Публичните финанси за българската култура трябва да следват Конституцията

Публичните финанси за българската култура трябва да следват Конституцията, където е записано, че всеки гражданин трябва да има достъп до изкуство и култура. За съжаление през последните десетилетия периферията остана без достъп до голяма част от изкуствата и културните дейности. Социологическо изследване, което направихме с Маркетлинкс в началото на годината, показа, че 60-80% от българските граждани не са участвали в културни дейности. За кого отиват тези средства? Голямата задача тук е през достатъчно субсидиране на щатните бройки и стимулиране на хората да има разширен достъп и участие на гражданите в културни дейности. Това се случва на няколко етапа. Едно от предложенията ни се отнася до 1,3 млн. души – децата и младежите между 6 и 26-годишна възраст. В много държави съществуват културни паспорти или ваучери. Инвестициите в културата и образованието са с отложен ефект.
Периферията и социално маргинализираните групи могат през транспортни ваучери да участват в културни дейности в рамките на по-голям град. Един от големите ни проблеми е, че забравихме, че освен няколкото големи града, имаме и останала част на страната. Липсват стратегии за шестте района. Разполагаме с онаследена културна мрежа, която с малки инвестиции на места може да се превърне в културни центрове, които да отговорят на потребностите.
Методиката при различните изкуства е различна. Модел, приеман преди години, следва да се адаптира и надгражда. В момента задачата е да се надгражда в качествен високохудожествен продукт. Трябва да има художествени критерии както в киното; да има ограничения и центърът във финансирането да е за създаване на образователна стойност и ефект. Методиката трябва да въведе и минимуми на възнаграждения, каквито има в средното образование. Например музейните работници с научни степени и звания са притиснати с обидни възнаграждения. Те напускат системата и стават учители. Това следва да се промени.
Галериите и музеите имат по-сложен компонент, включващ площта на хранилищата – културни ценности, които изискват специално климатично обгрижване. На места дори са по-големи от самата експозиционна част. Една от бележките ми към анализа, изготвен от МФ, като финансист е, че това няма нищо общо с изискуемия анализ „Разходи-ползи“, който те са призвани да правят, а е просто счетоводен анализ, сравняващ несъпоставими организации от две различни населени места, които имат голяма специфика. За да се въведе промяна в методиката или формата на финансиране, трябва да се гледа област по област, защото наблюдаваме диаметрално противоположни тенденции в населените места. Един и същ модел не може да проработи.

Има голяма разлика между приоритета образование и приоритета култура. Имаме нужда съвместно да проведем кампания за увеличаване на публичното финансиране. И тук говорим за устойчивост в годините. Надявам се е осъзнат фактът, че следва да вървим заедно с обществените медии. МФ почти никога не участва в публични дискусии. Бих ги насърчила да водим диалог. Една бленувана мечта за целия сектор е 1% от БВП да отива за култура и културни дейности. Придвижваме се и аз съм оптимист, че ще постигнем целите си, посочи в заключение Андреева.