За кого бият камбаните в българската политика?
Очевидно е, че е в ход процес на преструктуриране на българското политическо пространство и като че ли най-видим е този процес при ДПС. Тектониката, обаче, засяга цялото политическо пространство. Не само защото ДПС са системна партия, а и защото промените в нея ще засегнат и други основни играчи в политическата система.
Какво обуславя новият етап в българската политика и биенето на камбаните? Отново сме пред праг в развитието, предстои смяна в елита, най-вече свързана с екзита от политиката на двама от ключовите играчи – Ахмед Доган и Бойко Борисов. Ситуацията е като в средата на 90-те, отборите се прегрупират за да могат да изведат битката на ново ниво. Залозите остават възможните най-високи – властта и достъпа до публични средства, които осмислят партийните проекти през прехода.
Следете това което става в ДПС – идването на Пеевски на власт. Той е най-младият и най-обещаващият политик на задкулисието. Не случайно, Доган го нарича феномен, макар че при „почетният“ винаги има подтекст. От това как ще се развие Пеевски като проект в тази партия, как ще и смени облика, как ще я препозиционира, ще зависи и успеха на националния му проект, включително международните му измерения.
Да, той е дамгосан от санкцията „Магнитски“, но затова си има план как да излезе от ситуацията чрез възкачване на престола в българската политика. От там ще търгува своята лична индулгенция срещу властта си в България. Първо ще го стори като оглави партията, а след това, ако успее ще оглави и държавата.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Има една особеност на санкциите, които се налагат от САЩ – като правило те не касаят действащи политици и най-вече държавници на високи нива, защото сме съюзници. Ако Пеевски успее да им осигури интересите през НАТО и през ЕС, те няма да имат особен избор, освен да приемат сътрудничеството му, което ще го превърне в новия дългосрочен фактор в българската политика, който да замести и Борисов и Доган.
Защо е важно това за българската политическа сцена?
Ако при Пеевски ДПС успешно смени профила си от етническа партия на либерална или някаква друга, това ще означава че реализира преход от малцинственост през контрол върху етнос и сигурна представителност във властта, към национална представителност. Новото амплоа на „националния“ лидер Пеевски означава, че той има амбициите да стане мажоритарен играч и да дърпа конците на властта не само зад кадър, но и публично, на аванс сцената и под светлината на прожектори. До този момент поста на премиер бе извън обхвата на възможното за който и да е лидер на ДПС, но с идването на власт на Пеевски очевидно тези ограничения падат. Етническата капсула на тази партия, вече не устройва задкулисието и причините са повече от една.
Основната е – да се осигури плавен преход и приемственост след ерата на Доган и Борисов, но още по-важно е да не се позволи рецидив на правителството на ОДС и раждане на евроатлантическа алтернатива – заплаха, която и Борисов и Пеевски видяха в обединението на ППДБ.
За целта ДПС трябва да реализира пробиви по две направления – първо, да увеличи собствената си тежест, като разгърне ветрилото на политическа представителност като си смени името. И второ, като изгради по-широк фронт на взаимодействие и контролира други партии от нейната черга. Не случайно, ДПС и ГЕРБ вече са като сиамски близнаци и не е сигурно, че дори Борисов да иска ще може да предотврати възхода на Пеевски като лидер на тандема, към който без проблем ще се присъединят и други сателити като ИТН. Единствено Пеевски може да даде гаранции на Борисов, че на старини няма да бъде разкарван по съдилища и че натрупаното няма да се преследва. Дилемата пред Борисов не е сложна: дори да постави начело на ГЕРБ свой избраник, нито един от сегашните кандидати за върха на партията, не може да му даде личните гаранции, които Пеевски може му даде.
Тук вариантите за взаимодействие между ГЕРБ и ДПС са два – или симбиозата прераства в някакво обединение или Пеевски ще определи кой ще наследи Борисов в ГЕРБ.
Вижте само колко системно и упорито, Пеевски разширява влиянието и присъствието си в ГЕРБ. Не само има депутати, които лично е посочил и през които контролира ГЕРБ. Не случайно се говори за Д2 – това, че едно от остриетата в тази партия – Делян Добрев е де факто проекция на неговата власт върху ГЕРБ. Още по-малко случайно е, че Борисов все повече изостава от събитията, които се контролират и насочват от Пеевски, дори когато става дума за вътрешнопартийни процеси в ГЕРБ. Пеевски е в добри отношения и с други топ политици в ГЕРБ, които търсят проекция на личните си амбиции и планове, в налагането му като безспорния политически лидер в новата версия на власт на задкулисието през 20-те и 30-те години на този век. Изчаква само удобния момент, след като изолира Доган в безопасна почетна функция /след Пеевски Доган никога повече няма да има възможност да го смени, както смени Местан и Карадайъ/, а „умореният“ Борисов ще излезе в „пенсия“ и ще остави Пеевски да определи кой да оглави ГЕРБ.
