Няма как неграмотен човек да решава дали България да е член на ЕС и НАТО

От Балканската война – апотеозът на младата Трета българска държава – насам България за първи път е на правилната страна. След нея винаги сме на страната на губещите – ПСВ, ВСВ и Студената война. И когато най-сетне потеглихме по пътя на цивилизацията, се намират сили, които се стремят да ни отклонят от него. Вкарването на ЕС и НАТО в Конституцията гарантира, че няма да се използва някаква мимолетна политическа възможност това да бъде поставено под съмнение. Организациите, които сме подписали писмото, нямат свое представителство в Парламента, но задаваме рамката.
Първо, ще бъде даден знак към обществото, че това са неща, които не подлежат на злободневни промени. Няма как пътят да бъде подменен, защото в някой от бъдещите парламенти би имало мнозинство, което да го постави под въпрос. Освен това с тези конституционни промени даваме и много ясен знак на партньорите ни, че при нас нещата са необратими. Видяхме как във Великобритания се появиха двама харизматични лидери – Фараж и Джонсън – и сякаш обществото беше погълнато от харизмата им, за да направи погрешна крачка, за която в момента съжаляват.
В Конституцията сега пише, че Въоръжените сили са заети само с неща, касаещи националния суверенитет, т.е. създателите ѝ са имали предвид, че те не могат да се намесват във вътрешно-политически процеси като позорния Възродителен процес. В хибридната среда, в която съществуваме в днешно време, именно противниците на членството ни в НАТО и на цивилизационния избор, следван от 20 години, твърдят, че само българската армия е гарант за националния суверенитет. В случая разместването на една дума дава съвсем друго тълкувание. Няма как да четем по различен начин националния суверенитет – просто трябва да се установят думичките и запетайките, за да са ясни рамките на съюзническите задължения и договори на армията ни.
Всяка политическа сила отчита и своите регионални действия – как действия на централно ниво ще се отразят по регионите. Вероятно на това се дължи не толкова категоричното мнозинство в Парламента. Референдумът е добър политически инструмент, когато става въпрос за решаване на локален въпрос, но няма как функционално и реално неграмотен човек да решава дали България да бъде член на ЕС и НАТО. Подобно допитване до народа се превръща в извращение на понятието „пряка демокрация“ и „народен суверенитет“.

Много хора транспонират собствения си неуспех в личен план с това, че Европа и демокрацията са им виновни. Подобно заиграване с личния неуспех е най-голямата заплаха за българския политически процес и живот. Спекулира се със страховете и неуспехите на хората и виждаме, че политически формации растат като туморни образувания, защото се играе по тази тънка струна.
Отношенията ни с държави, които ни определя като неприятел и то чрез висшите си представители, трябва да бъдат регламентирани със специален закон. В него ще са заложени какви са аспектите на двустранните отношения – примерно в случаите, касаещи българските национални празници, Руското посолство се държи като център за разпространение на невярна антибългарска информация. Всичко трябва да е регламентирано. За мен най-важно е благоденствието на България. Защо да поддържам приятелски отношения с някой, който ме е обявил за неприятел?
Да сте чули от някой представител на евроатлантическата общност в България да обещава да се отвори отново лагерът в Белене? Не. Но в същото време това е наратив, използван не само от лидери като Костадинов, но и от последователите му. Решаващо във всяко едно действие на народните представители е какво биха казали избирателите им. Избирателите винаги ще оценят праволинейността и последователността в позициите. Не е възможно да те харесва целият свят, посочи в заключение Анчев.