Руско-украинската война. Значението на Бахмут и поредният провал на руската отбрана
Игор Федик
Ситуация на фронта
Към днешна дата активни боеве се водят по цялата фронтова линия, но най-трудният район остава този край Бахмут. Към него са прехвърлени всички боеспособни части на руската армия, включително прехвърлените от Херсонското направление. Руските войски ежедневно се опитват да щурмуват украинските позиции и използват различни видове оръжия с подкрепата на авиацията. По този начин руснаците традиционно използват тактиката „изгорена земя“, като хвърлят в битката голям брой пехотинци, без да се съобразяват с жертвите.
След неуспешните опити да превземат Бахмут, руснаците се опитват да го обкръжат от изток и юг. Но това е трудно, тъй като при всеки опит за настъпление те са посрещани от нови резерви на украинската армия, украинска артилерия и авиация.
Значението на Бахмут за руснаците може да се обясни с няколко причини.
Първата е чисто политическа. Една от целите на т.нар.СВО на Путин беше да „освободи“ т.нар. републики в Донбас. Тази цел става особено актуална за него, след като руската армия не успява да постигне другите си цели – превземането на Киев и други големи украински градове. Освен това до днес украинските сили са успели да освободят над 50% от териториите, които са били окупирани от руснаците в първите дни на войната. И сега руската армия се опитва да напредне, за да достигне административните граници на Донецка област и да покаже, че поне една от заявените от Путин цели на така наречената ССО е изпълнена.
Втората причина е психологическа. Във военно отношение Бахмут няма стратегическо значение. Въпреки че от август насам Русия превърна „Бахмут“ в един от приоритетите на офанзивната си операция в Донбас, от гледна точка на използваните ресурси (предимно човешки) и възможните ползи, които биха могли да бъдат извлечени от подобна операция, нейната осъществимост изглежда доста съмнителна. Руските жертви по време на шестмесечните жестоки боеве около Бахмут далеч надхвърлят всички оперативни предимства, които те биха могли да получат от превземането на града. Въпреки това Бахмут има важно психологическо значение за руснаците, тъй като след поредица от болезнени поражения, особено в Харковска и Херсонска област, те се нуждаят поне от известна реабилитация за тези поражения. Те са жадни за отмъщение и се опитват да покажат, че все още могат да пробият някъде.
Третата причина е „разсейване“. Чрез непрекъснат натиск върху Бахмут руснаците искат да привлекат колкото се може повече украински сили, да ги въвлекат в продължителна позиционна война с голям разход на ресурси, като по този начин ги отклонят от подготовката и провеждането на настъпателни действия в други части на фронта. В същото време те самите планират да натрупат ресурси (по-специално чрез провеждане на следващата вълна на мобилизация, разгледана по-долу), за да проведат собствени контраофанзивни действия.
Като цяло може да се каже, че бахмутското направление и случващото се там сега е много важно, ако не и решаващо, за по-нататъшното развитие на ситуацията както в Донбас, така и в други части на фронта.
„Дръзка“ атака на руска територия
През нощта на 4 срещу 5 декември са атакувани два обекта на руската стратегическа авиация: авиобазата „Енгелс“ край Саратов (на 700 км от украинската граница) и „Дягилево“ (в Рязанска област, на 450 км от Украйна). И в двете бази са разположени бомбардировачи Ту-22М-3, Ту-95-МС и Ту-160, с които Русия извършва ракетни нападения на украинска територия.
Въздушните бази бяха ударени, когато руснаците подготвяха нова вълна от ракетни атаки срещу Украйна, които се проведоха в следобеда на 5 декември (повече от 60 от 70-те изстреляни от руснаците ракети бяха свалени от украинската противовъздушна отбрана). По време на удара са повредени един самолет Ту-22М-3 и два самолета Ту-95.
Към момента няма точна информация какво точно е било използвано за удара по въздушните бази. Обмислят се варианти на модифицирана версия на БЛА Ту-143 „Рейс“ (съветски разузнавателен БЛА, разработен през 70-те години на миналия век) или на някакъв нов украински проект. Основният смисъл на ударите срещу руското стратегическо въздушно пространство обаче не е с какво точно са били извършени, а по-скоро, че Украйна за пореден път показа, че може да достигне военни цели дълбоко в руската територия.
Второ, нападението срещу военен обект, един от елементите на руската ядрена триада, е демонстрация на изключителната уязвимост на Русия и още един тежък удар по егото на Путин и мита за величието на Русия и нейната армия. Вестник „Ню Йорк Таймс“ определи ударите по руските стратегически летища като „най-дръзката атака срещу руска територия през 10-те месеца на войната“, а британското разузнаване – като най-стратегическия провал на руската отбрана след нахлуването в Украйна.
На трето място, гореспоменатите удари биха могли да се отразят и на ситуацията на самата фронтова линия. Руснаците вече изпитват остър недостиг на средства за противовъздушна отбрана. Поради този недостиг те дори са принудени да прехвърлят своите системи С-300 от Сирия. И сега руското командване е изправено пред дилема: да изтегли част от силите за противовъздушна отбрана от фронта и да ги премести под важни стратегически обекти в страната, като по този начин допълнително отслаби фронта, или да остави важните си военни бази без защита. Възможно е сега руските военни командири да се опитат да преместят някои от системите си за противовъздушна отбрана, които са изтеглени по-близо до Украйна, и да направят пълен ешелон на отбрана, за да защитят съоръженията в тила. На практика това ще означава значително разпръскване на системите за противовъздушна отбрана и намаляване на техния брой на фронтовата линия и в зоните на фронта. А това от своя страна ще създаде повече възможности за използване на украинската авиация.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Военните кервани продължават да вървят
На фона на неотдавнашните тревожни новини, че много от украинските партньори на Запад не разполагат с оръжия, които да предадат на Украйна, военната помощ продължава да постъпва.
