АкцентАнализи & Алтернативи

Изобилие от газови изкушения

Първа Част

Бавно, дискретно и на малки стъпки Турският газов хъб (TGH) започва да функционира, като българският оператор на преносна система Булгартрансгаз (BTG) вече играе решителната роля в тази схема за пране и пренос на руски газ в Европа под прикритието на турска газова „смес „. Турция и Азербайджан се възползват пълноценно от прекъсването на отношенията на Русия със Запада, причинено от недобре премислената инвазия в Украйна, както и от липсата на ресурси, с които Кремъл да изпълни гаранциите си за сигурност в Кавказ и Каспийско море. Междувременно дълго отлаганият проект за разширяване на капацитета на подземното газохранилище (ПГХ) на БТГ в Чирен най-накрая е готов да тръгне. Преди десет години това щеше да е чудесна новина и щеше да има идеален икономически смисъл от гледна точка на интереса на България. Но сега не се заблуждавайте. Булгартрансгаз още не „видял светлината“. Разширяването на Чирен е изцяло насочено към обслужване на нуждите на Турския газов хъб.

Историята се повтаря.

Първо беше проектът за тръбопровод „Турски поток“, който бе официално пуснат в експлоатация в началото на 2020 г.. Той бе проектиран да пренася руски газ по дъното на Черно море и през Турция, преминавайки в България и оттам към Югоизточна Европа (ЮИЕ) и отвъд нея. Това даде на московския държавен гигант Газпром възможност да заобиколи упоритите и несговорчиви украинци при доставките на газ в Южна Европа. Умело напътстван и заобикалящ потенциалните препятствия във Вашингтон и Брюксел – и официални лица, които наистина трябваше да знаят по-добре – Турски поток беше в немалка степен постижение на шефа на Булгартрансгаз Владимир Малинов. Той беше (и остава) несменяемия шеф на българския оператор на преносна система (ТСО) Булгартрансгаз – или БТГ.

И сега дойде време на надграждането на Турски поток с Турския газов хъб (TGH). Това също е проект за доставки на руски газ в Южна Европа през Турция, след неблагоразумието на руския президент Владимир Путин да нахлуе в Украйна миналата година, поради което известна предпазливост в оценките е уместна.

Това, което ще се продава на Tурският газов хъб, не е руски газ, а „турски газов микс“, с газ от различни източници, смесен в Турция, така че никой да не се чувства зле, че пълни военното ковчеже на г-н Путин, като купува газ от компания, на която той е де факто главен изпълнителен директор. Разбира се, там има руски газ, но може да има и азерски газ, втечнен природен газ (LNG) от почти навсякъде, докаран през турски терминали за регазификация, и в крайна сметка може би дори малко ирански газ. В какви пропорции? О хайде! Кой се притеснява от подобни подробности? Някои европейци със сигурност не са. И е много вероятно Брюксел също да не се тревожи особено.

Отново се връщаме към Турски поток. Историята, както казах, се повтаря. И ако една много продължителна война в Украйна в крайна сметка направи Брюксел по-придирчив, още по-добре, дотогава схемата за „изпиране“ на руския газ чрез смесването му ще бъде установена и ще работи гладко. Така че на Брюксел ще му бъде трудно да направи нещо съществено по въпроса. Ако Индия пере руския петрол, защо Турция да не изпира руския газ?

Наистина, макар в по-малък мащаб, само няколко седмици след като БТГ проведе първия си (реален) търг за капацитет за турско-български газови потоци в междусистемната точка на Странджа (IP), ТГХ изглежда вече е готов и работи.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940




Керванът си върви

Миналата седмица Унгария (MVM) обяви покупката на газ от Турция, последва я Румъния, като австрийската OMV-Petrom обяви на 27 септември сделка с турската национална петролна и газова компания Botas, включваща закупуване на турски газов микс и внос на 4 милиона кубични метри на ден (mcm/d) – до 1,5 милиарда кубични метра на година (bcm/y) – чрез транзитната система на Булгартрансгаз. Малката Молдова последва примера още същия ден. Повече вносен газ от Турция се продава на Българската газова борса – газовия хъб „Балкан“, след като влезе от Турция. Няколко компании са най-активни, „обичайните заподозрени“ за търговия с руски газ – по-специално WIEE, Sustainable Energy Supply (собственост на Litasco, търговското подразделение на ЛУКойл), както и няколко гръцки и турски компании. Графиката по-долу потвърждава значителното нарастване на дневните търговски обеми и динамиката в обемно-претеглената среднодневна цена (VWAP) на газа, търгуван на Балканската газова борса, оперирана от Булгартрансгаз.

