Не трябва да има нито един ден на правителство без парламентарен контрол

Ако главният прокурор стане ръководител на Върховната прокуратура и заедно с това ръководи заседанието на прокурорския съвет, на практика това отново ще е пълна доминанта на гл. прокурор върху работата на вече разделения съвет, т.е. абсолютна капсулация на съвета под доминантата на гл. прокурор. Това не е ограничаване на правомощията, а увеличаване на влияние. Докладчиците питат защо има толкова несъразмерно голяма парламентарна квота – шестима от парламентарната срещу трима от професионалната, и няма ли така изборът на следващ гл. прокурор да стане зависим от политическата власт, а законодателната да се намеси в съдебната, като избере с това мнозинство гл. прокурор. Докладчиците казват, че не трябва да има толкова ясно и доминиращо политическо мнозинство. Но не трябва да има и доминиращо прокурорско.
А представете си, че гл. прокурор ръководи заседанията. Тук нерешимата математическа задача е как хем да се увеличи мнозинството на съдии, избрани от съдии, хем да се увеличи влиянието на парламентарната квота в прокурорския съвет. Решението е едно – намалява се парламентарната квота. Почват да обясняват, че това било за ВНС – не е вярно. Нека да видим какво ще каже КС, дори и да се поеме известен риск. Подобна структурна промяна е в компетенциите на обикновено НС. Ако се намали парламентарната квота във ВСС, се усилва професионалната – това не е намаляване на баланса.
Вторият въпрос е как ще се формира тази квота. Трябва да се гарантира чрез промени в Закона за съдебната власт, че в парламентарната квота ще бъдат избирани само юристи с високи нравствени и професионални качества, предложени от правната общност, а не от партиите в парламента и депутатите. Трябва да е както в КПК – номинационна комисия: прави се предварителна класация, излъчват се кандидати, а парламентът избира най-достойните от тях, но без да предлага. Почнат ли депутатите да предлагат, става същото – политическа, а не парламентарна квота. Това е написано и в становището на Венецианската комисия. Те питат и кой ще издава методическите указания и ако гл. прокурор не запази правото си на методически указания, какво по-точно ще работи? Но той все пак е предложен за ръководител на ВКП и мисля, че това му е достатъчна работа. За нас, естествено, е по-добре въобще да няма гл. прокурор.
Най-големият въпрос за мен е защо никой не говори за петимата апелативни прокурори, които всеки гл. прокурор най-напред сменя. С кого е в отбор гл. прокурор – с 28-те „феодалчета“? Защо се плашим от 28 окръжни, като над тях има две надзорни инстанции плюс съдебен контрол? Главният прокурор не трябва да има никакъв надзор за законност извън наказателното производство. Той няма никаква работа в гражданските правоотношения – това е съветско право и комунизъм.
Основен мотив за сглобката или некоалицията беше Конституцията и частта ѝ за съдебната власт. Изведнъж се появиха национални празници, кметове на общини, сл. правителства и т.н. Никой не си признава авторството на предложенията. Трябва да има промяна в режима на служебните кабинети. Ние сме парламентарна, а не президентска република. Не трябва да има нито един ден на правителство без парламентарен контрол. Правителство без парламентарен контрол е президентска република, а не парламентарна. Но предложените начини не решават въпроса. Можеха да проучат опита в други страни. Ген. Атанасов предложи добре – да има закон за сл. правителства: правомощия само и единствено във връзка с провеждане на изборите и неотложни оперативни задачи; никакви кадрувания в службите, никакви назначения, никакви стратегии и взимане на решения, които обвързват дългосрочно правителства и парламент. Президентът не е този, който ще подменя волята на парламента и шефовете на службите еднолично. Естествено, че трябва да има промяна, но предложените варианти не са добри. Надявам се, че между четенията ще се намери работещ вариант. В експертните съвети участват юристи конституционалисти с много дълъг стаж. Почти всички от тях са участвали и в предишните промени в глава „Съдебна власт“. Сега променяме техните промени. Вероятно след три години пак същите влъхви ще се наредят да дават акъл, че нещо не е добре. Като видя, че нещо не е направено добре, следващия път сменям експертите.

Ако в парламентарната квота отново се изберат никому неизвестни и зависими хора – политици, и те доминират Прокурорския съвет, който пък се ръководи от гл. прокурор, промяна няма да видим, а ще стане още по-зле. В момента прокурорите са в позиция да избират председатели на върховните съдилища, което е абсурдно. Абсурдно е прокуратурата да кадрува в съда и то на най-висше ниво.
За да се промени съдебната система, на първо място е необходимо да бъдат освободени прокурорите от ярема на гл. прокурор. Трябва да се отстрани слонът в стаята. Всички заобикаляха прокуратурата, защото ги е страх от гл. прокурор или се намират в зависимости. Затова докато не се реши проблемът с гл. прокурор, прокуратурата няма да заработи. А няма ли прокуратура, няма съд. Няма ли съд, няма присъди. Къде е проектът на президента? През декември 2019 г. той събра 25 организации да му дават идеи за нов проект. През лятото на 2021 г. обяви, че е готов. Минаха четири парламента и сега казва, че този парламент не е надежден. Какво чакаме?, реторично запита в заключение адв. Величков.