Защо цивилизовани страни са нерешителни в подкрепата си за Украйна и опозицията в Русия?
В Индекса на възприятията на корупцията на Transparency International за 2023 г. Руската Федерация влоши рейтинга си с четири стъпала и се спусна 141 място — на равнището на Гвинея, Киргизстан и Уганда. Това е три пъти по-лош ранг от този на България, Словакия и Унгария – страните от ЕС, в които политици на ключови изборни длъжности (президенти, премиери и народни представители) подкрепят открито или прикрито агресията на РФ срещу Украйна.
Ще опитам обаче да обясня защо другите цивилизовани страни са нерешителни в подкрепата си за Украйна и не са активни в поддръжката на опозицията и на несъгласието с Путин в самата Русия.
Опозицията срещу Кремъл е тиха, плаха, битова и неоформена политически. Едва тази седмица се появи конкурент на Путин, който открито е против войната на неговата страна срещу Украйна.
Открита подкрепа за такива настроения, движения и политици, дори обсъждането и в цивилизованите страни, е заплаха за хората с антипутински и антивоенни настроения. Засега почти всички решителни конкуренти на Путин са или умъртвени, или в затвора (където ще бъдат отровени или изтощени до смърт).
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Остава военната, икономическата и хуманитарната подкрепа за Украйна като жертва на агресия. Моралните и международно-правните основания за такава подкрепа сме коментирали в това студио с Деян Кюранов и Веселин Поповски.
Т. нар. “Запад” се страхува не толкова от Русия, а от други неща или по-точно политиците смятат, че избирателите се страхуват от други неща. Например те вярват, че електоратът се страхува от изменението на климата или предизвикателствата пред жизнения стандарт на техните страни, но самите те – политиците – са виновни както за “ужаса от климатичните изменения” в съзнанието на обществото, така и за политиките, които свиват икономическия потенциал и влошават жизнените стандарти.
Русия и войната са далече, изборите са „вдругиден“. Демокрациите работят бавно.
Страхът от война, подобна на Първата световна война, особено в периода 1914-1917 г. (окопна, с използване на нови технологии за убиване) е толкова голям, а вероятността от такава война – толкова значителна, че никой дори не смее да си помисли за публично обсъждане на тази вероятност като достатъчно основание за по-радикална и бърза военна подкрепа за Украйна.
Нивата на държавния дълг са толкова високи, наркотичната зависимост от държавни субсидии е толкова разпространена, реториката за миграционни вълни от Близкия изток – толкова удобна за употреба в предизборните кампании, а инерцията от насадените от политиците обществени страхове – толкова силна, че войната в Украйна и проблемите в Ивицата Газа остават на заден план.
Въпреки това войната в този ѝ вид и/или при победа на Русия, означава още войни и още по-голяма неефективност на икономиките на страните, управлявани демократично. Засега обаче размерът на тези икономики е толкова значим, че техните правителства спокойно могат да удвоят подкрепата си за Украйна. Тогава, удвоена, тя ще достигне 0.6-0.7% от БВП на цивилизованите страни.
