Погрешните стъпки на Запада в Унгария и Сърбия могат да доведат до хаос далеч отвъд Балканите
Скритите послания след посещението на г-н Си
След историята на щедри инвестиции на ЕС в Унгария, предимно от Германия, Китай се превърна в доминиращ играч, укрепвайки бизнес присъствието си в Централна Европа. Този ход поставя основите на потенциална китайска политическа и индустриална експанзия на континента. На това може да се гледа и като резервен план за действие в случай, че Брюксел наложи по-строг контрол върху китайския износ.
Действията на министър-председателя Виктор Орбан илюстрират предизвикателствата, пред които са изправени Европейската комисия и повечето членове на ЕС, за да ограничат правото му на вето и сепаратистките му сделки – преди с Москва, а сега с Пекин – сделки, които се сключват без особено да се отчитат нито нуждата от солидарност, общите интереси на ЕС или политиката на НАТО. По ирония на съдбата лидери като Вучич и Орбан възпроизвеждат политики, напомнящи на ноторно известната Ostpolitik.
Успехът на Китай да замени Русия в сектори като износа и инвестициите в ЕС и Западните Балкани, извън енергетиката и суровините, е забележителен. След падането на Берлинската стена Русия се опита да използва енергията, за да изгради своя дългосрочна финансова и политическа база в Източна Европа, особено в Сърбия и Унгария. Сега обаче и двете страни се ориентират към партньорства с Пекин, като унгарските институции като OTP Bank и MOL, които се развиха отчасти благодарение на руските енергийни приходи, се превръщат в ключови играчи в Югоизточна и Източна Европа.
Повтарящите се грешки на Запада
Политическите и икономическите връзки с Русия подкрепиха възхода на меките автокрации, водени от Орбан, Вучич и други, и насърчиха проруските лобита в западната политика. Първоначалната толерантност на Запада към лидери като Путин и Орбан, бе обоснована от убеждението, че бизнес връзките ще осигурят по-широко взаимноизгодно сътрудничество, доведе в днешно време до непредвидени усложнения и по-дълбоки затруднения. Подобни погрешни преценки са често срещани сред политиците, които подценяват или пренебрегват традициите и наследството на руската имперска политика.
В продължение на векове Кремъл поддържа неизменна склонност към налагане на господството си чрез военна сила като основа на международния си авторитет, увековечавайки идеята за човешки саможертви в името на имперското величие и териториалната експанзия. Войната в Украйна, която сега бързо наближава печалния рекорд от половин милион руски жертви, свидетелства за привържеността на Владимир Путин към това верую.
Лидери като Орбан и Вучич могат да бъдат разглеждани като функция или обслужващи интересите на Кремъл. Въпреки това, обаче, стратегическият им поврат към по-тесни икономически и енергийни връзки с Китай и Русия не е плод на някаква импровизация в последния момент, а е пресметнат, обмислен ход с дългосрочни последици. Подобно на Русия, този „експанзионистичен“ подход се корени в споделен реваншистки стремеж, като Орбан отстоява интересите на унгарските малцинства в съседните страни, а Вучич си представя една възродена Югославия с център Сърбия. Като използват Пекин и Москва като противовес на влиянието на ЕС и НАТО, тези лидери се опитват да приложат стратегия, която печели от глобалното съперничество.
Автократи на света, обединявайте се!
Освен икономическите съображения, новите увертюри на Китай към източноевропейските автократи сега се отличават с нов критично важен аспект: сътрудничество в областта на сигурността. Първоначално фокусирано върху енергийната сигурност, това развиващо се партньорство вероятно в обозримо бъдеще ще включва военни и политически измерения. Доставките на китайски оръжия и военно оборудване или сътрудничество в тази област, особено за Сърбия, изглеждат логични и почти неизбежни, след като президентът Си Дзинпин избра да направи първата си европейска увертюра в Сърбия – страна извън НАТО и ЕС. Създавайки „общност на споделеното бъдеще“ с Вучич, Си Дзинпин стратегически позиционира Китай като алтернатива на САЩ, ЕС и като цяло на Запада.
Предишният ангажимент на Китай към страните от Централна и Източна Европа се сблъска с намаляваща подкрепа поради постоянните търговски дисбаланси и неизпълнените инвестиционни обещания. Въпреки това, в момента се наблюдава промяна, като Сърбия и Унгария служат като тестови полигон за нов китайски подход за разширяване на влиянието си чрез стратегически ангажименти. Този подход изпреварва налагането на потенциалните търговски бариери в ЕС и съгласува веригите за доставки на Китай с източноевропейските държави. Въпреки опитите на Европейската комисия, подкрепена от Германия и Франция, да защити жизненоважните индустрии на ЕС, Унгария и Сърбия отварят вратите на общия европейски пазар за Пекин. Линията на Будапеща и Белград е в противоречие и с наскоро обявените мерки на президента Байдън – една от редките области на споделена политика с Доналд Тръмп.
