Субсидиите в ЕС са неравномерно разпределени както между отделните държави, така и между секторите
Проблемите на българското земеделие са комплексен въпрос. Наблюдаваме слаба конкурентоспособност на голяма част от стопанствата и на цели направления от агросектора, както и опортюнизъм на пазарните играчи. Пример за второто са протестите и събитията, довели до тях. След началото на войната в Украйна те продължиха да не продават и в месеците, когато нищо не им пречеше да продават, а тогава търсенето беше голямо. В стремежа към по-големи печалби дори имаше единици пазарни играчи, които успяха да купят известно количество зърно от Украйна и продължиха да го складират в България с идеята, че то ще поскъпне още повече. Още преди войната – през 2020 г. – вносът на слънчоглед у нас беше достигнал 1 млн. тона, т.е. това не са количествата, които влизаха от Украйна. Те не са прецедент или изключение, а част от пазара и пазарните отношения, коментира в студиото на Алтернативата Николай Вълканов, от ИНТЕЛИ АГРО.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
В момента рафинериите работят значително под капацитета си, като има опасения, че годината ще бъде едва ли не нулева. Доказателствата са няколко. Вече има официална статистика за макрорезултатите в сектора, чиито печалби за 22-а година са изключително високи – над 3.5 млрд. лв. Успоредно с това са регистрирани рекордни запаси на стойност 1.5 млрд., като за предходните години изобщо не е имало запаси. Ако тези количества бяха продадени, всъщност щяха да имат още по-добри финансови резултати. Другото явно доказателство, че секторът не страда от липса на финанси е, че към декември депозитите на сектор „Селско стопанство“, отчетени от статистиката на БНБ, растат с 23% спрямо декември преди началото на войната. Със сигурност има стопанства, изпитващи затруднения, но ако гледаме сектора на макро ниво, той стои добре финансово.
Ще ви кажа и кои не са добре – имаше няколко репортажа от Радомирско и Пернишко, където зърнопроизводители с по 1000-2000 декара протестираха, защото не виждаха перспектива. Така е защото този бизнес модел е невъзможен, той е счупен. С толкова декари няма как зърнопроизводител да издържа семейството си, нито да инвестират в стопанствата си. Тук идва и въпросът защо правителството реши, че ще помага по този начин на изпитващите по-сериозни финансови трудности, а не се опита да преструктурира тези средства по някакъв начин. Тук е въпрос на това стопанствата, които трудно ще оцеляват, да се насочат в направления, в които могат да изкарват.
Искам да повдигна по-сериозния въпрос – как се разпределят и по какви направления се насочват средствата, които изобщо не са малко. По-голямата част отиват в директно подпомагане. Ежегодно, без значение имате или нямате нужда от тези пари, вие ги получавате като производител. Това очевидно демобилизира хората по отношение на риск, инвестиции в стопанствата си или климатичните промени, от които продукцията страда. Могат да се докажат ключови макроикономически показатели за бизнеса, ясно показващи, че като средни показатели България изостава в основните направления от почти всички европейски държави – добавена стойност или приход на единица площ от единица вложен труд и от единица капитал. И специално в направление „Производство на плодове и зеленчуци“ разликата е в пъти. Заедно с Румъния България е на дъното на класацията по млечност на млекодайна крава на година – малко под 4 т. на глава, докато в съседна Гърция вече гонят резултатите на Нидерландия, а те са над двойни. При тази разлика в производителността, веднага ви става ясно защо и на вътрешния пазар има дефицит и вносът е по-конкурентен. И тук производството някак си не успява за се развива по задоволителен начин.
България е изключително обвързана със световните пазари. Вече говорим за глобална цена на суровото прясно мляко, на свинското или говеждото. И ако не можете да произвеждате в синхрон, изчиствайки разходи, не сте конкурентноспособни. Силно интегрирани сме, защото изнасяйки зърно, внасяме месо. Истината е, че испанското свинско е по-евтино от българското, а нашето – най-скъпо в ЕС.
Общата селскостопанска политика на ЕС има няколко цели и някои от тях са доста противоречиви. От една страна трябва да постигнем добри и справедливи доходи за производителите, но и ниски достъпни цени за потребителите. На субсидирането и на директните плащания се гледа като на мрежа за сигурност, която добавя към дохода на производителя без значение има ли нужда или не, защото ЕС уж е изчислил, че заетите в аграрния сектор печелят средно 60-70% по-малко от средното за икономиката в Европа. Обективно погледнато това би трябвало да потиска цените.
А как се стига до увеличаване на цените и до инфлация? Когато не сте достатъчно гъвкави да отговорите на пазарните динамики, започва неистовата нужда от допълнително подпомагане под формата на рестрикции на внос и натиск. Темата с доматите е политически чувствителна и изкушава политиците да бъдат настроени опортюнистично.
Субсидиите са неравномерно разпределени в рамките на ЕС както между отделните държави, така и между отделните сектори. Имаме проблема със субсидирането и ефектите му на деморализиране и откъсване от пазара и пазарните динамики. Бизнесът все повече бива притискан. Наблюдаваме много обективни фактори определени направления в агробизнеса наистина да не могат да вървят с темповете, които му се искат на потребителя, посочи в заключение Вълканов.
