Йотова и новата номенклатура: от власт към наследство

Илияна Йотова е от онзи тип вечна номенклатура, която, ако я извадиш от собствената ѝ екосистема, изглежда твърде обикновено, за да бъде забелязана. Това е тип политически елит, който не се изгражда около каузи и резултати, а около принадлежност, лоялност и способност да се задържи в системата.

Тези хора сякаш се раждат с „комсомолската“ идея, че, като пораснат, трябва да станат част от номенклатурата, да бъдат забелязани от „силните“, да намерят своето място и след това да дадат път на следващото поколение.

Опитвам се да си припомня една кауза, зад която Йотова последователно да е застанала и от която да е произлязъл измерим резултат за България или Европа. Трудно ми е.

Твърде елементарно е да посочваме евродепутатстването като доказателство за нейния европеизъм. То е точно толкова убедително, колкото и евродепутатстването на Волгин като доказателство за неговия европеизъм.

Консултации вместо решения

Похвално е, че Йотова обещава да води консултации и диалог. Само че има един неудобен въпрос: къде беше този диалог, когато той беше най-нужен?

КСНС не беше свикван в моменти, в които имаше достатъчно основания това да се направи, включително при сериозни въпроси, свързани с националната сигурност и външнополитическата ориентация на България.

А такива моменти имаше.

Особено когато Радев започна да завива към Москва с неговата $имагинерна коалиция на „нежелаещите“ и България трябваше да балансира между вътрешнополитическите зависимости и европейската си позиция. Външната министърка пък нескопосано се опитваше да балансира в Киев.

Как точно Йотова ще балансира Радев, след като повтаря едно към едно неговите тези. Забележете каква мисъл по отношение на войната в Украйна“ „Повече оръжия и изсипани милиарди носят само нови жертви и изправят едни срещу други православни народи.“. Това е типично за номенклатурно изказване, в традицията на съветското „за мир во всем мире“.  Помните, борихме се постоянна за мир, без никаква връзка с насилието и репресиите и във вътрешен и във външен план. И сега е същото – няма никакво съотнасяне на „повечето оръжия“ – към конкретните определения – кой е агресора и кой жертва. Ей, така абстрактно във въздуха. Сякаш някаква неясна сили, без лице и адрес е изправила двата православни народа един срещу друг, а не Владимир Владимирович Путин. Защото в последна сметка, от нейната способност да оценява и чете фактите, ще зависи и поведението и позициите, които ще заеме. Каквито и сводки да и дават от собствените и съюзнически служби, тя ще си остане с матрицата на възприятие на света, която е отразена в тези нейни думи от словото и вчера.

А най-важната функция на президентската институция – да бъде коректив е непосилна за Йотова. Нито като нагласа, нито като съзнание.

А какъв ще бъде Кирил Вълчев?

Не знам точно как Кирил Вълчев ще го играе западняк и либерал.

Не си спомням негово изказване в качеството му на директор на БТА, в което да е заемал позиция, открояваща се от равнопостриганата мисъл на статуквото.

И той постепенно се превърна в част от номенклатурата. Намери си попрището — българите в чужбина — и си копае на тази нива.

Но ако му зададете простия въпрос как точно българите в Украйна се вписват в сегашната политика на Радев и Йотова, подозирам, че отговорът няма да е толкова лесен.

Защото зад красивите думи за българските общности стои много по-трудният въпрос: какво означава да защитаваш българите в Украйна, когато самата ти политика спрямо Украйна и войната е поставена в контекста на една все по-двусмислена позиция?

Политика без риск, позиция без съдържание

Изобщо, по време на цялата си кампания Йотова едва ли ще каже нещо „остро“ — нещо, което да се открои като нейна оригинална мисъл или смела позиция. Може би за да не изглежда „глупава“ по Кутев.

Подкрепете независимия анализ!

Помогнете ни да продължим да предоставяме безплатни, обективни и задълбочени анализи, като подкрепите нашата работа. Вашето дарение гарантира, че ще останем независими, прозрачни и достъпни за всички. Присъединете се към мисията ни—дарете днес!

И пак на най-важния въпрос — може ли да се противопостави и да балансира ексцесиите на изпълнителната власт на Радев — вероятно ще получим обичайния политически шаблон: „Не на всяка цена.“

Само че, преведено от политически на човешки език, това означава: никога.

Няма нужда да търсим доказателства надалеч. За осемте месеца, откакто Йотова е президент, колко пъти тя е мислила или действала различно от Румен Радев?

Нито веднъж.

Това е същността на проблема. Не липсата на шумни жестове, а липсата на собствена политическа траектория.

От номенклатура към аристокрация

Тук обаче има нещо ново.

Сегашната номенклатура се различава от номенклатурата на тоталитарния режим по това, че постепенно започва да се превръща в „аристокрация“.

Не просто да се възпроизвежда политически, а да започва да се наследява — богатство, позиции, достъп, контакти, мрежи за влияние, икономически възможности, социален статус.

И преди имахме „принцове“ и „принцеси“ — децата на номенклатурата. Но имаше една съществена разлика. Те можеха да наследят образование, връзки, привилегии и стартова позиция, но не наследяваха същата силна материална и финансова база, която днес вече може да бъде натрупана и предавана между поколенията.

Тогава номенклатурата имаше власт, но собствеността формално беше държавна.

Днес част от политико-икономическия елит постепенно съчетава власт, влияние, достъп до ресурси и собственост. И това променя природата на системата.

Получава се нещо, което тоталитарният режим не успя напълно да създаде — наследствен политико-икономически елит.

Децата вече не просто получават шанс да заемат мястото на родителите си. Те получават мрежата, капитала, името и достъпа, които правят това място много по-лесно достижимо.

И тогава „номенклатура“ вече не е достатъчно точно понятие.

Започва да се оформя аристокрация — без титли, но с наследствени привилегии.

Демокрация с наследствени привилегии

Най-опасното е, че това може да се случи в демократична система, без формално да бъде нарушена нито една конституционна норма.

Изборите остават. Институциите остават. Партиите остават.

Но постепенно достъпът до властта се превръща в наследствено предимство, а демокрацията в фасада през предрешени избори.

Това е много по-трудно за разбиване от старата номенклатура. Старата номенклатура беше продукт на един политически режим и можеше да бъде премахната с неговата смяна.

Новата номенклатура е по-адаптивна. Тя може да живее в демокрация, да сменя партии, лозунги и дори геополитическа риторика, без да променя най-важното — механизма на възпроизвеждане на властта.

И затова проблемът не е само в Йотова или Радев, които тепърва ще оставят своя отпечатък върху властта в България.

Тя е по-скоро симптом на една система, в която политическото оцеляване постепенно се превръща в самоцел, а липсата на риск се представя като стабилност, липсата на позиция — като диалог, а липсата на промяна — като държавническа мъдрост.

Това ви/ни чака — номенклатурна рутина.

И най-лошото е, че тя вече не просто управлява настоящето.

Започва да наследява бъдещето.

Илиян Василев