Алтернативи & Анализи: Отново сме във властта на фантомните политици, които никой не може да види
Илиян Василев, политически анализатор, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“
Водещ: Продължава лексиката на затормозяващото ни всекидневие. Всичко вече е годно за политическа употреба. Гневът, избил в протестите на улицата, се оказва удобно оправдание за невъзможността премиерът да се справи с кризите: пандемична, медицинска, икономическа, финансова, социална, политическа, институционална, правителствена. На път е страната ни да попадне в международна изолация. Още тази нощ се планира САЩ да наложат санкции на абсолютно всички компании, които са свързани с изграждането на „Турски поток“ – газопроводът, свързващ Русия и Турция под Черно море, откъдето трябваше да се отклонява тръбата за България и „Балкански поток“. Заради неадекватното справяне с предизвикателствата политическият анализатор и бивш посланик на България в Москва Илиян Василев покани на публичен дебат премиера с неговите министри, заедно с депутата Делян Пеевски, за пътища за изход от кризата. Покани ги, воден от тяхната некомпетентност. Илиян Василев е наш гост. Г-н Василев, какви са сценариите пред протестите, какви са вариантите и пътищата страната ни да излезе от кризите, защото те, кризите са много?
Илиян Василев: По същество съм съгласен. Това е доста сложен и заплетен възел от обективни кризи, които са, знаете, корона-кризата не толкова в медицинската и реална част, колкото във възприятията, в пораженията, които тя нанася върху способността на институциите да реагират, още по-лошо върху обществото с тези страхови психози и замъгляване на истината, на смесване на реалните факти с внушения, които бяха удобни за някои хора. От друга страна са пък финансовите, икономически параметри на кризата с тази рецесия, която ни обхвана, и от която ние тепърва ще изпитаме най-тежката част, именно защото това правителство не успя по време на корона-кризата да вземе адекватните мерки, и сега ние тепърва ще усещаме ударите върху частния малък и среден бизнес.
Слушателите знаят, че много малка и много обща беше подкрепата, тя не беше навременна, конкретна и адекватна. Изобщо като сложите всичко това заедно с протестната енергия, която де факто парализира институциите, защото хората излязоха по най-различни причини от най-различни партийни позиции, и това, което ги обединява, идва най-важния извод: ние вървим към пропаст и това управление няма никакъв шанс да спре хода към тази пропаст. Каквото и да ни обещават, тези хора са 11 години във властта и всички знаят, какво могат. Така че опциите, които в сряда се завъртяха за служебен кабинет, пък за експертен, пък за кабинет с протестиращи партии. Изобщо виждаме някакви ялови, отчаяни ходове, а в същото време кризата се задълбочава и ние затъваме. Бавно и неусетно.
Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.
Нямаме лукса на времето, за да можем да си позволим някой да си разиграва свои сложни игри, да си правят схемите в задкулисието.
Дори за оставката на Борисов не решава толкова проблема, защото ако той си тръгне, зад него остават министрите и всичките представители в държавната администрация на Гешев, на Цацаров, на Пеевски, на Доган. Нищо особено няма да се промени. Ясно е, че задкулисието е накарало Борисов, който е по-слабият в уравнението Доган-Пеевски-Борисов и вече не им върши работа, да се оттегли.
Ние обаче с вас отново сме във властта на решенията и действия на фантомните политици, които никой не може да ги види, съответно да държи отговорни.
Това е вече голям проблем. За това е сигурно, че кризата ще удари много тежко и то с дългосрочен хоризонт. Цялата им работа се свежда, до едни 15 милиарда, или там 14, или колкото останат за нас, да бъдат насочени от европейски фондове към България и да се разположат по пътя на тези пари всеки със своето кранче.
А това е скудоумно мислене, защото управлението на кризите изисква да се съхрани виталната част от икономиката, която може да се развива без да се заграбват бизнеси, без да се отнемат равностойни права, без да се налагат някакви изкуствени ограничения от административен, данъчен и прочие характер, само защото не сте с правилните политици или не подкрепяте правилната партия.
За това мисля, че нещата трябва да се развият доста скоропостижно, тъй като никой няма лукса на времето, още повече, че ние тепърва започваме трудната част от битката за изчистване на хоризонта, тъй като както казах, повтарям, оставката на Борисов е необходимо първо условие, но това изобщо не решава проблема с дълбочината на източниците и катализаторите на кризата, именно при този модел на управление.
