Интервю за Дебати: „Дори най-отчаяният русофил няма да тръгне към Русия като перспектива за собственото си благоденствие“
– Г-н Василев, в последните три години на политическа нестабилност, обществото е разделено по две основни оси – едната статукво-промяна, а другата – Изток-Запад или проевропейска-проруска. Ще се наложи ли в един момент българинът да бъде изправен пред избора дали да гласува за проевропейски политически сили, макар и корумпирани, но да не сменя посоката на изток?
– Отделянето на геополитиката от темата за корупцията е изкуствено. Те всъщност са интимно свързани. Корупцията, която е главна черта на модела, по който България се управлява – това е внесен от Русия модел. Ние повтаряме всичките институционални, включително и идеологически и други формати, които оправдават съществуването на корупцията и в Русия, и в България.
Ако не разбираме защо на преден план излиза въпроса за геополитическата ориентация и възстановяването на върховенството на правото, да кажем – няма вариант, при който хората да бъдат убедени, че геополитическата ориентация към ЕС и НАТО върви с доза допустима корупция. Първо, защото тази доза допустима корупция, автоматически означава социална несправедливост и блокирана съдебна система – правораздаването, които са в основата на усещането, че живеем в справедлив свят.
В този смисъл, тези които защитават теза за отказ от западния път, те всъщност са част от цялата тази схема за оправдаване на корупционната база на съвременната българска демокрация.
– Тези гласове, за които говорите, звучат доста силно. Виждаме какво се случи и при конструирането на новия Европарламент. У нас чуваме „Възраждане“ да говорят за излизане от ЕС, НАТО…
– Не е проблем, че „Възраждане“ има своите избиратели. Това го има в цяла Европа, особено в България е нормално да го има, тъй като при нас преходът, който започна през 1989 година, тръгна върху една база на непреодоляно и системно налагано говорене срещу Запада – недоверие към Запада и необяснима или поне неоправдана от разума любов към Русия.
В момента това, което се случва, е, че „Възраждане“ получават медийно внимание, което е непропорционално на тяхното влияние. Но това не се обяснява по друг начин освен отново с логиката, по която тези, които контролират модела в България първоначално ги подкрепиха, за да консолидират върху базата на русофилията и национализма политическото представителство на тази група.
Защото държателите на модела – приемаме, че най-известните лица са Борисов, Пеевски и Радев, имаха и продължават да имат изгода от „Възраждане“ и стресирането на обществото с тяхната доза радикализъм. А през стресирането на обществото и стресирането на западните ни съюзници, продават своята версия на управляем атлантизъм или атлантизъм с доза корупция.
Оттук тръгват и проблемите. Вие да сте видели в парламента ярки фигури да оборват очевидно абсурдните тези на „Възраждане“, които никога не стигат до край да кажат каква е алтернативата? Тяхната теза е винаги в едно измерение – колко е лош Западът, колко е лошо еврото, но те не могат да предложат алтернатива.
И тук е проблемът. За видните лица в ГЕРБ „Възраждане“ не е тема, с която трябва да се занимават, по причината, която вече ви казах. От друга страна пък на преден план със знамето на атлантизма изпъква медийно основно Пеевски, който, от време на време, много рядко, но все пак се появява като нейн медиен носител. Ни и той повече громи другият представител на линията, която „Възраждане“ прокарва – това е президентът Румен Радев.
Имаме една относително плаха до този момент, надявам се, че ще бъде много по-остра, реакция от страна на ПП-ДБ, които някак високомерно казват: „Ние няма какво толкова да говорим и да оборваме „Възраждане“, защото техните тези са абсурдни“.
Да, те са абсурдни.
Ето, например, излиза Костадин Костадинов пред медиите и прави една абсурдна връзка между БТР-ите, които са дадени на Украйна и тяхната липса в условията на пожари. Всеки човек би трябвало да се запита тези БТР-и с какво биха помогнали. Те не са нито тежка техника, която да прокарва просеки, нито пък са способ за безопасно придвижване в пожароопасна област на пожарникари, тъй като те биха били просто печка, в която пътниците да изгорят. Ако бяха полезни защото толкова години МВР нито веднъж не ги бяха ползвали?
Но когато оставите тези неща без отговор, тези глупости – защото хибридната тежест на казаното от „Възраждане“, не е много голяма, те просто изискват навременна реакция.
За голямо съжаление дори от ПП-ДБ невинаги реагират навреме. Те си мислеха, че основният противник са ГЕРБ и ДПС, а „Възраждане“ са второстепенна тема.
И това е грешка, защото зад „Възраждане“ прозира много по-големият проект на Кремъл и там е реалната опасност. Те загряват на терена в момента и обират всичко екстремно, което има в българския политически пейзаж, но опасността е да влезе вече по-голямата партия на Радев или пък на обединените радевисти, или хора, които изповядват близки възгледи, и тогава вече разделението в обществото ще бъде действително мащабно.
Отново от едната страна ще имаме едностранна критика, отрицание и призиви да излизаме от ЕС и НАТО, но никога не могат да спретнат дори елементарно обяснение какво предлагат в замяна.
