Украйна няма да падне на колене. Има общо разбиране, че на Русия не може да ѝ се позволи да спечели

Ако проследим историята, ще видим, че при всички войни, където не се постигат поставени цели, винаги възниква напрежение между цивилното ръководство на страната и военното ръководство. Такъв е случаят и в Украйна. Очевидно е, че целите и очакванията около контраофанзивата не са постигнати. Но украинската контраофанзива стартира при неблагоприятни фактори, при които натовска армия не би започнала настъпление. Липсваше въздушно и огнево превъзходство; имаше недостатък на разминираща техника; липсваше превъзходство в средствата за поражение и най-вече в численото превъзходство. Излишно беше украинското напрежение да се отвоюват територии около Бахмут. Но една контраофанзива не може да се оценява само по един показател. Тя е многовекторна.
Напрежението в Украйна беше изкуствено създадено, породено от разногласия между политическото и военното ръководство там заради непостигане целите на контраофанзивата и това напрежение беше умело използвано от руската пропаганда. Макар да има пропукване в единството, то не се е разпаднало и следващите цели на украинските операции ще заздравят това. Украинското обществено мнение отхвърля възможността за военновременни президентски избори. Руските избори са предвидени и най-вероятно Путин ще ги спечели отново, но в САЩ е под сериозен въпрос кой ще е следващия президент. Путин се надява да бъде избран Тръмп. Виждаме и доста сериозни противоречия в Сената. Помощта за Украйна ще продължи, независимо че руската държава очаква обратното. Украйна няма да падне на колене, тъй като има общо разбиране, че на Русия не може да ѝ се позволи да спечели войната, защото ще стане прецедент в международните отношения и ще възцари правото на силата. В момента се очаква внасяне на законопроект за обявяване на Азовско море за вътрешно море на Русия, което също е огромно нарушение.
За петмесечния период на офанзивата руските войски са понесли 58% от артилерийските загуби за цялата война. Търпят и огромни други загуби. По този показател украинската контраофанзива е постигнала ясни и положителни резултати. Другият показател е нарушаване на логистиката и принуждаване на Руския черноморски флот да се изтегли от Севастопол и да се премести на изток. По тоя начин Украйна осигури морския път за изнасяне на зърното си. В Крим военната инфраструктура на Русия също понесе огромни загуби.
Дори украинското политическо ръководство е склонно да приема контраофанзивата за провал, но не трябва да се оценява като изцяло неуспешна. Военните бяха пределно наясно какво би могло да се постигне. Въз основа на тоя горчив опит Украйна няма да започне контраофанзива, докато не се създадат условия за успеха ѝ.

На Русия ще са ѝ необходими минимум 10 години да възстанови техническите си загуби от войната. За да е принудена втората в света военна сила да търси помощ от други държави – това показва колко тя е закъсала. На Украйна са склонни да помагат 50 държави и западните страни са обединени на политическо ниво. Надявам се уроците от досегашните колебания и закъснения да се научат и догодина да бъдат избегнати.
Реално мобилизацията в Русия вече е извършена. Сега само се съобщава за нея. Войниците ще се увеличат до 1.3 млн. души. Но в момента те изпращат неподготвени контингенти, които да попълнят загубите по фронтовете.
Колкото до войната през 2024 г., три сценария се споделят от експертната общност. Най-оптимистичният е през първата половина Украйна да успее да отвоюва южната част на Запорожка област, вкл. Крим, а през втората половина да отвоюва териториите в източната част на Украйна. Най-мрачният сценарий е войната да остане позиционна. Потенциалът за мирни преговори ще стане ясен през втората половина на годината, коментира в заключение ген. Събев.

Абонирайте се за Daily Brief A&A