Служебните правителства – убежище на задкулисието
Защо няма да има редовно правителство, а Пеевски ще продължава да управлява през служебни правителства? От никого не избран, той ще управлява, независимо от това колко гласове ще получи, защото Борисов му е в „кърпа вързан“ и тъй като Борисов не може да признае публично подчинението си на Пеевски, няма друга логична прогноза освен те да управляват през служебни правителства. Корпулентният е обречен, но в тази обреченост се крие и амбицията му да надскочи ограниченията си. Пеевски никога няма да стигне до върховете на официалната власт в България, но е в прекрасна позиция да проектира влияние през дълбоката държава и така да разчиства пътя за истинския стратегически проект – новият български Орбан. Властта му произтича не от публичната легитимация на избори и демократични процедури, а от неподвластна на промяна мрежа от влияние през демократични избори, и това ще бъде така докато публичната власт не си върне върховенството през контрол върху дълбоката държава.
С текущото му ниво на арогантност и цинизъм, „опакован“ от санкции по Магнитски, таванът на Пеевски в кариерно израстване е да стане шеф на партия, колкото по-влиятелна, толкова по-добре той може да реализира стратегическата си възможност да бъде главен политически брокер в българската политика и да я подготвя за новия месия.
Не знам дали си давате сметка, но е напълно възможно след тези избори, ситуацията в България да бъде абсолютно аналогична на ситуацията в Грузия, и ние да се окажем по-зле дори от Молдова, ако Пеевски остане Брокерът, от когото зависи възможността да се формира редовно правителство и да се контролират атаките върху ерозията на демократичните институции. Както и в казуса Молдова – проруските сили, основно молдовски граждани от Приднестровието, набират влияние през масово купуване на гласове, с което отчайват избирателите, които не ходят до урните. Нищо, че там избирателната активност е Това е едно към едно схемата, с която се купуват гласове и влияние, от Пеевски и Борисов. В Молдова го правят през операции на руски служби и мобилизиране на агенти на влияние, тук основно през МВР и престъпния ъндерграунд
Междувременно цялата информационно-пропагандна машина на Пеевски и Борисов е фокусирана върху „грешките“ на проевропейските сили и „разочарованието“ от тях, като че ли те трябва да бъдат светци, а не хора и някога изобщо са имали шанс да реализират самостоятелно власт. Не е дори задължително да са допуснали грешки, такива могат да бъдат информационно измислени и след това „надути“ – класиката е с пудела и пачките. Паралелно с това, атаките срещу тези сили идват и от откровените кремълски проекти като Възраждане и от подконтролната на Пеевски партия ГЕРБ. Познавачи на вътрешните процеси в ГЕРБ твърдят, че Пеевски контролира една трета от партията, а другата все още се контролира от Борисов.
Често се задава въпрос – защо западните ни съюзници не вземат отношение спрямо процесите у нас?
Отговорът не е сложен – всеки един от тях има достатъчно проблеми на главата си, а и в семейството на демократичните нации не работи механизма на Съветския съюз, който нахлува в Унгария и Чехословакия. Западните ни съюзници изглежда се държат на дистанция и като че ли сме оставени сами на брутални атаки на българската политическа олигархия, която се храни от пъпната си връв с Кремъл. Не е трудно да се направи аналогия с липсата на активна подкрепа за позициите на Украйна през последните седмици от страна на САЩ и Германия. И при нас – западните ни съюзници, особено европейските, сякаш толерират властта на Борисов и Пеевски. Това е измамно усещане – ако не вярвате, поставете се на мястото на Корпулентния – след налагането на санкциите, всичко което може да прави като разпределение на парични ресурси и бизнес е покрай банките и финансовите институции. С името си не може нито да притежава, нито да управлява значим бизнес. За това се фокусира върху паричните потоци през дълбоката държавата, и този му интерес е в пряко противоречие с влизането ни в еврозоната. Именно защото при този преход всичко минава през банките. Не се чудете, че има разминаване в енергията за влизане в Шенген /там където българските схеми за контрабанда ще получат европейски простор – там където Пеевски може да осигурява политически чадър през контрола си върху службите/ и съпротивата срещу влизането ни в Еврозоната.
