България – разкъсвана във властовите игри между Путин и Ердоган

Ilian Vassilev 25th април 202425th април 2024 0 Comments газ, Енергетика, Ердоган, нефт, Путин

Геополитическият пейзаж около нахлуването на Русия в Украйна, отвъд военните му аспекти, намира както ярко, така и завоалирано изражение в политиката и търговията около руските енергийни ресурси в Европа. За разлика от руския петрол, който е глобално мобилен, руският газ разчита предимно на тръбопроводи, за да достигне до Европа. През 2023 г. ЕС е основният пазар за руския газ по тръбопроводите: около 40% от износа отива там, следван от Турция (около 30%) и Китай (около 20%). ЕС е и основният пазар за руския втечнен природен газ, като делът му възлиза на около 50%, следван от Китай (около 23%) и Япония (около 16%). Не са наложени санкции нито върху руските доставки на газ по тръбопроводи, нито на втечнен природен газ за ЕС.[i]

В структурата на руските приходи от износ на енергия газът вече е беден роднина на богатия нефт: делът му в общите приходи е спаднал до около 12-15 % от около една трета през 2021 г., като е разпределен приблизително в съотношение 60/40 между тръбопроводния газ и втечнения природен газ.

В стойностно изражение спадът на износа на енергия е още по-ярък – от около 550 млн. евро/ден до около 130 млн. евро/ден.[ii] Въпреки това, както се казва, дяволът на това, което руската енергия може да генерира като влияние на дадено място, е в детайлите.

Развитието на отношенията между Русия и Европа ескалира до нива на дестабилизация на пазара, немислими дори по време на Студената война. Въпреки напрежението през 70-те и 80-те години на миналия век, съветският нефт и газ течаха стабилно към Европа, а Съветският съюз методично разширяваше капацитета на тръбопроводите си за износ на газ към Европа. Тази тенденция продължава и при Елцин, но при Путин придобива различен характер – инициативите му към ЕС вече включваха стремеж към заобикаляне на Украйна, Беларус и Молдова. Всички проекти „Северен поток“ и „Турски поток“ бяха планирани така, че да заобикалят тези страни по трасето и в крайна сметка да се насочат директно към основните пазари на руски газ в Европа.

Войната в Украйна доведе до фундаментална промяна. Първоначално изглеждаше, че Путин е успял стратегически да заобиколи Украйна и да си осигури алтернативни маршрути за износ на газ към ЕС. Това обаче се оказа стратегическа грешка, когато бе преминат критичния праг на търпимост, отвъд който тези газопроводи към Европа постепенно загубиха геополитическото си значение за ЕС като цяло, но не и за някои държави в ЕС. Резултатът от преконфигурацията на маршрутите за износ е, че активните маршрути за транзит на газ от Русия преминават през Украйна (все още, но се очаква да бъдат прекратени до края на 2024 г.) и Турция. Не се очаква договорът с Украйна да бъде удължен след 2024 г., когато изтича срокът на договора за транзит на Газекспорт.

Невъзможният украински транзитен маршрут

По-рано тази година се появи мнението, че „Газпром“ би могъл по някакъв начин да запази възможностите си за транзит на газ през Украйна по начин, подобен на този, по който бяха решени проблемите с транзита на петрол през Украйна, като Унгария, Словакия и Австрия се включиха в покриването на транзитните разходи. По отношение на природния газ беше възможно и логично да се позволи на европейските вносители на руски газ да го купуват на руско-украинската граница и да плащат транзитни такси в Украйна, като по този начин се спести на украинската и руската страна необходимостта от повторно договаряне в преки преговори. Още един обрат по въпроса: от началото на руската агресия Кремъл очевидно се въздържа от атаки срещу украинската газова инфраструктура, вероятно считайки подобни действия за контрапродуктивни спрямо интереса си да продължи транзита на руски газ и да разполага с прозорец на влияние в Централна Европа. Въпреки това се появяват доказателства, че тези „убежища“ от войнанта няма да се запазят с ескалирането на конфликта. Руските ракетни атаки и атаки с дронове срещу съоръжения за съхранение на газ, главно срещу най-големите в Западна Украйна, последвани от директни удари по газопровода, свързващ основния обект за добив на газ в находището Шебелинка в Източна Украйна с националната мрежа, изпратиха ясно послание: Целта на Путин сега е да нанесе максимални щети на Украйна на всяка цена. В резултат на това шансовете за удължаване на договорите за транзит намаляха значително, вероятно до нула.

