Гамбитът на България за властта: Защо назначението на служебния министър на енергетиката е послание?
Назначаването на Владимир Малинов, ръководител на българския оператор на преносна система „Бултартрансгаз“, за служебен министър на енергетиката предизвика основателни тревоги в експертната общност и особено сред работещите по темите за завладяването на България от Русия. То отразява като ехо причините за падането на правителството на Денков и несъстоялата се ротация на кабинета. Проявеното упорство на вицепремиера и външен министър Мария Габриел видна фигура от ГЕРБ да заеме енергийния министерски пост при провалената номинация на кабинета допълнително подхранва подозренията за по-общ замисъл.
Докато контролът върху вътрешното министерство, разузнавателните служби и прокуратурата разбираемо се смята за ключов за Бойко Борисов, енергийният сектор е жизненоважен. Той не е само източник на финансиране, но и, което е по-важно, представлява незаменим лост за геополитически маневри, вероятно в сътрудничество с президента Румен Радев, за укрепване на международната им позиция по отношение на търговията с газ между Русия и Европа и последваща стратегическа силова игра в хода на този процес.
Защо г-н Малинов?
Г-н Малинов, разглеждан като архитект на българския участък от спорния проект „Турски поток“, олицетворява тази стратегия. Неговият мандат е белязан от сделката между „Булгаргаз“ и „Ботас“, в която той изигра важна роля зад кулисите, от протакането на разширяването на ПГХ „Чирен“ и от блокирането на Вертикалния газов коридор чрез умишлено забавяне на осигуряването на непрекъснат транзитен капацитет в Трансбалканския газопровод до Украйна, подчертава приноса и съответствието му на руската газова стратегия.
Ситуацията е огледална на тази от 2017 г., когато бившият министър-председател Борисов и президентът Радев, очевидно под натиска на Москва, консолидираха контрола си върху всички ключови институции на властта в България, за да прокарат „Турски поток“.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Защо сега?
Настоящият проект за Турски газов хъб, който добавя нови източници на газ към първоначалната идея на „Турски поток“ и насочва големи количества руски газ през Турция и България към ЕС – е изправен пред значителни препяствия. Притесненията на ЕС и НАТО относно окуражаването на Путин чрез улесняване на по-нататъшните продажби на газ за ЕС са основното предизвикателство. Отложените посещения на Путин в Турция подчертават тези трудности.
Макар че Турция несъмнено има икономически интереси в хъба, сегашната обстановка диктува по-предпазлив подход пред лицето на възраженията на ЕС, особено на фона на ескалиращото напрежение между Запада и Русия заради Украйна. Потенциалът за подновяване на руската агресия срещу Украйна допълнително усложнява картината.
Намаляващите граници на толерантността на Запада към руския газ
Малко вероятно е Западът да толерира увеличени продажби на руски газ и последващото финансово стимулиране на военния бюджет на Москва. Освен това бъдещето на транзита на газ през Украйна все още не е ясно. Неотдавнашните нападения срещу украински газови хранилища предполагат промяна в руската стратегия към по-агресивна линия. Точно както Путин осигури заобикалянето на „Северен поток“ и „Турски поток“ преди да нахлуе в Украйна, той вероятно ще търси подобен резервен маршрут за транзит на допълнителни количества руски газ през България преди очакваната си лятна офанзива, за да замени сегашните украински транзитни обеми от около 42 милиона кубически метра на ден за Австрия, Унгария и Словакия. Унгария сама търси нови маршрути и източници на газ, тъй като наближава краят на сделката за украинския транзит, която доставя на страната около 4,5 млрд. куб. м руски газ всяка година. Тъй като Украйна и Европейската комисия сигнализират за възможно прекратяване на договора за транзит до края на годината, Путин оказва натиск и използва влиянието на президента Ердоган, за да осигури маршрута през България.
Газовата ос Турция-България-Сърбия-Унгария
Докато Унгария, Сърбия и Австрия изглеждат нетърпеливи да разширят газовия достъп на „Газпром“ до ЕС, правителството на Денков предпочита да се придържа към базовата линия в ЕС и НАТО, отказвайки да одобри каквото и да било за бъдещите разширени газови потоци. Напротив, неговото правителство инициира предложение в парламента за такса от 20 лв/МВтч върху вноса на руски газ и започна парламентарно разследване на спорния договор между „Булгаргаз“ и „Боташ“, който е неразделна част от концепцията за руски газ през Турция за ЕС, а това допълнително усложнява нещата за Москва.
Наследството на „Турски поток
Повишаването на г-н Малинов до служебен министър на енергетиката изглежда изчислено така, че да отклони вниманието от участието на политици на високо равнище в схемите и да представи повечето действия като основани на предполагаеми „професионални“, а не на политически мотиви. Позицията му на министър на енергетиката би му позволила да води „обичайния си бизнес „, като потенциално запази подкрепата на САЩ и ЕК, докато съдейства на регионалните газови амбиции на Русия.
През годините ръководителят на БТГ старателно изгражда лобистки мрежи, за да се справи с предизвикателствата, свързани с популяризирането на „руските“ проекти на ниво Европейска комисия и САЩ. Тези мрежи сега служат за улесняване на заобикалянето на Украйна и вкарването на допълнителен руски газ в Европа на фона на агресията на Москва срещу Украйна и нейната газова инфраструктура. Ето защо и предвид момента той е г-н Незаменим.
В качеството си на значима заинтересована страна кандидатът за министър Малинов се очаква да помогне на ГЕРБ, ДПС и президента Радев да насочат разследванията на Комисията по пътната карта за „Турски поток“ в българския парламент към благоприятен изход – което отразява съгласуването на интересите на ключови играчи на върха на властовата структура в България.
Разкритията, свързани с ролята на г-н Малинов като ключов играч за реализацията на проекта Турски поток, както бе подчертано от разследванията на BG Elves, показват неговата ангажираност да защитава руските интереси, потенциално за сметка на българските интереси.
Последната бариера пред руските атаки срещу газовата инфраструктура на Украйна е на път да бъде премахната
Потенциалното увеличаване на транзита на газ позиционира България като единствената входна точка за руски тръбопроводен газ в ЕС, което поражда опасения за нейната уязвимост спрямо форсирани операции на Кремъл за дестабилизация през следващите месеци. Пренасочването на оставащите газови потоци от Украйна през „Турски поток“ към Австрия, Унгария и Словакия ще премахне последната потенциална пречка пред тотална руска война срещу украинската газова система, включително стратегически важните съоръжения за съхранение на природен газ. Този сценарий отразява ситуацията преди настоящата война, когато пускането в експлоатация на „Турски поток“, заедно със „Северен поток-2“, окуражи президента Путин да вземе фаталното решение за нахлуване в Украйна.
Подобен ход сега би могъл да проправи пътя за по-решителна руска офанзива през лятото, целяща значителни териториални придобивки и това, което Кремъл лесно би могъл да обяви за стратегическа победа.
Илиян Василев
