Това НС трябва незабавно да премахне субсидиите или да вдигне прага за влизане
Изправени сме през голяма опасност. Тази продължителна политическата криза има три фази и сега тече третата, която е най-опасна. Поначало кризите възникват неочаквано, но тази може да се превърне в национална катастрофа – превръщане на кризата в неконтролируем хаос. След края на катастрофата умните хора се връщат към задълбочен анализ на причините. Но по-голямата част не са склонни да се учат от миналото (по Хегел). Открояват се две групи причини: безобразната предизборна кампания и полуидиотския Изборен закон, коментира в студиото на Алтернативата социологът проф. Георги Фотев.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Не се състоя нито един сериозен политически дебат. Как се стига до националните медии и на какво се дължи влиянието им? Ако значими политически фигури отказват да се явят на дебат, медията е длъжна да превърне това в национален проблем. Политикът – индивидуален или колективен – взема колективно-обвързващи решения, следователно носи отговорност пред народа. Скандално е да отказва да излиза на такъв разговор. Не може на важни въпроси да се отговаря от коридорите на парламента пред рояци репортери. Не може да липсва отговор на въпроса защото двете първи сили не съставят правителство, защо не се случва коалицията. Продължават с необяснима страст да се занимават с реформаторите, които вече не са фактор.
За да не се превръща изборната кампания в карикатура, трябва да се зададе въпросът на късномодерната епоха как да се защитава демокрацията. Това НС трябва незабавно да премахне субсидиите или да вдигне прага за влизане. Потискащо ниската избирателна активност няма лесен отговор. Тя характеризира обществото ни като пасивно, т.е. непроспериращо, и това е опасно. Решението е в изграждането на дълга от интелектуалците до политиците, от които някои са вандали в парламента. Няма положение като „Обществото не иска.“. Обществото не мисли, мисли индивидът. Трябва да се мобилизират всички ресурси и да се говори правдиво. Нужна е смелост, събуждане, вяра в себе си. „Всички хора се раждат свободни, равни по достойнство и права.“ Манталитетът на вечния роб е, че има освободител и че някой друг го е освободил, посочи в заключение проф. Фотев.