Без пълна мобилизация и неутрализиране на фактора Пеевски постоянно ще зацикляме в поредица от избори, със служебни правителства, без реална демокрация с пленени от дълбоката държава институции. Колкото и мнозина в ППДБ да се надяват на „западен“ натиск върху Борисов за съставяне на редовно правителство и на партньорите ни за да неутрализират през натиск Феномена, шансовете не са високи. Трябва да разберем, че проектът Пеевски не е изолиран и единствен проект, той е част от по-дългосрочна стратегия на Русия и на силите, които държат България да остане на дистанция от Запада. Да, не му вярват нито в Москва, нито във Вашингтон, но той продължава да предлага сделки в двете посоки, търгувайки с влиянието си у нас.
След дискредитацията на Путинова Русия, проруските сили проповядват алтернатива на ЕС и НАТО в „диверсифицирани“ отношения със страните от БРИКС, с Китай, Турция – това което представлява моделът Орбан. Пеевски е перфектен за Кремъл проект, който задушава в прегръдките си понятието за евроатлантизъм, като трансформира неприязънта лично към него в отрицание и на членството ни в НАТО и ЕС – както виждате самата тема се изхабява именно през хиперактивността на свръхнепопулярния Феномен. В този смисъл импланта „атлантик“ на най-непопулярния политик у нас Пеевски е всъщност анти-проект за дискредитация на членството в ЕС и НАТО. Едновременно с това, той блокира проевропейски сили при съставянето на редовно правителство, за да се реализират реформи и сменя установения при прехода модел с руски корени, като разчиства пътя пред стратегическия проект за новия български Орбан.
Дори конфронтацията му с Радев е престорена или по-скоро калкулиран ход. Сами можете да прецените разликата в използването на бухалките му срещу Доган и срещу Радев, въпреки че се кълнеше, че се разправи с хората на Радев, ангажирани в договора с Боташ. До този момент няма нито едно сериозно действие срещу президента Радев и неговите хора, ангажирани в енергийни проекти, и особено по договора Боташ. Имам и личен опит с комисията по проекта в Парламента, която беше бламирана именно от хората на Пеевски. Причината е проста – на всеки един етап от тези проект, Радев и Пеевски са били от една и съща страна през споделеният сегашен министър Владимир Малинов.
Каквото и да прави Пеевски, все пак, той ще си остане на задните седалки на голямата българска публична политика. Както казах, няма пост, който може да заеме с този Магнитски на ревера.
Но не подценявайте възможността на Корпулентният да нанесе дълготрайни поражения върху българската демокрация и изобщо развитието на страната като блокира изборния процес и Парламента, като препятства формирането на редовно правителство и използва силовите служби срещу противниците си. Колкото повече демократичните средства не достигат за постигане на целите му, толкова по-вероятно е налагането от него на „мека“ диктатура, която в зависимост от реакцията може да се превърне в „твърда“, по грузинския и унгарски сценарий. Не случайно МВР е най-финансираното министерство и острие в купуването на гласове – имаме повече жандармерия и полиция, отколкото войска. Именно защото не външната опасност е била водеща за Борисов и Пеевски, а вътрешната. Служебните правителства са перфектния инструмент на задкулисието и докато Пеевски не бъде обуздан, или не получи достатъчно гласове за да реализират формална власт, ще бъдем управлявани през подобни на Главчевия кабинет.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
В същото време постоянните служебни кабинети с привидната си политическа анонимност, дискредитират демокрацията и възможността да се излъчват редовни правителства с ясна политическа отговорност, което освобождава ГЕРБ и Пеевски от електорални щети. Гражданската енергия не може да получи развитие именно заради липсата на ефективни решения и резултат през избори, и подмяна на важните теми с изкуствено противопоставяне на „разочарован“ неправителствен сектор и политически партии на промяната. Така пасивните граждани се превръщат в поданици, в крепостни избиратели, а върху българската демокрация се ашладисват руски присадки.
От позицията на силата и контрола си върху политическия живот, Пеевски и Борисов могат да преговарят за снизходителност със Запада срещу сделки през ангажиране на публичен ресурс в големи проекти в енергетиката и отбраната на България с Америка на Тръмп. Следете новите количества руски газ, които ще преминават през България, продажбата на рафинерията в Лукойл, при тотална пасивност на българското правителство при защита на националните интереси, въпреки стореното в тази посока от кабинета Денков и по-предишното Народно събрание. Тоест стъпки с предметен интерес и полза за Кремъл. Паралелно с това, през транзакционна дипломация Пеевски разчита на победа на Тръмп за да излезе, през сделки за американски компании, от санкциите по Магнитски, които бяха наложени от администрацията на Байдън.
Ако Тръмп спечели, със сигурност Пеевски ще вдигне гребен, независимо от евентуален „европейски натиск“. Германия, Британия и Франция за него са „слаба ракия“. Най-важната – Германия, се омайва от години от Борисов, който от почти двадесет години е дарлинг на поредица от германските правителства, които имат свой вариант на „транзакционна“ дипломация – поредния български представител в Европейския съвет да натиска послушно бутоните. Другият европейски репер на силата на тандема Пеевски-Борисов е Орбан, който през стратегическото си партньорство с Ердоган, може да реализира редица нови проекти за пренос на нови количества руски природен газ от Турция по оста Турция-България-Сърбия-Унгария. Ако Орбан през МОЛ, в някаква форма на сътрудничество с компании, близки до Ердоган, установи контрол върху рафинерията в Бургас /най-вероятно с руски пари/, ресурсите на олигархичния модел да насочва развитие на България в различно от ЕС и НАТО русло, ще се увеличат експоненциално.
В този смисъл, идеята, която все още се спряга сред някои среди в ППДБ, че Феноменът може да бъде изолиран и Борисов ще се съгласи да прави правителство без Пеевски е до болка наивна, колкото и да разчитат на „външен“ натиск. Както в Молдова и Грузия, и у нас действат руски консултанти по избори и купуване на гласове. Но всички руски проекти имат едновременно нужда от гласове – и ИТН, и „Орбановия“ МЕЧ, и Величие, и това ги кара да се канибализират.
На този фон, от гледна точка на формите, интензитета и силата на противодействие, от страна на демократичните сили, има много какво да се желае – както от ППДБ, които изглеждат примирени с първото място на ГЕРБ и нямат противодействие на страха от фактора Тръмп в българската външна политика – реален и най-вече виртуален. Родните демократи все още си мислят, че ще убедят Борисов да има редовно правителство. Може, но само ако си затворят широко очите за влиянието на Пеевски, което никак няма да бъде само тайно. Ако не може да склони ППДБ на компромис, Борисов ще изиграе поредния спектакъл „аз искам, но само с първия мандат“, с преднамерено нищожни шансове за вот на доверие и последващо бягство от отговорност.
Единственият шанс за редовно правителство е ако ППДБ успеят да мобилизират разочарованите, а ГЕРБ загуби гласове от Пеевски, а ДПС – Доган получи значително повече депутати от Новото Начало. Тогава Пеевски ще бъде публично бламиран от избирателя, и всички по веригата на подчинение в неговите мрежи на влияние, ще получат сигнал, че властта му е разклатена, което ще стимулира центробежни тенденции в дълбоката държава. Но и тук трябва да се прави разлика между липсата на достатъчна позитивна сила от страна на Пеевски да форсира през ГЕРБ съставяне на правителство /за него служебните са идеален вариант/, и способността през бухалки да осуети съставяне на правителство без него.
Не трябва да се залъгваме – без съпротива и открита битка на противопоставяне срещу публичното изнасилване на българската демокрация, без връщане на базисното доверие в демократичните институции и процеси, няма как да върнем избирателя пред урната. При всички случаи – тази битка няма да бъде в едно действие и нови избори, след сегашните изглеждат най-логични. Важното е да се проведат при променено съотношение на силите.
Илиян Василев