Източник: https://www.balkangashub.bg/

Историята се развива и би било грубо да я прекъсваме с любопитни факти и дребни заяждания.

Любопитни факти като например: как точно по-големите обеми на внос на руски природен газ през Турция прави българските потребители по-щастливи, като се има предвид, че Газпром използва природния газ като оръжие срещу България, като спря доставките на газ на държавния търговец на газ Булгаргаз през април 2022 г.?

И приказки като например: не е ли малко иронично, че руският газов гигант не просто е отрязал Булгаргаз, но същевременно и печели от пълното раболепие на посестримата на Булгаргаз Булгартрансгаз в реализирания с охота транзит на руски газ и (предимно руския) „турски газов микс“ до Унгария и Румъния? И на Сърбия, разбира се, тъй като последните новини сочат, че президентът на Сърбия Александър Вучич също се е заразил от треската „внос на газ от Турция“…

Не, нека не се дърляме. Керванът на Турския газов хъб си върви, като постепенно набира скорост. И го прави тихо и дискретно. Никакъв политически шум не излезе от срещата на върха между г-н Путин и неговия турски колега Реджеп Тайип Ердоган в началото на септември. Оттогава също не е имало много новини. Просто тиха работа за увеличаване на обемите на газ и сключване на търговски сделки – точно както Alternatives and Analyses прогнозира по това време. И това не е въпрос на добър вкус, а на здрав разум. Турската Botas продължава да изнася газ за ЕС и всеки полуинформиран знае, че това е предимно руски газ. Но няма смисъл да парадираме с факта, това се случва заради европейската реакция или по-скоро липсата на такава. Особено тъй като повечето европейци така или иначе биха предпочели да си затворят очите.

Три пъти „ура“ за Чирен: разширението най-после се случва!

Добре, може да кажете, БТГ и нейният „сив кардинал“ като главен изпълнителен директор не действат оптимално, що се отнася до Tурския Газов Хъб и до чистия като нов сняг руски газ. Но със сигурност те правят нещо правилно в други отношения?

Ами Чирен? Това е голямото подземно газохранилище (ПГХ) на Булгартрансгаз в Северозападна България. Газовите хранилища са много търсени в Югоизточна Европа, така че Чирен е изключителен стратегически актив. Много съществено разширяване на неговия капацитет за съхранение, от 550 млн. м3 газ до над 1 млрд. куб. м – почти удвояване – е в списъка със задачи на България повече от десетилетие, но на практика не му се отдава голям приоритет от БТГ или неговите политически надзорници.

Но сега изглежда, най-накрая, проектът тръгва.

Договорът за сондиране на нови сондажи и изграждане на надземна инфраструктура беше подписан през март 2023 г., а миналия месец проектът за разширение беше обсъждан на заседание на българския секторен регулатор – Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), който се занимаваше с Десетгодишен план за развитие на мрежата на BTG (обхващащ периода до 2034 г.).

Така че това не е ли напредък?

Е, със сигурност е промяна. Нека погледнем общия фон.

„Брадясал“ проект

Проектът за разширяване на ПГХ Чирен има статут на „проект от общ интерес“ (PCI) на ЕС от 2013 г. и за разлика от тръбопровода „Балкански поток“ – българското продължение на спорния газопровод „Турски поток“ – оттогава неизменно е в списъците на PCI. Проектът Чирен се радва на подобен статут и в рамките на Инициативата на трите морета (форум, включващ 13-те източни членки на ЕС, с Украйна като наблюдател). Но в продължение на десетилетие нищо не се случваше. Не напразно енергетиците наричат разширението на Чирен най-„брадясалия“ – тоест най-отлаганият газов проект в България.

И от икономическа гледна точка това отлагане е трудно обяснимо. Ако сравните данните на BTG за използването на капацитета за съхранение и пренос през последните години, е трудно да избегнете заключението, че във всеки един момент това е бил банкируем проект, по отношение на търсене, по разширяване на капацитета в ПГХ Чирен, максимално най-скоро и в максимално най- възможна степен. И че всеки оператор, който взема решения от чисто търговски съображения, би извършил такова разширяване преди десет години.

Впрочем не става дума само за Чирен. Става въпрос и за развитието на системата на БТГ по начин, който да обслужва интересите на българските потребители и българската икономика. Изграждането на междусистемни връзки и разширяването на вътрешната газопреносна мрежа по такъв начин, че повече потребители да могат да се наслаждават на по-екологичното гориво – природен газ, би било добра идея.