Очаква се посещенията на президента Си Дзинпин в Унгария и Сърбия да изострят съществуващите разногласия в ЕС по отношение на основният политически дневен ред, по-специално прилагането на благоприятни за климата икономически и енергийни политики и подкрепата за отбранителната му промишленост в съответствие с ангажимента към Украйна и общата сигурност на ЕС. Противоположната позиция на министър-председателя Виктор Орбан по отношение на Китай подчертава значителното разминаване в стратегическите приоритети в ЕС.
Подходът на Европейския съюз към отношенията с Китай претърпя значителна промяна, обусловена от загрижеността за сигурността – особено в енергийния сектор – и насърчаването на екологични политики, които разчитат в голяма степен на китайски технологии и оборудване за възобновяема енергия. Силната позиция на Китай в областта на редкоземните метали, доминиращото му положение в производството на електрически превозни средства и технологиите за слънчева и вятърна енергия направиха ЕС доста зависим от китайския внос. Вместо да изпълни първоначалния план за създаване на условия за глобален износ на технологии за възобновяема енергия от ЕС паралелно с разширяване на износа на политики за смекчаване на изменението на климата, Евросъюзът се намира едновременно в търговски, икономически, технологичен, политически и в крайна сметка в дефицит на сигурността. За съжаление, това се задълбочи от прибързаното и небалансирано прилагане на „зелената сделка“, което създаде нови стратегически възможности за Русия да експлоатира изкопаемите си горива, а за Китай – възобновяемата и зелената енергия като терен, на който може да доминира над ЕС, САЩ и Запада.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Съчетавайки енергията на г-н Путин с капитала на г-н Си
На този фон Унгария при управлението на г-н Орбан и Сърбия при управлението на г-н Вучич се превърнаха в ключови инвестиционни центрове, осигуряващи стратегически достъп до енергийния износ на г-н Путин (като природен газ през Турция и България и суров петрол през петролопровода „Дружба“) и инвестициите на г-н Си в инфраструктура и зелени технологии.
Политическите взаимодействия между Москва и Пекин са очевидни, например, в неотдавнашното съобщение, че Shanghai Electric Group е подписала договор за изграждане на 200-мегаватова (MW) газова когенерационна централа в Сърбия, която ще работи с руски газ и ще захранва петролната рафинерия в Панчево, управлявана от сръбската петролна компания NIS, чийто мажоритарен собственик е руската „Газпромнефт“.
Друг пример: При неотдавнашното посещение на г-н Си в Унгария беше подчертано стратегическото значение на инвестициите на BYD, водещ производител на електрически автомобили в света, и на CATL, водещ доставчик на батерии за електрически автомобили. В резултат на това стремежът на ЕС към инициативи за декарбонизация и нулеви емисии, особено в транспортния сектор, ще изисква засилено сътрудничество с Китай, включващо цялата верига на доставки до посредническите дружества и крайните потребители, но базирани на производствена база на Китай.
Унгария и Сърбия, действащи като пълномощници на китайските икономически и политически интереси, ще засилят аргументите за автократично управление в ЕС. В резултат на това г-н Орбан и г-н Вучич вероятно ще се пренасочат от своите намаляващи руски енергийни приходи към по-диверсифицирано икономическо партньорство с Китай. Този модел може да бъде имитиран от други държави и националистически политически фигури в Западните Балкани и Източна Европа, което потенциално може да се противопостави и да подкопае ролята и интересите на ЕС и НАТО в региона.
България в картината
Сега, когато е единствената врата за руския газ по тръбопроводите към ЕС, България е на кръстопът: да избере съюзи с Китай и Русия или да поддържа и подобрява отношенията си с ЕС.
В координация с Русия Китай отправя примамливо предложение на политическото ръководство на България, най-вече на управляващото трио на президента Радев, г-н Борисов и г-н Пеевски, подобно на това, което беше предложено на лидери като г-н Вучич и г-н Орбан. Потенциалът за руски и китайски пробив не бива да се подценява, още повече че г-н Борисов и г-н Пеевски все по-ясно осъзнават невъзможността да съчетаят своите корупционни практики с европейските и атлантическите ценности, изповядвани от ЕС и НАТО. Без да запазят корупцията и ползите от нея, техният авторитет вероятно ще ерозира, докато с помощта на Русия и Китай вероятно ще набере нова сила.
Макар западните сили да признават многоизмерността на руската и китайската политика, геополитическият пейзаж безспорно се развива под влиянието на тези стратегически пренареждания. Всъщност събитията отвъд Сърбия, Унгария и България, като например тези в РСМ, Молдова, Грузия и Армения, разкриват общ корен – пълната решимост на Кремъл да предизвика и да спечели битката си срещу ценностите на Запада – демокрацията, правата на човека и свободните пазари. При тези усилия Китай вижда възможности и за себе си, като е готов и изглежда способен да се възползва от слабостите на ЕС и НАТО.
Крайно време и ЕС и НАТО да решат геополитически си уравнение на сигурността и развитието, и да подредят приоритетите си по начин, който да не подкопава позициите им в глобалното противостоене с Китай и Русия.
