Шоуто Ердоган-Путин продължава
Маневри зад кулисите
И така, срещата в Сочи миналата седмица дойде и отмина, а общото впечатление сред експертите и политиците е, че тя е била неуспех – дори провал. Президентите на Русия Владимир Путин и на Турция Реджеп Тайип Ердоган се срещнаха лично и въпреки очакванията не успяха да подновят споразумението, което в началото на войната в Украйна гарантираше преминаването на зърно от двама от най-големите производители в света през Черно море и оттам през Босфора до бедните и гладните по света. Сериозен провал, разбира се? И знак, че тандемът Путин и Ердоган не работи толкова хармонично, колкото изглеждаше през последната година?
Е, аз имам своите съмнения. Първо, срещата продължи три часа, което нямаше да се случи, ако беше безрезултатна. Но има и по-важен момент. Ортодоксалният възглед предполага, че основната точка от дневния ред е била „сделката за зърното“ и че целта на срещата е била да се съживи тази сделка възможно най-бързо. Това е съмнително. Очевидно е, че зърното е това, на което се набляга пред световната аудитория – както пред страните от Глобалния Юг, така и пред западните противници на г-н Путин – и след като се постигне сделка, той и г-н Ердоган ще изглеждат грижовни и хуманни. Но положителният резултат се отлага, докато не бъдат договорени последните детайли на една много по-важна сделка – сделката относно доставките на газ и „турския хъб за руски газ“, по думите на г-н Путин. Успокоението и аплодисментите по повод „сделката за зърното“ ще отвлекат вниманието от много по-спорната сделка между Русия и Турция, която може сериозно да отслаби ефекта на западните санкции срещу Русия.
В миналото „Анализи и алтернативи“ (A&A) няколко пъти разясняваше концепцията за турския газов хъб, така че в настоящия контекст най-краткото напомняне би трябвало да е достатъчно. След като „Северният маршрут“ за руски газ към Германия и Западна Европа (предимно газопроводът „Северен поток“) е спрян в обозримо бъдеще, а Украйна наскоро заговори за блокиране на доставките на газ през своята територия, Кремъл отчаяно търси алтернативен маршрут. Тази алтернатива е пренасянето на газ на юг до Турция и след това на запад през България и по-нататък. Но Турция и западните компании могат да имат репутационни проблеми, а може би и да бъдат обект бъдещи санкции, ако доставяният газ се възприема просто като „руски газ“. Така че планът е той да се продава като един вид „турски микс“, като се смесва в Турция с газ от други източници. Оттук и идеята за „турският газов хъб“. Понастоящем г-н Путин и г-н Ердоган работят усилено за реализацията му чрез приемането на необходимите мерки.
Има и данни, които показват, че нещата на газовия фронт се развиват много добре за двамата президенти. По-конкретно, данните за количествата руски газ, постъпващи в България през междусистемните връзки „Странджа“ и „Странджа-2“, където българската преносна система се свързва с турската. Директните доставки на Газпром за България, съгласно договора му с българската национална газова компания Булгаргаз, бяха едностранно преустановени от руския гигант през април 2022 г. и продължават да бъдат преустановени. Но въпреки това максималният капацитет на входа на газопровода е резервиран. Транспортират се почти 50 милиона кубически метра (мкм) на ден – повече, отколкото Газпром транзитира през Украйна.
През август т.г. българският оператор на преносна система (ОПС) „Булгартрансгаз“ проведе тестове на входната точка Странджа с количества руски газ, които доказаха, че входно-изходната точка на Трансбалканския газопровод (ТБГ) може да работи в реверсивен режим. А от началото на септември влизащите количества газ се стабилизираха на 27 800 MWh (или 2,6 млн. куб. м) на ден, което е само началото, което придава достоверност на думите на Путин в началото на преговорите с Ердоган в Сочи: „Надявам се, че в най-близко бъдеще ще завършим нашите преговори.“
Това, че Ердоган нарича Путин „скъп приятел“ в края на преговорите, е още едно доказателство, че двамата президенти просто отлагат публичното обявяване на резултатите от преговорите си. Те изчакват подходящия момент, за да опаковат привлекателната част от размяната си – сделката за „зърното“ – с компонента, който е доста по-труден за „продаване“ на Запада: а именно изпирането или „избелването“ на руския газ чрез преминаването му през турския газов хъб.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Изпиране на руския газ през Турция
Както вече видяхме, процесът на изпиране на руски газ през Турция е в разгара си от началото на септември. Единственото препятствие пред този процес е способността на турската национална газова компания Botas да осигури „перилния агент “ – неруския газ. И това е доста сериозен проблем.
Съществуват няколко варианта, но азерският газ е единственият надежден и наличен като възможност.
Някаква комбинация от ирански, иракски и турски добив на газ, както и втечнен природен газ, в крайна сметка може да се окажат полезно, макар и незначително, допълнение към руски доставки за газовия хъб. Но те едва ли могат да бъдат работещ заместител на азерския газ, тъй като количествата им са несигурни, а и нямат преки договори за доставка с купувачи от ЕС. Единственият договор на Botas за доставки на втечнен природен газ в турските терминали за втечнен природен газ е с дружество от ЕС, а именно „Булгаргаз“, и това също не е договор за директни доставки.
В никакъв случай обаче не целият азерски газ е достъпен за „изпиране“. Азербайджанският добив, който сега се доставя в ЕС от консорциума „Шах Дениз 2“, не може да бъде отклонен от съществуващия му маршрут – транзитния газопровод TANAP и след това TAP.
