Как Андрей Гюров може да спечели?

Очаквам скоро Андрей Гюров да обяви кандидатурата си. Това не би трябвало да е изненада.

За онези, които вече се опитват да го представят като партиен кандидат на ПП или ДБ, е важно да припомним нещо просто: тези партии могат да бъдат негови поддръжници, но не и негови собственици. Към тях могат да се присъединят и други партии, граждански организации и, най-важното, избиратели, които не припознават себе си в нито една партийна централа.

Още при съставянето на служебния кабинет Андрей показа, че не е типичният партиен човек. Не направи кабинет от ярки партийни фигури и не превърна изпълнителната власт в партийна витрина. Това беше и политически разумен ход – ако искаш да получиш доверие отвъд партийното ядро, трябва да покажеш независимост още преди да поискаш гласа на хората.

Но тук започва истинският проблем.

Демократичната общност разполага с много по-голям потенциал, отколкото успява да мобилизира. Част от хората подкрепиха Радев, защото повярваха, че той ще разгради стария модел – и днес постепенно се разочароват. Други направиха прагматичния избор да бъдат по-близо до властта и гласуваха за ГЕРБ. Трети останаха верни на ПП, ДБ и останалите партии от демократичния спектър.

Тези хора могат да гласуват за един и същ кандидат. Но само ако кандидатът успее да ги убеди, че не гласуват за една партия срещу друга, а за собственото си бъдеще.

Подкрепете независимия анализ!

Помогнете ни да продължим да предоставяме безплатни, обективни и задълбочени анализи, като подкрепите нашата работа. Вашето дарение гарантира, че ще останем независими, прозрачни и достъпни за всички. Присъединете се към мисията ни—дарете днес!

Това е голямото предизвикателство пред Гюров.

Защото вътрешното противопоставяне вече е стигнало до абсурдната ситуация, в която дори подкрепата се подозира като форма на саботаж. За част от политическите играчи сякаш е по-важно кой печели вътре в демократичния спектър, отколкото дали демократичният спектър изобщо ще спечели президентските избори.

Това трябва да бъде преодоляно не чрез преговори между партийни централи, а чрез директно обръщение към избирателите.
Как може да спечели?

На първо място, Гюров трябва да откаже да води кампания „ПП срещу ГЕРБ“, „десни срещу десни“ или „демократи срещу демократи“. Това е капан.

Той трябва да превърне изборите в друг въпрос:

Искаме ли президент, който концентрира власт, или президент, който балансира властта?

Искаме ли България да продължи да лъкатуши между различни геополитически посоки, или да има ясна европейска посока?

Искаме ли президентска институция, която воюва с всички, или институция, която може да разговаря с всички, но има ясни граници?

Това позволява на Гюров да говори едновременно на избирателя на ПП и ДБ, на умерения избирател на ГЕРБ, на разочарования от Радев и дори на част от хората, които по принцип не гласуват.

Второ, трябва да превърне личната си биография в доказателство, а не в предизборна реклама. Не „аз съм независим“, а: ето какво направих, когато имах власт; ето как вземах решения; ето какво отказах да направя.

Трето – и това е особено важно – не трябва да влиза в негативна война с Йотова. Тя има институционалното предимство на вицепрезидент и сега президент, дългогодишна публична известност и достъп до огромен политически ресурс. Ако Гюров се опита просто да я „надвика“, ще загуби.

Той трябва да предложи контраст, а не конфликт.

Йотова е част от досегашния модел на властта. Гюров трябва да се представи като следващия етап – професионализъм вместо партийност, институционален баланс вместо концентрация на власт, европейска последователност вместо геополитическо лъкатушене.

Четвърто – кампанията му трябва да бъде много повече гражданска, отколкото партийна. Ако зад него стоят само ПП и ДБ, той ще получи техния таван. Ако зад него застанат хора от различни професионални, обществени и политически среди, може да пробие този таван.
И тук е най-важното:

Гюров не трябва да се опитва да спечели всички. Трябва да убеди достатъчно хора, че той е единственият кандидат, около когото може да се концентрира победният вот.

Президентските избори не се печелят с най-голямата партийна любов. Печелят се с най-голямата способност да събереш хора, които иначе не биха гласували заедно.

Затова позитивната кампания е необходима, но сама по себе си няма да бъде достатъчна.

Позитивно послание без ясно посочен залог е просто добро възпитание.

А залогът трябва да бъде пределно ясен:
Това не е избор между Андрей Гюров и Илиана Йотова. Това е избор дали президентската институция ще бъде коректив на властта или част от нея.

И ако Гюров успее да превърне този избор от „за Гюров“ в „за баланса на властта, за Европа и за нормална държава“, тогава вече има шанс да направи нещо много по-важно от това да спечели подкрепата на ПП и ДБ.

Има шанс да спечели изборите.

Илиян Василев