Унищожавате ли частната собственост, унищожавате свободата

Бях първият, който събра и прочете всички речи на Хитлер, разговорите му в по-вътрешен кръг, двете му книги и много статии. Четох ги с години, за да реконструирам начина му на мислене и светогледа, за да разбера какви са му идеите и защо са толкова привлекателни за хората, особено за работническата класа, наред с бизнесмени и интелектуалци. Има 30 секунди, в които той крещи крайности. Хората мислят, че престъпниците задължително трябва да са глупаци, но глупаците не са опасни престъпници. Опасни са интелигентните. Хитлер е чел много книги, но начинът му на мислене е лишен от морал. По отношение на икономиката той започва все повече да почита Сталин, макар и не публично. Започва да твърди, че Сталин е човекът с железния юмрук и че сталинската икономика превъзхожда капитализма.
Нямам представа от реториката на българските крайно десни партии, но национализмът и социализмът са почти едно и също нещо. При националсоциализмът общото благо стои над националното. Там народът е всичко, което е противоположното на либерализма и индивидуализма. За Сталин национализмът е средство към някаква цел. Концепцията на Ленин е да се национализира икономиката, за да се премахне частната собственост. Като социален дарвинист Хитлер вярва в конкуренцията и се отнася скептично към национализацията. В СССР официално няма собственост, всичко е одържавено. Хитлер става привърженик на плановата икономика. По онова време много хора смятат, че тя превъзхожда капитализма.
Сега системата е демократична, но по някакъв начин икономиката в основата си е същата: не можеш да позволиш на свободния пазар да се развива и държавата трябва да се намесва все повече. Пазарната икономика означава предприемачество в икономиката. В крайна сметка изборът е на потребителя. При плановата икономика политиците измислят нещата. Това е философия, според която политиците разбират нещата по-добре от потребителите.

Според нашето проучване най-прокапиталистически настроения се наблюдават в Полша и има логика. През 80-те години тя е една от най-бедните страни в Европа. След провеждане на икономическите реформи, стандартът на живот се вдига неимоверно. В Чехия преходът също е успешен. Най-лош образ има капитализмът в страни като Русия, Черна гора и т.н. Румъния и България са някъде по средата. В Русия провалът е ужасяващ. С Путин те започват да се развиват в посока към капитализъм, но през 2003 г. всичко се изражда в клептокрация. В Русия частната собственост е унищожена на два пъти: през 1917 и през 2003 г. А ако сте започнали да унищожавате частната собственост, сте започнали да унищожавате свободата. Ако капитализмът беше като руския, щях да съм антикапиталист №1. С времето много страни забравят на какво се дължи успехът им.
През 1820 г. 90% от населението на света живее в крайна бедност. Днес е по-малко от 9%, като половината от това намаляване се случва последните десетилетия. Това е достатъчен аргумент да бъдем настроени прокапиталистически, посочи в заключение Цителман.