Прекратяването на транзита на руски газ през Украйна би лишило най-близките до Кремъл държави от ЕС – Словакия, Унгария и Австрия – от достъп до руски газ по основните маршрути, достъпни за тези държави, и би наложило пренастройване на логистиката на доставките по други маршрути. Ефектът би бил двоен: първо, ограничаване на обема на руския газ, изнасян за тези страни, а оттам и значително намаляване на източниците на финансиране, достъпни за симпатизантите на Путин в тези страни. Транзитираните 15 милиарда кубически метра газ или 158 милиона MWh генерират приблизително 8 милиарда долара годишно (2023 г.) за Газпром и Кремъл. Тези приходи се считат за солидна опора на военното финансиране на войната на Путин, получено от износа на газ. В глобална среда, в която Газпром е изправен пред все по-големи финансови и оперативни предизвикателства, при които затварянето на европейски газопроводни маршрути води до намаляване на местния добив и спиране на кладенци в самата Русия, чак до нива, които не са наблюдавани от 1990 г., като по този начин потенциално застрашава оперативния добив, още едно спиране на маршрути за износ на газ би било болезнено. Продажбите на вътрешния пазар са се увеличили, а съоръженията за съхранение на газ в Русия са пълни от миналата година насам. В резултат на това се засилва натискът върху Газпром и неговия фактически главен изпълнителен директор, президента Путин, спешно да намерят алтернативни маршрути, за да компенсират загубата на украинския транзит доста преди края на годината. И тук се появява втората част от картината: активираха се политиците в страните, които все още зависят основно от износа на руски газ и нямат лесно достъпни алтернативи на газопроводи и/или втечнен природен газ – или не искат да използват такива алтернативи.

Посредникът Ердоган

Ако маршрутът на Украйна за износ на руски газ по тръбопроводи към ЕС бъде затворен, при положение че балтийският и полския маршрут вече са недостъпни, остава само един алтернативен маршрут – този през Турция. Турция вече е основен пазар за руския газ, както за тръбопроводния, така и за втечнения природен газ, и също така важен транзитен маршрут. Турция също така има амбицията да се превърне в истински газов хъб, където продавачи и купувачи ще се събират и ще търгуват с газ, идващ от много страни и региони – по тръби от Русия, от Каспийско море (включително Азербайджан, Иран и Туркменистан), евентуално от Източното Средиземноморие, втечнен природен газ от цял свят, както и от собствения, сравнително малък, добив на Турция. Още една подробност, която трябва да се вземе под внимание: освен транзитните газопроводи – TANAP и „Турски поток“, според закона газът, внасян в Турция, става „газ с турски произход“. Има няколко изключения за руския и азербайджанския транзитен газ. И още една подробност – доставките до точките на внос/износ се поемат от турската държавна компания BOTAS, а впоследствие именно BOTAS доставя газ на други субекти в точките на междусистемно свързване. В рамките на сделката тези страни също трябва да резервират капацитет на входните точки към Турция и да заплатят за услугата за пренос на газ до точката, в която BOTAS ще им доставя газ. Всичко това означава, че газът, който преминава през Турция, ще бъде сертифициран като „с турски произход“, независимо от действителния му произход.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Постоянното отлагане на датата на посещението на Путин в Турция, последно за края на април – средата на май, подсказва, че все още има нерешени въпроси и предизвикателства. Путин ще посети Турция само ако има шанс за успешно сключване на сделката за турския газов хъб при приемливи за Русия условия и логистиката на допълнителните количества руски газ през България е решен въпрос.