Водещ: Как ще се реши обаче този проблем? Защото ние нямаме лукса освен на време, нямаме лукса на добре функционираща икономика, нямаме лукса на финансова подкрепа, нямаме лукса на наличност на адекватни партии. Много луксове ни липсват.
Илиян Василев: Няма друг начин, освен решението предсрочни избори и да се мине през служебен кабинет. Просто няма друг начин. Каквото и да се говори за тези варианти, имаше вариант разбира се, това правителство и тези хора в парламента да изберат някакъв експертен кабинет. Те за това вече се пробват, но много е късно. Вариант за експертен кабинет вече няма, а те не искат служебен кабинет, за да няма правителство на Радев. Първо, аз мисля, че опасенията от служебен кабинет на Радев са абсолютно пресилени, първо, защото той е тясно ограничен в рамките на 3-4 месеца, и второ, защото този служебен кабинет не може да функционира, не може да решава самата криза, без Народно събрание не могат да се гласуват основни елементи на бюджета и т.н. Тоест, ние без предсрочни избори и служебен кабинет няма как да минем, никой не може да си го позволи.
Втората идея, че Радев ще направи нещо супер страшно, ще извади страната от НАТО и Европейския съюз, са глупости. Просто аз си мисля, че кабинетът на Радев може да бъде с достатъчно тесен профил. И да не забравяме, че предишния кабинет на Радев, помните, че той направи предишен кабинет, в него бяха видни представители на ГЕРБ. Като вземете Кирил Ананиев беше вътре, Николай Павлов, който беше един от най-близките на Борисов и на Делян Добрев, той беше министър на енергетиката. Още поне двама души бяха свързани с ГЕРБ. Така че аз не мисля, че трябва да се губи особено време.
Демонтажът, истинският демонтаж на тази система хич няма да е лесен. Всъщност, това е задача, в която се провалиха всички. Два опита са правени реално – първо в правителството на Филип Димитров и второ в това на Иван Костов. На Иван Костов просто не му стигна времето и може би не разчете добре силите си по трасето. Да, това е битка, която не е спринтова, тя е маратонска. Трябва системно, бавно, търпеливо с огромни усилия, да се движите по трасето, препълнено с капани и мини. Но постигането на целта – смяна на Системата – минава през задължителната оставка на Гешев и през реформата на прокуратурата.
Не можете да борите корупцията с тази прокуратура. Там има отказ от изпълнение на задължения, дори напротив прикриване и участие в корупция. Оттам като се тръгне, със смяната на Гешев, с тази цяла енергия, която трябва да задържи едно широко прореформистко мнозинство поне за няколко години, докато се приемат закони, може дори да се направят избори за Велико народно събрание, не веднага, след една година. Изобщо промяната не е акт, а дълъг процес. И пак казвам, трябва изключително търпение, изключителна последователност и да се знае, че ресурсът на това задкулисие, на тази система, която се гради от 30 години, и особено през последните 11 години, и още по-особено през последните 4-5 години е с Пеевски.Там нещата са много трудни, това са градени мрежи за влияние, по които текат пари, корупционни и други зависимости. Нещата са изключително, изключително сложни.
Водещ: Г-н Василев, вие казвате служебно правителство и предсрочни избори. Но всички ангажирани в администрацията и в досегашния модел на управление само като чуят „демонтаж на този модел“, те просто ще се хвърлят во главе на тези избори да бранят статуквото. Къде виждате шансът за успех? Какви са хората, които ще попаднат в следващия парламент? До каква степен те ще могат да извършват някаква наченка на промяна?
Илиян Василев: Вижте, не е сигурно, че ще се хвърлят, и ще ви кажа защо. Лоялността на държавния администратор като електорална единица е твърде условна. Общо взето лоялността на тези хора, с изключение на калинките, върви с тези, които имат шанс да управляват. ГЕРБ сега е в гроги състояние, те нямат никакъв хоризонт. Оставете, че са в нокдаун, те дори нямат перспективата, защото, както виждате, там никога не се е мислело дълбочинно, в перспектива. Там няма хора с дълбоки знания, със системно мислене, те дори като структури вече не стоят добре, не са готови за времето след Борисов.
Единствената партия, която що-годе има някаква организация, но тя е в полза на личния интерес или на корупцията, това е ДПС. БСП също са тотално разнебитени. Тоест, не е толкова сигурно, да, ясно е, че те няма да изчезнат от политическия небосвод, но очевидно тази енергия на протестите се обяснява и с това, че хората се измориха да търсят решение, след като не го получават от тези партии в парламента.
