смятайки, че ние мажем да го направим. Това обаче не отговаря на бизнес логиката. Важното в случая е, че с тях винаги сме били добри партньори и винаги сме успявали да преработим произведения в България слънчоглед плюс много по-голям внос, отколкото имаме в момента.

Преработвателната индустрия не получава субсидии и функционира изцяло на пазарен принцип. Зърнопроизводителите водят бизнес, който крие своите рискове. В годините, когато печелят, имат право да изхарчат печалбата си както преценят. Но при лоша година това не може да бъде за нечия чужда сметка.
Обърнете внимание, че държавите от Западна Европа са традиционен пазар на българските преработвателни предприятия. Сами си създадохме проблем, от който никой не печели, а преработвателната индустрия страда. Министърът се опитва да намери баланс, но за него ситуацията е наследена. В началото на миналата седмица е имало среща на земеделските министри в Испания, където той е повдигнал темата за слънчогледа и е заявил готовността на България да поиска отпадането му от забранителния списък.
До момента не сме освобождавали служители. Продължаваме да се опитваме да набавяме суровина на пазарна цена от Румъния и Молдова и докато успяваме да захранваме заводите, които са повече от 15, те ще работят. В сектора директно са заети над 10 хил. човека и поне още толкова в периферни дейности. България е много малък консуматор на олио спрямо това, което произвежда и не очаквам недостиг за българския потребител, а цените зависят директно от международните, посочи в заключение Койнов.