Двусмисленото говорене: Руската енергийна геополитика и договорът Булгаргаз-Боташ – част 3
Руска енергийна политика
Уроци и перспективи
В последната част на тази статия от три части разглеждаме някои от начините, по които сегашната мрачна ситуация може да доведе до дългосрочно подобрение, и някои поуки, които трябва да се извлекат. Накрая разглеждаме перспективите в светлината на неотдавнашното решение на българския парламент да назначи временна комисия, която да разследва договора и протоколите, подписани от двете български газови компании с Боташ – и откриваме някои основания за оптимизъм.
В предишните части на тази статия подложихме бившия министър на енергетиката Росен Христов – и неговия началник, президента на България Румен Радев – на много сериозна критика за небрежност и злонамереност във връзка с договорите, подписани с турската компания Боташ. И с право. Но ако сочим с пръст вината, не бива да се ограничаваме само до София. Някои виновници са в Брюксел.
ЕК трябва да понесе своя дял от отговорност за тази бъркотия. От една страна, тя разследва и наказва. Но от друга страна, като одобрява без условия държавната помощ – заеми и гаранции – тя влошава положение, осигурявайки печалби на Газекспорт и му позволявай да продава свой газ чрез Боташ. С одобрения от ЕК заем, гарантиран от бюджета, „Булгаргаз“ плаща на „Ботас“, който от своя страна плаща на „Газпром“ за руския газ.
Ако ЕК, обаче, сега реши да действа по-разумно и стратегически, нещата могат да се подобрят. Всъщност е много вероятно нейното разследване на договора да доведе до преговори и нови ангажименти от страна на българското правителство за либерализиране на газовия пазар и премахване на пречките пред истинската конкуренция. В краткосрочен и средносрочен план това ще бъде за сметка на „Булгаргаз“ и в по-малка степен на „Булгартрансгаз“, както са създадени, финансирани и стимулирани в момента. А това би било разрушително и скъпо от фискална гледна точка.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
В по-дългосрочен план обаче реформите биха могли да бъдат в полза на сектора като цяло и на бъдещия му принос към българската икономика и благосъстоянието на българските потребители. Така че коригиращите действия биха могли да включват:
– изваждане на БТГ от Българския енергиен холдинг (БЕХ) – мастодонтът в целия сектор, който доста безсмислено включва различни държавни активи в енергийния сектор;
– прехвърляне на контрола върху БТГ от МЕ към друго министерство – може би към Министерството на икономиката;
– принуждаване на правителството да приватизира значителни дялове от БТГ и Булгаргаз, за да се намали политическият риск и да се повишат стандартите за корпоративно управление и конкурентоспособност; и
– преразглеждане и дори премахване на фигурата на „обществения доставчик“ в организацията и регулирането на газовия сектор, както и задълженията и правата, които тя поражда за Булгаргаз.
Тук трябва да се отбележи и как функционират българските правителства:
-
- изискването за включване на оценки на риска в документите, подавани до МС, има основателни причини. Въпреки това министър Христов се измъкна, като на практика го пренебрегна.
-
- две ключови министерства отказаха да одобрят неговото предложение, но това изглежда нямаше значение (и между другото, не е голяма утеха, че министерствата на туризма, земеделието, културата, здравеопазването, младежта и спорта и околната среда и водите се съгласиха без коментар!)
-
- от МС се искаше да одобри споразумения, чийто текст не е видял – без значение за парламента или обществеността. И той го направи доста бързо и без много шум.
В резултат на това едно изключително лошо споразумение, носещо ужасяващи финансови рискове и за което е почти сигурно, че имиджът и уважението на България в ЕС ще бъдат накърнени без очевидна полза, беше просто одобрено. Сега можем да се досетим какво и защо се случи: ходът на събитията едва ли е разбираем без пряката намеса на служебния премиер Донев и директните нареждания на президента Румен Радев. Би трябвало да има политически последствия – и може би не само политически.
Но важен е и по-широкият смисъл – такива неща не се случват в добре управлявани държави. По отношение на политическата си система България трябва да се съвземе и да гарантира, че нормите се спазват, ако иска да бъде възприемана сериозно.
Временната комисия: знак на надежда
Във всеки случай, следете развития на нашата страница. Неотдавна Народното събрание гласува за създаването на Временна комисия, която да разследва споразуменията между „Боташ“, „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“.
Тук има и лоша, и добра новина, а също и доста несигурност.
Лошите новини са две:
Първо, в краткосрочен план резултатът ще дискредитира още повече България в очите на нейните партньори от ЕС и НАТО.
Второ, каквито и констатации, заключения или препоръки да направи Комисията, тя няма да може да спре финансовия кръвоизлив, който вече е в ход. Защо? Защото всички договори са били наблюдавани и координирани от самия президент Радев. И защото нито един акт на Народното събрание не може да отмени търговски договор без огромни загуби за държавния бюджет.
И добрата новина?
Ами, като начало, през новата година няма да липсва материал за статии на A&A, тъй като Комисията открива – както несъмнено ще направи – цели шкафове, пълни със скелети в мрачния гардероб на българския политически елит.
Отделно от това, фактът, че такава комисия изобщо е създадена, което само по себе си е добър знак – и изглежда е част от положителна тенденция в българската политика.
Тези действия са в унисон с решението от преди няколко месеца – също от парламента – да се наложи 20% такса върху руския газ, влизащ или преминаващ транзитно през България. Въпреки че и парламентът, и правителството трябваше да отстъпят, тъй като унгарският президент Орбан заплаши да наложи вето на присъединяването на България към Шенгенското пространство, този ход е солидно доказателство за волята да се промени курсът на енергийната зависимост на страната от Русия. Между другото, очертаващата се склонност на България да постъпва правилно можеше да има още по-големи резултати, ако ЕС и САЩ бяха по-склонни да предложат на страната подходяща подкрепа – изпълнявайки еврореториката си за солидарност – вместо да оставят София, сама на ръба на Европа, да бъде подтиквана от хора като г-н Орбан, г-н Путин и г-н Ердоган.
В известен смисъл решението за създаване на Комисията дори съвпада с неотдавнашните усилия на г-н Борисов и неговите приятели да изглеждат радикални по въпроса за петролната рафинерия в Бургас, собственост на Русия (вж. A&A): колкото и неискрени и хлъзгави да бяха тези ходове, добър знак е, че дългогодишният шеф на България се е почувствал принуден да ги направи. По подобен начин подобна комисия би била немислима преди една-две години, предвид потенциала ѝ да разкрие неудобни истини, да създаде неудобства на силните и да наруши досегашните стабилни констелации от интереси.
Последната добра новина е, че Комисията може действително да постигне нещо. „Може би“, тъй като това, което ще се случи, ще зависи от много сложна политическа ситуация. Меко казано, 2024 г. ще бъде интересна година. А денят „Х“ за енергийния сектор на България се приближава.