Това на което се надявам, и според мен е достатъчно логично обосновано, е, че има промени в нагласите на хората, и то до степен не само да вкарат антисистемни партии, тоест, хора, които знаят или поне имат достатъчна възможност да изградят нови устойчиви политики и коалиции за демонтаж на системата, и второ, че самите партии, които ще се променят, тези традиционните парламентарни партии, като изключим тези малките, сателитите, които ще изчезнат от сцената, но и в БСП ще дойдат хора, които могат да гарантират оцеляването на партията в по-конкурентна среда на желаещи реформи хора. Не съм сигурен, че ДПС ще може да запази своето електорално влияние, не за друго, а защото виждате ли, какво става – 4 000 души отидоха да защитават Доган, изведнъж те видяха в какъв разкош, в какъв дворец живее техният лидер, докато обяснява, че всички са равни.
Водещ: Този разкош, този нечуван лукс ги накара да запеят с протестиращите химна.
Илиян Василев: Ето. Ето, ако сутринта бяха отишли да пият кафе с Пеевски, щяха да видят един цял хотел, затворен, нефункциониращ, който обслужва само един човек, който отгоре на всичко се крие зад граница. Това няма как да произведе ентусиазъм в този електорат и да накара същите хора да гласуват.
Водещ: Докато върви служебно правителство и се конституира нов парламент, какви трябва да бъдат другите икономически ходове, за да не се стовари през септември-октомври огромната криза и бъде хвърлена на главите на реформистки настроените хора?
Илиян Василев: Много се надявам, че Борисов с останките от влиянието, което има, защото те очевидно му взеха властта, ще успее поне да направи така, че чрез служебното правителство не да даде простор на личните си кавги с Радев, а да помисли, и да постъпи държавнически, защото бюджетът, с който разполагат и парите, подчинени на служебното правителство, са тези, които му оставят Горанов и Борисов, в смисъл сегашният парламент. Те действително трябва да направят нормално предаване на властта и да оставят достатъчно пари в хазната. Защото ако това служебно правителство е оставено без ресурс, то действително няма да може да направи особено много неща. Там общо взето мерките в такива остри кризисни състояния, както и в хирургията, те се ползват, за да се спре кръвотечението, тоест, разходването на средства по нецелесъобразност, това са по корупционни проекти и т.н. Дори и да ги спрете за 2-3 месеца, пак ще получите много малко ползи, като не се знае, дали няма да компрометирате изпълнението на тези проекти, защото някои от тях са свързани със срокове. Втората критична сфера е правораздаването. Служебното правителство няма особен ресурс да влияе върху Гешев, на този развилнял се каубой, той дори не е каубой, дори не е хайдутин, той е някакъв човек от ъндърграунда, който изведнъж си е повярвал, че е нещо значимо. Но поне служебното правителство може да играе явна роля на негов антипод. И когато играе роля на антитеза, тогава всичките медийни напъни на Пеевско-Гешевската прокуратура, ще увисват във въздуха. Виждате, че Гешев в последните няколко дена няма особено полезен ден, освен да отрича че няма да подава оставка. Той се раздава, прави се на Робин Худ, извежда някакви дребни случаи от провинцията като пиар полза, но остават големите му проблеми. Той не е професионален играч, не е юрист с дълбоки познания, а е пиарен тип, повърхностен човек. И понеже не може да направи качествени обвинения, да изгради конкурентна прокуратура, която да печели в съда, Гешев набляга на парата в свирката, т.е. на пиара, раздава прокурорско правосъдие с тези контролирани изтичания на информация от разследвания в медиите, заграбва бизнес. Видяхте, неслучайно за това целият Висш Съдебен Съвет без малцина, 4-мата „опозиция“, бяха наречени „21-те джуджета“.
Мисля, че все пак ролята на този служебен кабинет е да върне базисното доверие на обществото, усещането за моралност и справедливост и да прекъсне ескалацията на веригата от скандали, които членовете на това правителство и самия премиер генерират. Борисов изпадна до положение, при което той сам дори не може да си подаде оставка, защото контролиращите го не му позволяват. Той не може да уволни Пеевски, Пеевски може да уволни него. Това е абсурд.
Водещ: Какви са рисковете и капаните пред този сценарий, който очертахте?
