Криза и възможности
Днес нетрадиционно предаването ще започне с мой авторски коментар. С него ще ви въведа и в темите, които ще коментираме по-нататък в предаването.
Става дума за кризата, която четвърта година разтриса българската политическа система. Аз обаче ще се опитам да видя в тази криза не драма, а възможности. Защото макар да са еднакви по своята природа, противоположностите са различни по степен. И всички парадокси могат да се помирят.
Като този Пеевски да е символ на евроатлантизма, докато устремът му към тоталитарна власт става все по-видим. Даже демиургът му Доган видя в това момче заплаха за демокрацията. Феноменът гази наред като валяк – хора, партии и институции. Крайната му цел наистина не може да бъде друга освен абсолютната власт. Такава, както имаше Тодор Живков. Което означава, че Пеевски и всички негодници и себелюбци около него, искат отново да превърнат България в комунистическа държава. Дори снощният саботаж на парламента от ватниците от Възраждане и ИТН доказва това – по заповед на Кремъл двете ОПГ-та искат да запазят десетилетните корупционни схеми във въглищната енергетика, създадени по комунистическо време и облагодетелстващи агенти на русия.
Крайно време беше някой да си поиска открито комунизма. Преди 35 години тоталитарната държава бе изненадващо лесно разградена. Само че…единствено институционално. Нейната социална и културна основа остана непокътната. Комунизмът не падна. Той непрекъснато възпроизвеждаше насилие, авторитаризъм, антимодерност, противопоставяне на правилата и законите, недосегаемост на властимащите. И 35 години нямаше кой да му противостои, защото в домодерните общества активните граждани се броят на пръсти. Останалите павират пътя обратно към комунизма.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Как ли? Преди 35 години се запитахме: „Комунизъм или демокрация?” Дадохме верен отговор – „Демокрация!“, но на погрешен въпрос. „Демокрация“ е верният отговор на въпроса :“Тоталитаризъм или демокрация?“ Трябваше да попитаме: “Комунизъм или капитализъм?“ Капитализмът е истински свободно общество, основано на частна собственост, пазари и властта на закона. Истински свободно е, защото отделя икономическата власт от политическата и я превръща в неин коректив. Комунистите и наследниците “демократи” с огромни кавички им не искаха да допуснат това. Затова десетилетия наред представяха демокрацията за свобода.
В парламентарните демокрации политическата свобода не е много повече, отколкото в „меките диктатури“. И в двете формално има свободни избори, многопартийна система, парламентарно управление, медиен плурализъм. Дори съветският съюз твърдеше, че ги има, и свободният свят 72 години се правеше, че му вярва ! Сама по себе си парламентарната демокрация е вид разводнен социализъм.
Да, без съмнение и най-лошата демокрация е по-добра от най-добрия тоталитаризъм. Но тя централизира властта, като дава право на мнозинството в парламента да излъчва правителство. Това превръща законодателната и изпълнителната власти в оперативни инструменти на партийната централа, която има мнозинство в парламента. Избраният от това мнозинство кабинет става всесилен и безконтролен.
Не случайно откакто през юни за четвърти пореден път не успя да състави правителство, Бойко Борисов говори за промяна на избирателна система по начин, който да осигури стабилно парламентарно мнозинство. Последната му идея, засега разпространявана само от близки анализатори, е да се вдигне бариерата за влизане в парламента на 8 или дори 10 %. Това нямало да позволи на малки партии да влизат в парламента, особено при ниска избирателна активност. И щяло да генерира стабилност.
Ще генерира толкова стабилност, колкото гръцката практика да се дава бонус от десетки парламентарни кресла на взелата най-много проценти на изборите партия. Или смесената избирателна система, която по правило облагодетелства най-влиятелната партия. Това са идеи, за осъществяването на които трябва да се пипне поне Изборния кодекс, а може би и конституцията. Така че скоро няма да ги видим осъществени. И бих казал – слава Богу! Но промяната на изборните правила със сигурност ще бъде в центъра на вниманието на поредния нефелен парламент. И повече от следващия Великден да изкара 51-то НС, „решенията“ му няма да доведат до никъде, защото ще се борят с последствията, а не с причините за проблема, наречен „криза на демокрацията“.
