Не е престъпление да притежаваш или посещаваш клуб. Въпросът е какво се е случвало там

Продължава борбата срещу съдебната власт. Проследяването на известното и случващото се както на ВСС, така и на Парламента, липсата на адекватна реакция от тяхна страна в защита на независимостта на съдиите и същевременно цялата кадрова политика в съдебната система, опитите да бъдат охулвани съдии в публичното пространство сочат, че изпълнителната и законодателната власт никога не са били във възторг от съществуването на независима съдебна власт, от перспективата тя да ги съди както всеки друг гражданин. Не мога да кажа доколко сериозен е мащабът у нас, но в публичното пространство станаха известни много случаи, примерно опитите на Филчев да очерни председателя на ВКС Румен Янков. Скандалът стана известен на обществото през 1999-2000 г. Както каза и съдия Цариградска преди дни, прокуратурата е в състояние да постави под натиск всеки съдия със самото образуване на преписка или наказателно производство, независимо дали те са основателно образувани или не. Тъкмо тази избирателна способност на прокуратурата е тема на съдебната реформа отдавна, но там се вземат твърде малко мерки, коментира в студиото на Алтернативата адв. Здравка Калайджиева, правозащитник и съдия в Европейския съд по правата на човека 2008 – 2015г..

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Станаха известни и безобразия в кадруването на съдебната власт като издигането на семейни приятелки, разговорите между „Двете каки“, хуленето срещу председателя на ВКС Лозан Панов, отричането на съдия Нели Куцкова поради различните ѝ политически убеждения от тези на Борисов и др. Натискът се усили. Проявяването му започна в няколко отбрани медии. Бяха охулвани съдии заради постановените от тях решения или заради несъществуващи обвинения в конфликт на интереси, във връзки с мафията и т.н. – съдия Мирослава Тодорова и др. Същевременно магистрати от съдебната система не понесоха никакви или понесоха смешни наказания за флагрантни нарушения. Пепи Еврото беше уличен от българския съд в създаване на доказателства и опити за подстрекаване към подкуп и вместо да бъде уволнен дисциплинарно, беше оставен да напусне съдебната система с полагащите се 20 месечни заплати. Не чухме и какво са случи с Роман Василев, който обяви публично политик в това, че е отявлен класически престъпник. От 2000 г. насам българското общество наблюдава изнесени в пресата случки с ужасяващ ефект над доверието в съдебната власт, но и със смразяващ ефект върху самите съдии.
Със сигурност хора са се поддали на натиск; има и такива, които се страхуват за живота си. Всичко това обаче е в интерес на определени кръгове. Посредниците само паразитират върху тези възможности и не са основния двигател на този натиск. Целта и в чий интерес е тя може да се проследи. ВСС и Парламента е трябвало да знаят за явленията отдавна, но вече има конкретни данни, че не са реагирали. Нямаме осъдени за корупция, а извършителите на корупция не са всякога обикновени хора. Нямаме и осъдени политици.
Не виждам особена активност на ВСС да защитава под някаква форма независимостта на съдиите, нито принципната му позиция за начина, по който подбират кадрите в съдебната система. Каква промяна настъпи с освобождаването на Гешев? Случаят „Нотариуса“ по Конституция е в ръцете на Прокурорския съвет и той ще трябва да разследва сам себе си. Не може да има независимо разследване там, където разследваният е зависим от разследващия. Стои и въпросът по какъв начин Прокурорският съвет ще разследва положението в прокуратурата и участието ѝ във всичко това.
Не е престъпление да притежаваш или посещаваш клуб. Въпросът е какво се е случвало там. Нека ВВС реагира при наличие на данни, нека подбира подходящите и наказва неподходящите кадри. За съжаление с последните изменения на Конституцията подобна възможност се осигури на Съдийския съвет. Но вместо да се направи отчет на прокуратурата към обществото, Прокурорският съвет се постави в ярка зависимост от избраните от Парламента – очевидно мнозинство там ще имат политиците. Съмнително е обстоятелството, че прокурорите не носят дисциплинарна отговорност, че имат имунитет за дейността си, че са несменяеми. Те не са съдебна власт, те трябва да преследват престъпността.
Ако Парламентът се увери, че промените, които се изискват от България, са наистина необходими, той може да приеме закони, изискващи от Прокуратурата да се произнася в конкретни срокове по преписките. Или ако не – да си носи отговорност съответния прокурор, към когото е разпределено делото. Следва и да се предвиди възможност обществото да участва в процеса.
Съдиите са потърпевши от случващото се. Срещу тях се използва политиката на тоягата и моркова. ВСС има много възможности в тази посока – въпросът е защо не ги упражнява. Далеч не мисля, че всички съдии и прокурори са се поддали на натиска. Има съдии, които продължават да си постановяват решенията и да си отстояват независимостта. Въпросът със смяната на цялата съдебна система няма как да бъде решен. Нещата се променят бавно, често със скандали, особено когато са свързани с промени в съдебната власт – напр. делото „Колеви“. Търсете интереса – кой има интерес да не се разследва или да се разследва някой който не е извършил престъпление. И какви са последиците от това? Няма как политическата власт да има интерес от независима съдебна власт. Това е възможно да се случи само с натиск от гражданите или от чужбина. Стигна се дотам, че вместо правосъдие от съд, хората търсят правосъдие на улицата. А то не може да се раздава там, посочи в заключение адв. Калайджиева.