Проблемите за руската енергийна дипломация в опитите да се осигури успех на посещението на Путин се крият основно в самата Турция, но и в България. В Турция – защото президентът Ердоган е изправен пред значителен и нарастващ геополитически риск, пред компромис между навличането на гнева на ЕС и САЩ и съблазънта да получи по-висока цена за мълчаливото му съгласие, която да получи от Путин, цена, която поне засега Русия изглежда не е склонна да плати. Исканията на г-н Ердоган са материални и финансово измерими – за повече отсрочени плащания за газ, по-евтин газ и различни други отстъпки – но преди всичко за съгласието на Русия Турция да получи ексклузивно право да препродава руски газ на ЕС като част от турския газов микс, търгуван на турския газов хъб, с етикет „с турски произход“. В момента „Газпром“ продава руски тръбопроводен газ на Турция със значителна отстъпка, подобна на отстъпката на „Уралс“ спрямо „Брент“, тъй като намаляването на обема на износа за ЕС доведе до проблеми с реализацията му. Тези отстъпки ще се увеличат само ако Турция се превърне в единствената врата към Европа за руския тръбопроводен газ, както и за големите обеми руски втечнен природен газ, а след това и в единствения физически път към ЕС през междусистемните връзки с България. Тук дяволът се крие в детайлите.

Управляващата тройка в България влиза в раздаването

Всеки път, когато ЕС кихне по отношение на руския енергиен износ, България хваща политическа треска заради геополитическите залози за руските газопроводи към ЕС, особено ако те вземат съдбоносен за Кремъл обрат. Исторически погледнато, България е единственият транзитен маршрут за износа на руски газ по тръбопроводи от Турция към Сърбия, Румъния и Република Северна Македония. Сега специфична матрица от последици и натиск за промени настъпва всеки път, когато нуждата от физическо оцеляване на Владимир Путин излезе на преден план, защото приходите от износ на енергия намаляват. Само през 2023 г. продажбите на Газпром по газопроводите са се свили с 56% – от 178 млн. куб. м/ден през 2022 г. до 77,6 млн. куб. м/ден през 2023 г. Без стабилни приходи от продажбите на нефт и газ руският президент не може нито да води война, нито да осигури съществуването си.

И в тази игра, България държи важни козове в тестето си, заемайки централно място за преконфигуриране на руските маршрути за износ на газ по тръбопроводи и в шахматната партия Русия-Турция. Едно уточнение: през 2016 г. интересите на Кремъл го накараха да поиска и да получи прочистване на българския парламент и правителство от всички прозападни политици, „несъгласни“ с проекта „Турски поток“. Този проект имаше и далечна цел – да позволи руският газ да продължи да тече към ЕС дори след затварянето на балтийските, полските и украинските маршрути. Същото се случва и днес в България: проатлантически и проевропейски настроени политици се отстраняват, брутални атаки от страна на нереформираните и прословути прокремълски тайни служби и прокуратура срещу прозападни служители и журналисти, съчетани с повторното появяване на коалицията, която вдъхна живот на „Турски поток“ – президентът Радев, експремиерът Борисов и тъмният кардинал на българското политическо задкулисие г-н Пеевски.

Казано направо – в ход е надграждане на първоначалния проект „Турски поток“, като България е готова да продължи да изпълнява ролята на задната врата за руския енергиен износ към Европа, а оттам и за геополитическите интереси на Русия.