Например чрез изграждането на тръбопроводи, които ще свържат важните, но отдалечени градове Козлодуй, Банско и Разлог с главната, пръстеновидна газопреносна мрежа, както е предвидено в 10-годишния план за развитие на газопреносната система на БТГ от 2015 г.

Източник: Булгартрансгаз

Или чрез изграждане на планирания паралелен газопровод между Компресорна станция (КС) Лозенец и КС Нова Провадия – виж на картата. Това щеше да позволи използването в реверсивен режим, в пълен обем, на Трансбалканския газопровод (TBP) за транспортиране на газ, получен през Турция, до Румъния и Украйна. Като се има предвид, че въпросният участък от тръбопровод да е дълъг само 60 км, това би било доста рентабилна инвестиция. Но отново нищо не е направено – което може да има нещо общо с факта, че ефектът от липсата на споменатия тръбопровод е, че той в момента е блокиран от руски газ и от Турски поток.

Но разширяването на Чирен логично играе ключова роля. Направено навреме и правилно, това щеше да даде възможност на Булгаргаз – и на всеки друг в региона – да съхранява евтин газ през лятото, за да балансира зимното потребление.

Но ръководството на БТГ имаше други приоритети. То системно пренебрегваше както разширяването на Чирен, така и другите „български“ точки от дневния ред в името на реализацията на проекта Турско-Балкански поток, който обслужваше специално Газпром и неговите партньори.

Сега, ако бъдат притиснати до стената, господата Малинов и Бойко Борисов, дългогодишен министър-председател, който ръководеше въвеждането на Турско-Балкански поток в експлоатация, през цялото време твърдяха – и все още твърдят – че в крайна сметка България печели, тъй като Турски поток разшири капацитета си за пренос и на неруски газ, като дава възможност да се обслужват и конкурентите на Газпром. Е, понятия като „в крайна сметка“ и „капацитет “ са хлъзгави термини. Обслужването на Газпром представлява всъщност сбор от това, което Турски поток прави сега, от това, което е вероятно ще направи в обозримо бъдеще, и от това, което наистина е било възможно да направи някога. Останалото е виртуална бъдеща реалност без нетна настояща стойност.

ПХГ Чирен: на вашите услуги, г-н Путин!

Отклонихме се обаче. Независимо от историята, не можем ли поне да се съгласим, че е добра новина, че разширяването на Чирен най-накрая е на дневен ред?

Да не бързаме. Всъщност, ако мислите, че проектът за разширяване на ПГХ Чирен, както е замислен в момента, е насочен към нещо друго, освен да обслужва руските газови интереси, грешите.

Помислете. Транспортирането на големи количества природен газ от Турция се свежда до наемане на необходимите входни и изходни капацитети и постигане на оптимална комбинация от дългосрочни и краткосрочни продукти (месечни, тримесечни, годишни и многогодишни). Екипът на Турския газов хъб до голяма степен е решил първия проблем. Вторият е технически и комерсиален, едва ли отвъд умствените възможности на тази престижна група.

Но следващият най-важен елемент в това уравнение е наличието на капацитет за съхранение на газ, достатъчно голям по обем – и достатъчно гъвкав по отношение на достъпа – за да позволи реакция на пазарните колебания и да осигури устойчиви газови потоци. Това е, което ПГХ Чирен ще добави към привлекателността на ТГХ (и следователно за господата Ердоган и Путин). И никак не следва от това, че ползите ще бъдат споделени с някой друг.

Вижте няколко доста уместни – или, ако работите в БТГ – нахални въпроса, зададени от председателя на КЕВР Иван Иванов на общественото изслушване, посветено на новия 10-годишен план за развитие на газопреносната система. От отговорите стана ясно, че след разширяването на ПГХ „Чирен“ се предвижда нова втора изходна точка в близкия Бутан, която ще бъде свързана само с Балканско-Турски поток – по който тече само руски природен газ. С други думи, само компаниите, които търгуват и транспортират руски газ от Турция през Турски поток – Боташ, Газекспорт, Сокар Енерджи, МЕТ, MVM и др. – ще могат директно да се възползват от разширяването на ПГХ Чирен и новите съоръжения свързани с него. И тук свършва „общият“ интерес на ЕС към проекта.