Защото, очевидно, дори и Орбан, и Вучич – те са най-близките примери за възможна алтернатива – тези дни Вучич каза в Лондон недвусмислено, че Сърбия няма друг път освен Европейския съюз. По същия начин Орбан не излиза от ЕС и НАТО, защото Русия е в руини като икономика и като алтернативен център на икономическо развитие.
Дори най-отчаяният русофил няма да тръгне към Русия като перспектива за собственото си благоденствие, а Китай е далеч.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
– Възможно ли е в България да се консолидират сили, които да обърнат геостратегическия или европейския избор на страната ни?
– Дори и плановете на Кремъл, който много добре познавам още от времето, когато бях посланик в Москва, те не бяха други освен да сключат сделка с България при влизането ѝ в ЕС и НАТО, Москва да си запази своя периметър на влияние и да си защити интересите.
Затова и тогавашният президент Първанов, заедно с тогавашното правителство на тройната коалиция, направиха т.нар. Голям шлем в енергетиката. Тоест – вие си влизайте в ЕС и НАТО, но запазете нашия периметър на изключителни интереси, така че ние да можем да си реализираме своите приходи.
До днес Русия си запазва периметъра на интересите, от което реализира огромни приходи. И не са само „Лукойл“ и рафинерията. Всъщност през България в момента се генерират от газ най-големите финансови потоци, които Русия генерира изобщо от природен газ. А те са съществени за способността ѝ за водене на война.
Това, което казвам, е, че Русия няма положителен дневен ред за България. Още преди 10-12 години, когато не успя да реализира проекта Южен поток, тя пое по пътя на деструкцията – да играе за блокиране на България – за спъването ѝ, за разединението ѝ, за противопоставянето на едни групи на други, тоест, за сриването на нетната стойност на България като член ЕС и НАТО. От актив тя да стане пасив. Това е техният дневен ред, друг няма. Русия няма достоверен план да ни смени геополитиката, само да ни държи в стрес и разделени, като през модела на корупция да блокира развитието ни.
Максималното, което може да постигне, дори на фона на примерите, които могат да се използват, като репер за движението в геополитическата посока, това са максимум Фицо, максимум Орбан, максимум Вучич, но никой от тези примери не може да си позволи да напусне гравитацията на Европа.
– Процесите, които се случват в ДПС, как ще повлияят на изхода на изборите, към които очевидно отиваме и как ще се преформатира българската политическа система?
– ДПС ще отслабне. Аз не вярвам Пеевски да се прибере в хотел „Берлин“ и да няма политическа представителност в следващия Парламент. Същото не вярвам и за Доган, защото, все пак, каквото и да прави Пеевски, избирателите, електоратът вярват на Доган, не на Пеевски.
Говоря за основната част, разбира се, че има една номенклатура, която Пеевски изгради със стимули за отделни хора от номенклатурата на ДПС.
Но това, което според мен ще стане, е че ще има вероятно още по-голямо раздбробяване. „Величие“ отпада и едва ли ще влезе отново, може да бъде сериозно компрометирана, но вероятно на нейно място може да влезе някой друг.
Защото формулата, която Русия през местните проксита – да блокира, обездвижва, противопоставя България в нейното историческо развитие, е много проста. От една страна имате основната партия, която, трябва да признаем, е на Борисов – това е партия, за която хората като гласуват, трябва да се убедят вече, че тази партия не произвежда управление. За това има дълбоки причини. Не е само, защото избирателят не ѝ дава повече от 70 депутати. Причината е именно в това тежко историческо наследство от 12-те години управление, в което партията повече се оценяват личните потребности на нейния лидер, отколкото потребностите за развитието на България.
Тоест, когато имате силен играч, който не може да произведе управление, това вече е симптом на институционална и политическа криза.
Много играчи имат по-голяма негативна, отколкото съзидателна сила. Те могат да спрат другия да направи нещо позитивно. По тази причина, ето сега всички очакваме решението на Конституционния съд, което се очаква да бъде още един удар в полза на тържеството на хората, които искат да ни върнат назад, да няма развитие, да занулим всичко онова, което е направено.
И третото е тази, според мен най-важна черта на модела – той зависи от това голямата маса, основната маса от избирателите да не гласува. През 1990-те години така извадиха от уравнението на българската демокрация активна избирателна маса, като прокудиха над 2 млн. българи в чужбина. От тях сега гласуват над 100 и няколко хиляди, което е нищожна част. След това – владеейки информацията и медиите, могат да налагат наратива на разочарованието от всеки, който поеме мисията да бъде представител на прореформистките сили и иска промяна. Всеки, който дойде с тази претенция, буквално за дни започва да свети като грешник от последна инстанция. Тоест, много лесно се продава разочарованието. Пък и самите политици помагат, когато не осъзнават, че каквото и да се говори за реформи и промяна, ако не спечелиш избирателите, темата промяна остава факултативно занятие.
– На прага сме на третия проучвателен мандат. Ще успее ли този парламент да намери сили и мнозинство за формиране на правителство?
– В този парламент нещата са изчерпани. Той не може да произведе правителство, каквито и опитни политици да има. Трябва да се преучреди неговата легитимност.