Първата фаза на „Турски поток“ имаше за цел да заобиколи Украйна и да осигури маршрут за доставка на руски газ до ключовите партньори на Путин – Сърбия и Унгария, както и до австрийския и словашкия пазар и евентуално да търси достъп до италианския газов пазар. Тя приключи със стартирането на проекта „Турски поток“ на 1 януари 2021 г. Вторият етап е свързан с осигуряването на политически и правно приемлив начин турският газов микс, базиран предимно на руски газ, да достигне до Централна Европа, без да предизвика ответна реакция от страна на ЕС и САЩ. За тази цел бяха разработени и използвани конкретни инструменти: тристранен протокол между турската компания Botas и българските Bulgartransgaz и Bulgargas, който доведе до сключване на споразумение между Botas и Bulgargas за доставка и пренос на газ. Инструментите олицетворяват политическата воля на президентите Радев и Ердоган. Договорът между „Булгаргаз“ и „Боташ“, чието съдържание изтече в медиите, доказва, че целта на тези инструменти никога не е билаобичаен бизнес, а преди всичко да отрази политически интереси съображения на най-високо държавно равнище, свеждащи се до осигуряване на транзита на руски газ през Турция, България, Сърбия и Унгария, а и по-нататък, ако това е технически възможно. В рамките на сделката BOTAS получи и права за достъп до газопреносната инфраструктура и газовия пазар в България, а след това и до газовия пазар на ЕС.

И да, изпълнителният директор на „Булгаргаз“ и неговата компания майка БЕХ бяха държани в в относително неведение и помолени да подпишат вече парафирания от тогавашния министър на енергетиката Росен Христов терминологичен документ. Говорим за политика, отразяваща нуждите на бизнес… или обратното?

Неотдавна в България беше създадена парламентарна комисия, която имаше за цел да извърши разследване на сделката между „Булгаргаз“ и „Боташ“. Комисията събра огромно количество доказателства за политическия характер на сделката, при която са пренебрегнати елементарни бизнес правила. Всички доказателства сочат, че става дума за политически организирана проверка на възможното използване на български дружества като канали за транзит на руски газ през турската компания „Боташ“. Дебатът по доклада на комисията относно договора между „Булгаргаз“ и „Боташ“ разкри скрити зависимости между парламентарните групи в тази голяма геополитическа игра между Путин и Ердоган. Косвено той отразява съперничеството в коалицията „Турски поток“ между президента Радев, експремиера Борисов и лидера на ДПС Делян Пеевски, който е обявен за корумпиран политик по американския закон „Магнитски“.

Като се имат предвид доминирането на проруските и прозападните аргументи в новата тройна сглобка, политическите перспективи в България в момента са мрачни. ГЕРБ на бившия премиер и ДПС на г-н Пеевски се опитват да избелят президента Радев, като политически спонсор на договора с „Булгаргаз“ и „Боташ“, опирайки се на традиционните връзки с Турция и съображения за интересите на Ердоган, и твърдейки, че сделката ще диверсифицира доставките за България и ЕС извън руския газ. Проруските партии „Възраждане“ и БСП се мобилизират срещу договора с Боташ, в съответствие с интересите на Кремъл и приоритизирайки нуждите на Кремъл да окаже натиск върху България през Ердоган. Богато гарнирани със словоблудство за „българските национални интереси“, руските и турските агенти на влияние продължават да оформят политическия пейзаж и близки перспективи в страната.

Бруталната преса на Путин

Неспособен да постигне преки резултати в разговорите си с Ердоган, Путин активира българските си пълномощници, за да се възползва от естественото обществено недоволство от фундаментално погрешния газов договор с Турция, като същевременно мобилизира националистическите настроения. Тази линия временно обтегна отношенията между президента Радев, бившия премиер Борисов и лидера на ДПС Пеевски, разкъсван между натиска на Москва и привличането на Анкара. Въпреки това между тях съществува фундаментална обща платформа: личен интерес от споделяне на ползите от пренасочените транзитни потоци на руски газ, които вече ще влизат в ЕС през България през Турция, а не през Украйна. Президентът Радев предпочита да бъде лоялен към към Москва, докато г-н Пеевски и г-н Борисов предпочитат г-н Ердоган, предвид наследството им от „правенето на бизнес“ с турския президент.

Яркият контраст в разбирането за това какво означават „националните интереси“ между г-н [iii]Ердоган и българските му колеги се крие в различните резултати, които те са постигнали в взаимодействието си с г-н Путин. За г-н Ердоган успехът се изразява в осезаеми ползи за потребителите на природен газ, турския бизнес и държавния бюджет. За българските му партньори в сагата „Турски поток“ историята е различна. По-вероятно е ползите от разширяването на „Турски поток“ да бъдат приватизирани, а разходите – социализирани – сурова реалност, илюстрирана от несигурното финансово състояние на „Булгаргаз“.