Балкански поток: за всеки – по принцип…

Притиснати от председателя на КЕВР, представителите на БТГ измърморват, че по принцип всеки може да използва Балкански поток и да съхранява газ в разширеното ПГХ през новата входна точка на Бутан. На въпрос колко български фирми, не „по принцип“, а реално, ползват „свободните“ мощности на „Балкански поток“, отговорът е лаконичен: „Нито една“. Това не е случаен гаф. Това е бодящата истина – отразяваща десетилетия на умишлена дискриминация срещу конкурентите на Газпром.

На теория „Газпром“ не контролира 100% от транзитния капацитет на „Балкански поток“, влизането в който е на входна точка „Странджа“ на турската граница и излиза на изходна точка Киреево на сръбската граница. На практика обаче той контролира 100% от капацитета, тъй като всеки друг би трябвало да осигури две неща, за да извърши такъв транзит:

• Първо, трябва да си осигури собственост върху газ в, така и изходящ капацитет от Турция.

• Второ, ще трябва да си осигури капацитет на входната точка в газовата мрежа на Сърбия.

И на практика нито едно от тези неща не са възможни – освен за онези, които Боташ и Газпром (или някой от най-близките им партньори) наистина харесват.

Турския срещу Гръцкия газов хъб

От началото на септември газовите потоци от Турция достигнаха нови пикове, достигайки рекордни нива от почти 50 mcm/d за комбинирани входни мощности на Странджа и Странджа-2. Междувременно газовите потоци от Гърция са спаднали до едва 2,8 mcm/d, което е спад от върховете от 6,3 mcm/d по-рано през 2023 г. И графиците за втечнен природен газ за октомври на регазификационния терминал Revithoussa в Гърция преразказват подобна история. Всъщност има само два слота в графика – единият е за Elpedison и другият е за Mytilineos. Интересно е как  Mytileneos купува на TTF минус своите LNG товари, продава на TTF плюс цена на Bulgargaz, а слотове на Bulgargaz в Revithoussa за октомври са изчезнали!? Което потвърждава, че има категорична промяна в предпочитанията на Булгаргаз и Булгартрансгаз – те искат да обслужват много повече клиенти от Турция, отколкото тези от Гърция.

Давид предизвиква няколко Голиата

Българският парламент неочаквано произведе потенциална бомба, като прие поправки, с които на практика въведе такса от 20 лв. (10,2 евро) за MWh енергиен данък върху вноса и транзита на руски газ. Последиците могат да бъдат потенциално огромни, тъй като при сегашните ценови нива на TTF от €33/MWh, данъкът ефективно ще убие конкурентоспособността на Газпром в полза на LNG и не-руски газ.

Остава да видим последиците от този ход, но с увереност можем да очакваме протести от страна както от г-н Вучич, така и от силния човек-премиер на Унгария Виктор Орбан – който, между другото, планира собствен централноевропейски хъб, базиран на газ от Турския Газов Хъб, който ще съперничи или дори ще измести Австрия като регионален газов хъб. Можем да предположим, че и българският президент Румен Радев също няма да остане много доволен. Нито пък г-н Путин: при настоящите нива на внос и транзит на руски газ през България тази такса може да отнеме над 2 милиарда евро годишно от балансите на Газпром, твърде дълбока дупка в егото на г-н Путин. Така че това трябва да означава интересно време от политическа гледна точка в България през октомври и ноември. Очаквайте бунтове – и може би вотове на недоверие, протести и няколко опита за преврат.

Каквото и да чувства г-н Путин по въпроса обаче, г-н Ердоган би могъл по странен начин всъщност да спечели от ситуацията. Прясно наложеният енергиен данък може да не остави на Газпром на практика никаква друга възможност, освен да изпере своя газ в Турция и да го изнесе като „смес“ от Турския Газов Хъб.

И тогава идва ролята на Брюксел…

Освен всичко това стои въпросът за отношението и реакциите на САЩ и ЕК. Това отчасти е въпрос на реакция на бизнес ходовете и проектите, в които Газпром участва; отчасти въпрос на гаранции, че хората в БТГ ще понесат своята отговорност, ще се придържат към общите европейски политики и правила; и отчасти въпрос на тълкуване на тези правила и определяне колко стриктно и буквално трябва да бъдат прилагани.

Това е голяма тема, но тук е достатъчно да се каже, че ЕК напоследък не излъчваше особено ясни и чуваеми послания, като предпочиташе да мълчи. Вероятно разкъсван, т.е. между това, от една страна, да приеме насериозно собствените си политически декларации за желание да намали зависимостта от руския природен газ и да ограничи паричните потоци към военната хазна на г-н Путин; и, от друга, неговата инстинктивна снизходителност към троянските коне на руския газ в ЕС.

Край на Първа Част

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *