Когнитивната война: от Кремъл до София

Когнитивната война е най-фината, но и най-опасната форма на агресия — такава, при която целта не е да унищожиш противника физически, а да завладееш мисленето му. Тук противникът е не само демократичната опозиция, но и обществото като цяло, като целта е да се поддържа социалната апатия и ниската избирателна активност.

Русия води когнитивна война срещу Украйна от години, далеч преди 2014-а, и продължава да я усъвършенства и днес. Тя вероятно е най-постоянната черта на тази война и най-широкия фронт на който тя се води – фактически без граници и в самата Русия, и в Украйна, и в Европа и в САЩ и по целия свят.

Подобна война — с местен акцент и цели — се води и в България, не толкова от Москва, но от вътрешното статукво, което я усилва за вътрешно ползване и чиято цел е да запази властта си, като контролира общественото съзнание. Създаването на паралелна реалност – като думите на Пеевски за „пуделите и пачките“, което няма опора в някакви действителни факти, но за това е в постоянен обществен оборот. Проследете колко от похватите, които използва Кремъл в тази когнитивна война имат аналози и в България – сравнението е стряскащо.

Подкрепете независимия анализ!

Помогнете ни да продължим да предоставяме безплатни, обективни и задълбочени анализи, като подкрепите нашата работа. Вашето дарение гарантира, че ще останем независими, прозрачни и достъпни за всички. Присъединете се към мисията ни—дарете днес!

Русия срещу Украйна: от информационен контрол към психологическо изтощение

Русия започна своята когнитивна офанзива срещу Украйна чрез системно пренаписване на реалността — отричане на украинската идентичност, насаждане на чувство за безсилие и разделяне на обществото.
Механизмите са ясни:

• Дезинформация – подмяна на фактите с версии, които парализират способността за критично мислене. Забележете масовостта и интензитета на генериране и поддържане на тези версии, които, в обикновения случай, надвишават капацитета на хората да ги осмислят критично.
• Емоционална манипулация – внушаване на страх от реформи, от промяна, дифузия на вината и пренасочването и от виновните и пренасочване към избрани цели, носталгия по миналото и недоверие към бъдещето
• Цинизъм и безнадеждност – убеждението, че „всички са маскари “, че „истината няма значение“.
  Така Украйна бе атакувана не само с танкове, а и с идеи, които трябваше да разрушат нейния морален имунитет.

България: вътрешна когнитивна война срещу демокрацията

В България се води сходна битка — не от чужда сила, а от вътрешния елит на корупционната държава, съсредоточен около Борисов, Пеевски и медиите под техен контрол.
Тук целта не е да се покори физическа, а умствена територия, а да се задуши обществената енергия за промяна.
Механизмите са почти идентични с руските:

• „Всички са еднакви“ – подмяна на смисъла на демокрацията, така че изборите да изглеждат безсмислени, което хронифицира ниската избирателна активност.
• „Без нас ще настъпи хаос“ – страхът като инструмент на политическа стабилност. Това в съчетание с внушението, никога не сте живели по-добре, защо да се рискува с промяна или реформи.
• Контролирани медии и социология – производители на паралелна реалност, в която упражняването на власт от статуквото винаги е „неизбежно“, а алтернативата „некомпетентна“.
• Институционален цинизъм – прокуратура, съд и служби, превърнати в оръжие за натиск, не за справедливост.

Общият знаменател: управление чрез когнитивен хаос

И в Русия, и в България властта се стреми не просто да заблуждава, а да обърка и деморализира. Внушението за всемирен хаос и местните му проекции цели да активира инстинкта за самосъхранение и представя промяната като път към страховитото неизвестно. Когнитивната война, която е в разагара си, разрушава способността на обществото да различава истина от лъжа, ползата от риска, деструкцията от съзиданието.
Когато хората престанат да вярват, че промяна е възможна и не води до хаос, вече няма нужда от репресия — самите граждани се самоцензурират и се оттеглят в апатия.
Така корупционните и авторитарни модели стават самовъзпроизвеждащи се, поддържани от масова умора и недоверие.

Разликата: външна агресия срещу вътрешна окупация

Разликата между когнитивната война на Кремъл и статуквото у нас е само в мащаба.
Русия атакува други, за да ги подчини. Българският елит атакува собственото общество, за да го държи в подчинение.
И в двата случая обаче, резултатът е сходен — парализа на волята за свобода.

Когнитивната война не се води с ракети, а с думи, страхове и лъжи. И в нея има генерали и пехота, падат жертви, има съпротива, но винаги обществото плаща нейните разходи, докато ползите са за малцина.
В Украйна тя цели да обезличи нация и да я лиши от воля за независимост, суверенитет и идентичност. В България — да унищожи демократичната енергия и търсенето на по-добри управленски и властови алтернативи.
И докато едните се бранят с оръжие, другите трябва да се защитят с борба с корупцията, с дезинформацията, и да разобличават методите и целите на войната срещу собствения си народ.
Защото най-страшната победа на когнитивната война е, когато обществото спре да вярва, че изобщо е във война и се пречупи волята му да променя света към по-добро.

Илиян Василев