И това не оставя много друг алтернативен азербайджански добив. За съжаление на бъдещите намерения за изпиране на руски газ, количествата газ, които азербайджанската национална петролна и газова компания Socar изнася за ЕС, не са впечатляващи. Всъщност те възлизат само на около 2 милиарда кубични метра (млрд. куб. м) за 2024 г. И по-голямата част от това е газ на Socar, договорен за директни доставки за Централна и Източна Европа – Сърбия, Румъния и Унгария. Следователно той трудно може да се използва за фасада на руския газ. Всъщност единственият начин, по който дори тези скромни количества газ от Socar могат да бъдат използвани е ако компаниите от ЕС купуват турския газов микс в Турция.
Съществува и друга трудност. Баку почти сигурно е наясно с политическия риск, който би бил свързан с използването на азерски газ като параван за увеличаване на продажбите на руски газ за ЕС. В края на краищата азерският газ не се нуждае от посредници, той е достатъчно добре приет в ЕС и, което е най-важно, има всички шансове да бъде много търсен в дългосрочен план. Но всяко участие в схеми за пране на руски газ неизбежно ще се отрази зле на „диверсификацията“ на руски чрез азерски газ и може да принуди европейските купувачи да търсят решения другаде.
Армения в сочинското уравнение
Проблемът с „перилният агент“ може да хвърли известна светлина върху друг аспект на срещата в Сочи. Той бележи – или отразява – потенциално значителна промяна в регионалните баланси. По-конкретно, г-н Путин и г-н Ердоган изглежда имат съвпадение по въпроса дали арменският министър-председател Никол Пашинян трябва да бъде свален от власт чрез провокиране на Азербайджан към военни действия или чрез преврат, организиран от руските и турските тайни служби.
Тази степен на координация на политиката между Русия и Турция би била немислима само преди няколко години, а последиците от нея далеч надхвърлят Каспийския и Черноморския регион. Ако двата регионални гиганта предприемат подобен ход, Армения няма да има големи шансове да се противопостави, тъй като, дори и да иска, Западът не би могъл да използва достатъчно сила, за да се противопостави на комбинирания руско-турски натиск. Като напредват и насърчават националистическите тенденции в Азербайджан, Русия и Турция всъщност се стремят да постигнат две неща едновременно. Първо, да отстранят г-н Пашинян от власт. Но също така, второ, да дискредитират Баку пред Запада като алтернатива на руската енергия.
Всяко насилие срещу Армения неминуемо ще предизвика реакция от страна на ЕС, която – макар Брюксел да смята, че това е „по-малкото зло“ – ще има последици за бъдещите договори за директни азербайджански доставки за ЕС. А точно от това се нуждаят както Турция, така и Русия, за да реализират проекта си за Турски газов хъб, при който и азерският, и руският газ ще излизат от страната като „турски газ“.
Турската схема за изпиране на руски газ
Да се върнем обаче към самата схема за пране на газ. Сега може би схемата е малко по-сложна. Но вероятно е достатъчно надеждна, за да издържи на европейския контрол. И основната причина да твърдя това е, че тя е работила и преди. По-конкретно, тя беше изпробвана в Германия след „Северен поток 1“ и най-вече със „Северен поток 2“, когато Германия планираше да реекспортира почти половината от внасяния от Русия газ в съседни държави – гарантирайки на участващите германски посредници солидни приходи от комисиони.
В случая с турския газов хъб само компании, които са одобрени от турската и руската страна, могат да участват в схемата и да доставят газ за ЕС през България. В момента руският газ се предлага със значителни отстъпки – от 7-10 евро/MWh, и въпреки че все още не е конкурентен на азерския газ, има предимството да се предлага в несравнимо по-големи обеми. Назначените посредници могат да разчитат на този марж, който е по-голям от средната печалба на пазара.
По-голямата част от сделките се осъществяват чрез регионалните газови борси, които не изискват сертификати за произход и на които никой не се задълбочава в това какъв газ се купува или продава – още повече че така или иначе винаги става въпрос за някакъв микс от различни източници.
Няколко цифри сочат, че това може да се окаже наистина много добър бизнес за избраните от Ердоган и Путин компании от ЕС, които съответно може да не искат да задават много въпроси за това откъде идва газът: На първоначалния етап от прилагането на (вече договорената) схема Путин-Ердоган – и без газа, доставян по съществуващите дългосрочни договори на „Газпром“ със Сърбия и Унгария – „новите“ количества руски газ, които ще бъдат продадени през 2024 г., могат да възлязат на около 63 милиона MWh. Това означава, че междинните ползи биха могли да възлязат на над половин милиард евро само за тази година.
И това е без да се отчитат отстъпките по съществуващите договори за доставка на газ, тъй като Газпром дава традиционни „комисиони“ в приблизително същия мащаб на политиците и ръководителите на компанията. А Газпром и Botas поддържат цяла мрежа от посредници, които да извършват последващи услуги от по-различно естество.
Като имам предвид всичко това, ще направя следната доста уверена прогноза:
По-късно този месец, а може би и през октомври, г-н Путин и г-н Ердоган ще обявят под една или друга форма възобновяването на сделката със зърно. И това ще стане, когато бъдат уточнени детайлите по сделката за пране на руски газ; когато обемите на транзитирания газ, преминаващ през входните пунктове Странджа и Странджа-2, станат устойчиви; и когато бъде решена и въведена в действие веригата от посредници.
Що се отнася до действителната сделка за турския газов хъб – в зависимост от чувствителността на ЕС и готовността му да гледа в друга посока – може да се наложи да се задоволим с това да не получим почти никакви подробности. Може би нищо повече от кратко изявление на г-н Путин, че страните са постигнали споразумение, което се изпълнява. След това всичко ще мине под радарите на ЕС и НАТО и ще остане обвито в традиционния дебел слой „търговска“ тайна.
С други думи, двойната игра на Путин и Ердоган все още е непокътната. Шоуто продължава. И най-вероятно то просто ще продължи и за напред.
Илиян Василев
