Ключово е прокуратурата и разследващите органи да оправдаят общественото доверие в следващите месеци
Първо да обясним какво се случи в края на м.г. с конституционните промени. Досегашният ВСС беше разделен на два съвета – Висш съдебен и Висш прокурорски съвет. Във ВСС парламентарната квота е само пет члена, в съдийската квота е осем и двамата председатели на двете върховните съдилища. Тоест в Съдийския съвет е намалена парламентарната квота спрямо досегашния модел, което е гаранция за независимост и самоуправление на съда. Това беше основната цел на конституционната реформа, която не беше постигната през 2015 г. В прокурорския съвет имаме обърната логика – там наистина парламентарната квота е по-голяма от прокурорската, защото прокуратурата трябваше под някаква форма да даде отчет пред обществеността. В момента Прокурорският съвет ще има шестчленна парламентарна квота и тричленна прокурорска плюс гл. прокурор. Дали по принцип беше възможна промяната на парламентарната квота? Да, възможна беше, но сериозни конституционалисти аргументираха и обратна теза – че това би разместило цялостно балансите между властите. Но важното е, че във ВСС пропорцията е правилна, коментира в студиото на Алтернативата министърът на правосъдието доц. Атанас Славов.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
На законово ниво създаваме много конкретни разпоредби, които да гарантират, че избраните от парламента няма да са политически зависими. Ще направим възможното да създадем правила, за да може парламентът да избере политически неутрални хора. Нашето публично обещание в момента е да доведем реформата до логичния ѝ завършек, така че да изпълним европейския стандарт за независимост и самоуправление на съдиите и за отчетност на прокуратурата.
Целта е да започне избистряне. Още като встъпих в длъжност имах разговор със съдия Цариградска, тъй като случаят ѝ беше вече известен. Стана ясно, че се работи вече по този казус. Очевидно след смяната на Гешев е станало възможно да се проведат някакви разследващи действия. Тъжно е, че не се стигна до обвинителен акт, но тъй като тезата на прокуратурата е, че имаме ОПГ, това означава, че трябва да очакваме обвинителни актове към членовете му, не само към Божанов. Очевидно има и други лица в престъпната схема и тук е ключово прокуратурата и разследващите органи в следващите месеци да оправдаят общественото доверие. Скепсисът е оправдан, но това ще е истинският тест за системата. Битката е трудна, но трябва да я водим, ако искаме България да има шанса да бъде правова държава. Прозорецът може да бъде затворен много бързо и това е риск пред цялото ни общество. Затова всяко усилие има значение, за да не допуснем да се възстанови спокойната обстановка.
България е страна по Римския статут от две десетилетия. Но законодателството ни не е в цялост с него и именно тук е ролята ни – да вкараме и престъплението „агресия“, за да се позволи разследване на най-висшите рангове. Това е съществената разлика от досегашния модел. Вече много държави са образували наказателни производства за разследване.
Една от стратегическите ми цели беше да доведем процесите дотам България също да е страна, в която се водят разследвания за военните престъпления и престъпленията срещу мира и човечеството. Десетките хиляди бежанци от Украйна носят и ценна информация за такива разследвания. Нищо не пречи част от тези хора да бъдат разпитани, да бъде образувано досъдебно производство. Руска агентура има, поел съм конкретен ангажимент и се надявам да видим конкретни резултати. Но началото на едно разследване се дава от прокуратурата и разследващите органи, т.е. МП може да подпомага процеса, но все пак основната роля е на разследващите органи.
Самата законодателна инициатива на колегите Мирчев и Йорданова е обсъждана многократно, но вече е внесена и да се надяваме, че ще получи приоритет. Първият етап е замразяване имуществото на санкционираните лица. Това означава да се назначи особен управител, който да полага грижа за това имущество, докато траят ограничителните санкции. Следващ възможен етап е конфискацията. Но решителната стъпка е замразяване на активите – да не допускаме Руската държава като агресор да ползва плодовете от функционирането им. При Лукойл ще има друго развитие още в следващите месеци, но формално тя все още не е в списъка. Подобни мерки в други държави вече се прилагат, така че сме закъснели с националното законодателство. Трябват действия и се надявам атлантическото мнозинство да се докаже чрез тях. Не мисля, че ще има време законодателството да бъде оперативно прието преди ротацията. По-важно е ясната позиция на правителството да продължи, вкл. чрез приемане на подобни мерки, подчерта в заключение министър Славов.
