Електроенергетиката пред пропаст
Илиян Василев
В края на декември изтече срока на действие на действащата мярка, одобрена от Министерски съвет за финансова помощ, с която се компенсират фирмите с високи разходи за електроенергия на газ и електроенергия. Тази мярка обхващаше небитовите потребитеи и операторите на електропреносната и електроразпределителната мрежа.
България има право да удължи мярката с още шест месеца, до края на юни месец в рамките на одобрението на Европейската комисия, което важи за всички страни членки. Навлизането на нови ВЕИ натоварва електроразпределителните и преносни дружества с нови разходи, поради което балансите им започнаха да светят с ръст на разходите. Увеличава се ножицата между нуждите от компенсации и възможностите на енергийната система да намери вътрешни ресурси за да реши това уравнение.
Система за подкрепа се активира, когато средномесечната борсова цена за базов товар на сегмента „Ден напред“ на БНЕБ за съответния месец е над 200 лв/МВтч, като се компенсират разходите над този праг. Обърнете внимание, над 630 хиляди са имащите право на тази подкрепа.
Тези дни се подновиха разговорите между заинтересованите страни и правителството, но ситуацията е коренно различна и възможностите за подкрепа през бюджета са силно ограничени, особено в контекста на бюджетните рестрикции в предверието на еврозоната. Електроенергийният пазар е по-балансиран от най-тежките мигове на 2022 и 2023 година, но е далеч от устойчивост и прогнозируемост, особено в контекста на повишения внос от съседните страни и преходното състояние на регионалната енергетика. Преди компенсациите ставаха за сметка на свръхприходите в държавната енергетика, но това в голяма степен е минало – държавните ТЕЦ генерират загуби, дойните крави НЕК (за първите 9 месеца на 2023 печалбата се е сринала повече от 5 пъти спрямо 2022) и БЕХ (спад с над 50 процента на печалбата) са почти издъхнали, трудно теглят заеми без държавна гаранция, EСО също не смогва да запълни зейналата дупка между инвестициите в балансиране на системата, включително нови преносни мощности и желанието за включване на нови соларни инсталации), Фондът за устойчивост на енергийната система не е в състояние да подсигури магически приходи, да не говорим, че и „изгребван“, Разпределяната част в България от приходите от квотите за емисии също рязко се съкратиха пред вид на намаленото потребление и най-вече на рязко съкратената генерация от замърсяващи електрогенерации.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
В бюджета за 2024 няма предвидени средства, освен тези, които ще постъпят от АЕЦ „Козлодуй“, който е единствената „дойна крава“, която продължава да генерира печалби, но в контекста на новите ядрени мощности също трябва да се подготви за нови харчове, както за ремонти и поддръжка, така и за развитие на новите ядрени блокове.
Разбира се, всичко зависи от размера на компенсации и ръста в цените. При по-малки отклонения, вероятно сумите на компенсациите, могат да бъдат и по-малки.
Ако мислите, че това е прекалено черна картина, още малко „оптимизъм“.
В допълнение към мрачната картина в електроенергийния сектор, в газовия сектор нещата са трагични – само покрай неудачните сделки с Боташ, потенциалните щети се измерват с милиарди долари, при всички случаи надвишават пазарната капитализация на компанията. И това ограничава способностите на „шапката“ БЕХ да крос субсидира електроенергетиката.
Както забелязвате изобщо не споменавам „другата“ енергетика – Нефтохим и пазара на горивата. Ако си мислите, че ще получим тези 70 милиона от Лукойл по поправката „Добрев“, сте силни оптимисти. А „неруския“ казахски нефт, който вече сме били вкарвали за преработка пак излиза от тръбата на Транснефт до Новоросийск, същият Уралс, не е от КТК, просто с друг сертификат за произход и никой не може да бъде сигурен за отсъствието на суапови сделки между руски и казахски компании. Следете вноса на горива от Турция, от същия преработен руски нефт, следете и нивото на преработка в Нефтохим и ще ви стане ясна картината.
Логично вървим към единственият изход – радикална реформа, приватизация на губещите или останали без перспектива предприятия и смяна на собствеността в Нефтохим. Но политиците още си мислят, че могат да пренебрегнат гравитацията на пазарната, бизнес и финансова логика. Не финансовите измерения на идващата катастрофа предизвикват тревога, а съчетанието между бързащи да забогатеят от енергийния преход политици, които след няколко лични „големи шлема“ доведоха енергетиката ни до национална катастрофа.