Например САЩ планират да предоставят на Украйна нов пакет военна помощ в размер на 275 млн. долара, който ще включва възможности за борба с дронове и засилена противовъздушна отбрана. Пентагонът ще включи и ракети за системите HIMARS, 155-милиметрови боеприпаси, превозни средства HUMVEE и генератори. Тук трябва да се отбележи, че на 8 декември Камарата на представителите прие рекорден бюджет за отбрана на САЩ за 2023 г. в размер на около 858 млрд. долара, от които 800 млн. долара са предназначени за Украйна.
Стана известно и за нов пакет военна помощ от Германия, който предвижда да бъдат прехвърлени на Украйна 18 самоходни артилерийски установки RCH-155, 80 пикапа, 90 безпилотни летателни апарата, седем камиона 8×6 със сменяема система за товарене, две палатки за хангари и друго оборудване. По-рано през ноември германското правителство предаде на Украйна първата партида от 50 бронирани автомобила Dingo за десантно-щурмовите войски и два танка Oshkosh M1070 prime movers.
Друга важна новина от Берлин беше готовността на САЩ да подкрепят прехвърлянето на танкове Leopard 2 от Германия към Украйна. Според Мари-Агнес Струк-Зимерман, ръководител на комисията по отбрана в Бундестага, трансферът на танкове Leopard 2 за Украйна е бил потвърден по време на дискусиите в Държавния департамент, Конгреса и Сената по време на посещението й във Вашингтон.
„Нашите партньори очакват Германия да изпълни ангажиментите си. Не трябва да изоставяме Украйна. Имате нужда от танкове – отбелязва Струк-Зимерман. Известно е, че Германия би могла да предостави на Украйна 80 Leopard 2 в най-кратки срокове само от запасите на производителите Rheinmetall и Krauss-Maffei Wegmann.
Словашкото правителство одобри и друг пакет от военна помощ за Украйна. Той включва артилерийски и авиационни боеприпаси, топли дрехи и друго оборудване. По-рано, в края на ноември, украинската армия получи 30 бойни машини на пехотата БМП-1 от Словакия. Освен това Словакия обмисля да възобнови производството на голямокалибрени снаряди за Украйна.
Решението за предоставяне на военна помощ на Украйна беше взето и в България. Що се отнася до обема и вида на оръжията, които българското правителство планира да предаде на Украйна, информацията за тях остава класифицирана. Въпреки това, според изпълняващия длъжността министър на отбраната Димитър Стоянов, оръжията, които България ще прехвърли на Украйна, са сред трите най-важни приоритета на украинската армия.
Гореспоменатите пакети за военна помощ следва да укрепят настъпателните способности на украинската армия, което е важен аспект в контекста на успешната зимна военна кампания. Освен това тези пакети за военна помощ показват, че въпреки някои трудности западните партньори ще продължат да подкрепят Украйна. Причината за това е съвсем проста: там ясно разбират, че от тази подкрепа зависи не само способността на Украйна да устои и да победи агресивния си съсед, но и бъдещето на целия цивилизован и демократичен свят, изграден върху норми, правила и тяхното спазване.
Продължаваща мобилизация в Русия
Вече писахме, че руското пушечно месо, и по-специално сред мобилизираните, постепенно се изчерпва. Затова Путин трябва да проведе допълнителни вълни на мобилизация или да обяви военно положение и обща мобилизация, за да може да я използва отново и отново.
А сега и самият Путин наскоро повдигна въпроса. В неотдавнашно обръщение към военните след церемонията по връчването на медала „Златна звезда“ в Кремъл той заяви, че войната срещу Украйна може да бъде „дълъг процес“. А без нови човешки ресурси, които могат да бъдат получени само чрез нова мобилизация, за руската армия ще бъде просто невъзможно да издържи на този „дълъг процес“.
За това, че Русия я очаква нова вълна на мобилизация, свидетелства и подготвеният от Кремъл документ, озаглавен „Изводи от войната с НАТО в Украйна“, който според украинския генерален щаб той разпространява сред руската армия. В този документ, наред с други неща, се посочва, че такава война не е имало от повече от 80 години и че за да постигне Русия победа, армията ѝ трябва да се състои от около 5 милиона войници.
Има и информация, че службите за военна регистрация и наборна служба в регионите са получили инструкции от руското министерство на отбраната да започнат засилени усилия за мобилизация: да започнат масово изпращане и връчване на призовки, както и обиски по местоживеене на лицата, подлежащи на военна служба.
Тоест Кремъл разбира, че без значителни допълнителни човешки ресурси Русия няма да може не само да спечели войната, но и да не бъде победена. Въпреки това, като се има предвид, че в момента Русия няма нито капацитета, нито времето да обучи личния състав на армията си на високо ниво, една нова вълна на мобилизация само ще влоши цялостното ѝ качество и вместо да го подобри, само ще влоши ситуацията на фронта.