Такива кризи не идват сами като природните бедствия, нито се предизвикват от мързеливи гласоподаватели. Те са функция на нерегламентирани намеси на държавата. Подобни намеси винаги струват пари, включват насилие, водят до антагонизъм, и разрушават гражданското общество. Рано или късно, но неизбежно, демокрацията придобива тоталитарни черти. Тогава се появява поредният спасител.
И това не се случва само защото някои политици не се справят с работата си, или защото на власт е дошла погрешната партия. Парламентарната демокрация работи така. В нея не са вградени нито моралът, нито справедливостта. Особено в лишено от гражданственост, откъснато от политиката и икономиката общество като българското.
Такова общество обаче не е безконфликтно, както си мислят тези, които се опитват да възпитат у хората еднакви възгледи, за да няма конфликти. Или поне да не се говори за тях. Само че подобна цел се постига със създаването на огромна пропагандна машина. А тя е точно по мярка на идващия диктатор. Останалото го знаем от най-мрачните страници на човешката история.
Как да не напишем поредните?
Като създадем нов положителен герой. Толкова често сме чували подобни заявки през последните 35 години, че вече не им вярваме. След първите години на СДС обаче аз поне не съм чувал призив за обединение на граждански организации и активни граждани в Граждански съюз. Заявката дойде на 19 септември тази година от Гражданско сдружение БОЕЦ. Основната цел е „консолидиране и фокусиране на общата енергия в общи действия по важни за всички цели“. Обединението ще изгради и система за общи първични избори за излъчване на автентични граждански представители занапред.
Казах първични избори, та се сетих, както има един виц. Сетих се, че преди месец Да България ги предложи на ППДБ, но никоя от партиите вътре не ги припозна и приложи. Нормално. Вътрешните предварителни избори са нежелани дори не толкова от лидерите, колкото от партийните активи по места. Всеки партиен активист е мотивиран да участва в живота на партията си между 2 избора с надеждата, че ще му бъде намерена синекура във властта. А някакви си граждани през 4 години (напоследък – през половин!!!) посягат да му измъкват залъка от устата! Че той за какво се трепе?
Може да ви звучи цинично, но е така. И даже бих казал, че е нормално да е така. Разривът между политиката и реалния живот е толкова голяма, че хората вече не правят връзка между политиката и ежедневието. Поради това не „привиждат” „нормални”, талантливи и достойни хора в ролята на политици. Да не говорим да виждат СЕБЕ СИ като политици!
По една проста причина: индивидуалистите с предприемчив дух, достойни да бъдат включени в гражданската квота на традиционните партии, всъщност не харесват тези партии. Те искат „партия от нов тип“ – отворена, диалогична, не толкова централизирана, която уважава личността и й помага да се развива. И най-вече: оглавявана от ТАКИВА личности. Това прилича повече на политически клуб – с алтернативни форми на организационен живот, със защита на професионални или съсловни интереси, с конкретни политики.
Доскоро имаше все още нерешена дилема как да се направи такава партия- чрез „реорганизиране на наличните политически субекти, или чрез старт на чисто”. Преди 7 години „Демократична България“ избра първия път, но това не тушира вътрешните напрежения между отделните части и не притъпи лидерските амбиции. Това определено не е „Пътят“. Остава втората алтернатива. Да се почне на чисто.
Как? Например като „гражданските квоти“ си направят „гражданска партия“- Като Гражданския съюз, който преди малко споменах. Ще може ли той да участва на избори? Като партия не. Член 12, алинея 2 от Конституцията, забранява политическа дейност на гражданските сдружения. Това е много по-голям недостатък на основния ни закон от злополучно реформираната „парламентарна рулетка“. Но няколко граждански сдружения могат да създадат своя политическа формация – конфедерация или съюз от сдружения. Гражданските сдружения ще си запазят самостоятелното съществуване. Те ще участват като колективни членове в бъдещата конфедерация и ще контролират решенията на нейния управителен орган по предварително уточнен механизъм. Така ще се заобиколи забраната на член 12 от Конституцията.
Така между 1990 и 1997 беше устроен 16-партийният Съюз на демократичните сили, чийто проскубан лъв преди години Борисов победоносно забучи на ревера си. Преди месец се закичи и с окапалата червена роза. Пеевски пък отстреля соколето от Дръндар. СДС, БСП и ДПС са мъртви. И това е добра новина.
Без тях преходът може да започне наново. Може пък като се върнем към началото му, най-после да стигнем до края. Защото ще сме поели по верния път.