Споразуменията за пренасочване на руските газови потоци по нови маршрути остават да „висят“ заради неуправляемия и заложен в тях политически риск. Гръцките и турските газови компании се конкурират ожесточено за транзитен капацитет в България. Българският участък на „Турски поток“ не може да поеме потока от 15 млрд. куб. м годишно, пренасочен от Украйна. Алтернативата е да се използва капацитетът на Трансбалканския газопровод, свързващ Турция и Гърция в обратна посока, който има достатъчно свободен капацитет, и след това да се достигне до Румъния и Украйна чрез предложения Вертикален газов коридор. Коридорът ще използва разширени стари газопроводи, по които някога е постъпвал руски газ за Балканите през Украйна, но този път в обратна посока. Проблемът обаче изпъква, когато новите маршрути за руски газ искат да се оформят като проекти на ЕС, които са съобразени с интересите на Запада по отношение на конфликта в Украйна. Това е огромно предизвикателство. Залогът е голям, а Кремъл не желае да рискува хватката си върху политическите елити в региона през енергийни финансови лостове. Само за сведение, България все още зависи от руски компании за около 60-80% от петролните продукти и над две трети за вноса на газ, въпреки, че е прекатен вносът през основния договор на Газпром с Булгаргаз.

Да вземем за пример един от най-добрите приятели на Путин в ЕС, г-н Виктор Орбан. Неговата власт и нейната ресурсна база стъпват върху генерираните от посредничество при продажбата на руски енергийни източници от началото на 90-те години на миналия век. Големи унгарски компании като OTP, MOL, MVM и MET имат дълбоки капиталови корени в средства, генерирани при посредничеството на „Газпром“ при продажбите на природен газ. Орбан се стреми към по-широко влияние отвъд Унгария, преследвайки съгласуваните си с Кремъл политически грандиозни планове на „Окупирай Брюксел“, придобивайки медийната компания Euronews, за да повлияе на изборите за Европейски парламент, и за да мобилизира депутатите в ЕП, и блокира помощта за Украйна. Неговата мисия ще бъде силно стимулирана от бъдещите финансови постъпления от руското енергийно посредничество. В по-малък, предимно вътрешно-значим мащаб, България в момента изглежда склонна, при управляващата тройка Радев-Пеевски-Борисов, да се присъедини отново към проруския газов клуб в ЕС.

Значението на запазването на енергийното господство на Русия, където това е възможно (и отново дяволът е в детайлите!), се усилва от конкрентните политически особености на политическата борба между Запада и Русия и нейните перспективи. Поддържането на руските мрежи в региона изисква свежи ресурси, което се превръща във все по-голямо предизвикателство предвид намаляващите приходи от продажбата на руски газ и петрол и нарастващите разходи за войната в Украйна. Основите на възможността за конфронтацията на Путин със Запада – Резервният фонд и Фондът за национално благосъстояние – бързо се изчерпват заради военните разходи.

Оттук нататък договорната, политическата и институционалната сигурност на руските газови потоци през Турция и България вероятно ще придобие решаващо значение в очите на Кремъл. Да предположим, че предстоящите предсрочни парламентарни избори в България не излъчат ясен победител или партиите с най-много депутати не желаят (ГЕРБ) или не могат (ПП-ДБ) да съставят политически решително правителство. В този случай трите сегашни водещи фигури в българската политика могат да изберат да действат чрез служебни правителства, размивайки отговорността, като същевременно мълчаливо си осигурят изключителното използване на капацитета за обратен поток в България за „турски“ газ, който всъщност е предимно руски, за сметка на неруския втечнен природен газ от Гърция.

Това, което си струва да се наблюдава внимателно: ако и когато се състои очакваното посещение на руския президент в Турция, неговият най-вероятен резултат би било укрепване на дълбоката държава в България и нейното поставяне в услуга на Кремъл.

Илиян Василев