Какво може да предложи на избирателя и на външните си партньори Пеевски?
Най-вече повече форма и пиар и по-малко съдържание – основно радикални като звучене евроатлантически декларации, но с много ограничен ефект като последствия върху политико-олигархичния модел на управление. Поне за мен, симбиотичния вариант между ГЕРБ и ДПС, трябва да покрие възможно най-широк политически спектър от идеология и политическа представителност – от либерализма на ДПС, през новия консерватизъм, за който говори Борисов, до евроскептични и националистически формирования като ИТН.
Делян Пеевски е следващия голям проект след проекта Борисов на задкулисието, за това се лансира през всички възможни средства и по всички възможни канали. В много отношение ситуацията напомня медийния комфорт, на който се радваше самия Борисов при възхода си към властта след като стана главен секретар. Пеевски не казва нищо особено, но е всеки ден в новините, преди премиер и президент. И като свикнете с него от екрана, ще свикнете и с новата му власт.
Не са само медиите и парите, които контролира и с които може да продължи да купува ключови играчи в изпълнителната, законодателната и съдебната власт. За него работят мрежите от зависимости, които бяха изградени през прехода и които пренесоха механизмите на контрол на властта в посткомунистическия период. Те не са само вътрешни, но и международни – погледнете каква представителност имат и ГЕРБ и ДПС в европейските и международни институции, не сравнима с никоя друга партия. Напоследък в САЩ реализират лобистки проекти, като използват за това пренаети или реактивирани мрежи, които до скоро бяха използвани или се използват от руски компании. Тези мрежи на влияние, някъде се пресичат с официалните дипломатически и търговски представителства на България, но имат и паралелна самостоятелност, през български компании, които се финансират през изгодни държавни поръчки.
Какво следва от това и какви са алтернативите?
Първо, трансформацията на ДПС от етническа в българска партия няма да мине без сътресения. Какъвто и властови и финансов ресурс да използва Пеевски в този процес, той трудно ще може да се продаде като лидер на всички български етнически турци. В същото време не е особено долюбван и в Турция, поради тъмни сделки в близкото минало.
Твърде е възможно силовия възход на Пеевски начело на ДПС, да стимулира центробежни процеси в партията и да стимулира по-радикални групи в нея, които не го признават, да родят негова вътрешна опозиция, включително през по-радикални етнически и религиозни версии. Каквото и да си говорим, ДПС успя да контролира и опитоми опитите за проникване у нас на по-екстремните варианти на ислямски фундаментализъм. Не е никак сигурно дали Пеевски ще подчини личните си амбиции на тази линия. Не е сигурно и че Доган ще иска или ще може да реализира политически заслон на Пеевски в ДПС.
За съжаление ППДБ, в този си вид, политики, и лидери, трудно ще попречи на Пеевски да монополизира дългосрочно политическата власт у нас. Не само защото не разработват, а в още по-малка степен реализират алтернативни и конкурентни на политическите проекти, които са способни да се противопоставят на проекта Пеевски. Не става дума само за традиционните дефицити в политическото ветрило, както на равнище идеи, но така и по региони. ППДБ на практика са изключили от своя радар на внимание електората на ГЕРБ и ДПС, или реализират както идейно – консерватизма и просветения европеизъм и либерализъм, не предлагат свои версии за реиндустриализация и политика за възраждане на региони през селското стопанство и програми за заетост. Да не говорим за специфични политики за привличане на етническите малцинства. Сравнете усилията, време и средства, които ГЕРБ и ДПС отделят за заздравяване на регионалните и местни структури на партиите, за изграждането на мрежи на влияние, с това, които лидерите на ППДБ отделят и ще разберете, че Пеевски реализира своя поход към властта в изключително комфортна среда.
ППДБ би трябвало да отворят вратите си за представителите на етническите турци и другите малцинства, но не фасадно, а като видим в ръководствата хора с турски фамилии, които действително имат тежест при вземането на решения. Примерът с Мустафа Емин, който беше хвърлен под автобуса бе пример за движение в противоположната посока.
Новото поколение в закдулисието се готви да вземе властта. Децата и внуците на партийната номенклатура се готвят да ни управляват. На хоризонта няма равностоен проект на демократичните сили.
За това не се изненадвайте, ако един ден осъмнете с Пеевски премиер. За дълги години.
Илиян Василев