Илиян Василев: Много. То той е безалтернативен. Както и да ги разсъждаваме в полето на рисковете, а те са страшно много, друг път няма.
Не вярвам толкова голям ентусиазъм да има за попадане в служебното правителство на Радев. Нали си представяте, какви очаквания имат хората, и как тези очаквания ще се проектират върху ограниченията и ресурсите, с които това правителство ще разполага. Картината не е никак радостна. Както се казва, това ще си бъдат хора на саможертвата.
Изобщо не очаквам да има някакви проблеми с договорите с F-16, с организацията им, защото там са бюджетно блокирани средства, там няма проблеми. А пък Румен Радев, след като го и атакуваха от Русия, защото той неизбежно с атаките си срещу Борисов и Гешев, атакува модела на преход, също не може да си позволи лукса да прави популистки жестове и особено да „дърпа“ чергата към Русия. Няма как да направи проруски служебен кабинет защото ще протестите ще се обърнат срещу него. И пък самото му правителство трябва да бъде такова, и външният и военния министър, трябват да бъдат абсолютна марка за евроатлантическа ориентация, с доказателствата за поведението си досега.
Водещ: Поканихте на публичен дебат премиера с неговите министри, заедно с депутата Делян Пеевски. Очаквате ли, че те ще приемат хвърлената от вас ръкавица?
Илиян Василев: Не, не вярвам. По същата причина, по която Борисов не можа да убеди главния секретар на Министерството на здравеопазването Ангел Кунчев, който е главният представител на държавната администрация в щаба, да направи публичен дебат с доц. Мангъров, с проф. Костов, с другите, за да убедят хората в своите тези по темата коронакриза.
Ако бяха приели дебата, авторитетът на правителството няма да пострада. Но проблемът е, че те съзнават, че като индивиди не са особено качествени хора. По-голяма част от времето са хвърляли усилия, и ресурси в това да бъдат лоялни, да изграждат мрежи от контакти, които ще им бъдат полезни, а не да трупат знания и опит.
От това правителство много бих се затруднил да посоча, може би има няколко души, които познавам като по-задълбочени, единият е добър юрист, но е министър на нещо друго. А от известните имена, нещата са трагични, примерно нито Горанов е особено светило в света на финансите, той няма нито практиката, нито биографията на човек, който познава високата материя в света на финансите и управлението на кризите. Най-лошото е, че те като добавите към относително ограничения им професионален профил и користта, която е имплицитна за хора, които работят с задкулисието, и в резултат получавате фатален недостиг на управленски опит.
Как да дойдат на дебат, кои да дойде и ще издържи на публичен конкурентен дебат? Примерно имам 20 души приятели, които са известни имена, които ще застанат до мен и с тях ще почнем да дебатираме с министрите – ами какво ще дебатираме? Те през цялото време ще обясняват как външните обстоятелства им пречат, но са царе на процедурите, как са в страхотни преговори с Европейския съюз. Хората теглят чертата назад и гледат, ако нещо не си могъл да го направиш 11 години, вероятността да го направиш в следващите 3-4 месеца е от нулева до отрицателна.
Просто е, не е сложно.
Не виждам как ще се съгласят на подобен дебат, макар че той би бил полезен и за самите тях. Не от гледна точка на оставките, или че някой от участващите може да стане утре министър, а за издигане на общото равнище на информираност и познания, и от гледна точка на създаването на елементарен публичен консенсус да се говори за важните теми на хората, да им се каже какви са рисковете, алтернативите, какви са възможностите, накъде върви България, с каква скорост, кои ще бъдат двигателите, кои спирачките по този път. Ще се изясни как в този целия процес, въпреки различията си, ще играем като отбор: и правителство, и институции, и компании, и фирми, като всеки си намери своя дневен ред, а се избягва типичното за нас взаимното неутрализиране на усилията. Но това е цяло изкуство. Много малко хора имат дар за това нещо. Най-близко до това умение беше Иван Костов, защото сам много четеше и знаеше. След това при царя имаше такава ситуация в един кратък период, в който хората като че ли се ентусиазираха, нещата започнаха да се случват. И оттогава насам, може би с изключение на малък период в началото на управление на Борисов, може би, казвам, е царство на монополозите и реванша на посредственността.
Само вижте сега екипа на Борисов. Голяма част от тези министри нямат качествата за да бъдат назначени в някои по-добра частна фирма. Примерно си представете министърът на туризма начело на голяма туристическа компания – съдбата и е ясна.
Цоня Събчева
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg
