Отварянето на енергийните пазари на държавите членки на ЕС за конкуренция остава предизвикателство

By BrusselsReport.eu -February 23, 2023

В тази статия за Brussels Report бившият ирландски министър за Европа Дик Рош разглежда по-отблизо опитите на ЕС да отвори енергийния сектор на България в опит да подкрепи по-голям избор за потребителите.

На 1 януари 2007 г., когато България и Румъния се присъединиха към Европейския съюз, във въздуха отново витаеше оптимизъм.  Въпреки че предизвикателствата пред двете нови държави-членки не бяха за подценяване, тези, които участваха в дългите дискусии, довели до приемането на двете страни в ЕС, включително и този автор, бяха уверени, че съществува воля за преодоляване на оставащите предизвикателства. Неотдавнашните събития накърниха този оптимизъм, което се вижда от отдръпването на двете страни от въпроса за членството им в еврозоната и Шенгенското пространство.

Когато България и Румъния влязоха в ЕС, в съзнанието ми остана едно съмнение. От опита си на преподавател по публична администрация, а по-късно и по политика, бях напълно наясно, че във всички политически култури е безкрайно лесно да се предложи административна и политическа реформа, отколкото да се осъществи. Факт е, че съпротивата на „старата гвардия“ срещу реформите е неизбежна. Може да се очаква, че държавната администрация, която твърдо вярва, че нейният начин на работа е най-добрият, ще се противопостави.  Твърде често, когато други събития отклоняват политическото внимание от предложенията за реформи, „старата гвардия“, която контролира лостовете, натиска спирачките и нерядко спира процеса. Реформите, ако не бъдат убити, изсъхват напълно и се превръщат в сянка. Изпълнението е ахилесовата пета на реформата.

В миналото българският енергиен пазар е бил доминиран от държавни компании. Това до голяма степен остава така и днес.

Българският енергиен холдинг (БЕХ) ЕАД, вертикално интегрирана енергийна компания, изцяло притежавана от българското Министерство на енергетиката, е доминиращият играч на пазарите на газ и електроенергия в България. Портфолиото на БЕХ включва основните електроцентрали в България, най-голямото предприятие за добив на лигнитни въглища в страната и, което е от решаващо значение, преносните мрежи за достъп до електроенергия и природен газ, които са жизненоважни, за да може конкуренцията в енергетиката да стане реалност.

В днешния си вид БЕХ е наследник на държавната компания (Нефт и газ), създадена през 1973 г. Дружеството е преструктурирано през 1993 г., а през 2008 г. е преобразувано в сегашния си вид.

На теория българският енергиен пазар е либерализиран от 2007 г. насам. След присъединяването на България към ЕС се предполагаше, че потребителите ще могат свободно да избират своя доставчик в съответствие със законодателството на ЕС.  Изборът на потребителите и по-голямата конкуренция трябваше да бъдат „част от пакета на ЕС“.

Мрачно четиво

В доклад на ОИСР от 2019 г. се стига до заключението, че дванадесет години след присъединяването на България към ЕС пазарите на газ и електроенергия в България остават „доста концентрирани“ с „липса (на) истинска конкуренция, дължаща се главно на бариери за навлизане“. Анализът на дейността на държавните предприятия в енергийния сектор на България, направен в доклада, е мрачно четиво.

Докладът се позовава на заключение на Световната банка, според което, въпреки че регулираният сегмент на енергийните пазари в България „се свива значително“ с навлизането на частни оператори, „пазарните инициативи продължават да бъдат слаби за битовите потребители“.

В доклада се изразява загриженост относно „потенциални субсидии и злоупотреба с господстващо положение на пазара“, като се отбелязва, че българската Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) не разследва жалби за държавни субсидии, като счита, че отговорността за такива жалби е на Европейската комисия“.

В доклада се заключава, че измененията в българското законодателство, направени през 2018 г., не са допринесли за намаляване на тези опасения.

В него също така се посочва, че схемата за подпомагане на възобновяемата енергия, въведена в законодателството за изменение, е била оценена от Комисията на ЕС като „незаконосъобразна“. Разпределението на държавната помощ по новата схема не е било предварително нотифицирано пред ЕК“.

Всичко това поставя под въпрос как българското Министерство на енергетиката, което беше създадено като отделна структура през 2014 г. с цел да води „прозрачна енергийна политика в защита на държавата и обществения интерес“, изпълнява тази цел.

Несбъдната зора

В газовия сектор на България, където частните компании станаха по-активни, се наблюдават някои положителни промени. Навлизането на нови частни играчи създаде конкуренция по отношение на цените, даде на потребителите по-голям избор и донесе други осезаеми икономически ползи.

Тези промени доведоха и до положителни резултати за околната среда. Българските домакинства и предприятия получиха достъп до по-чист енергиен микс, което доведе до осезаеми подобрения в качеството на въздуха в българските градове и селища.

Надеждите за напълно отворен и конкурентен пазар на газ се оказаха несбъдна зора. Още от самото начало напредъкът на частните оператори бе латентно блокиран от държавния сектор в рамките на политики, които противоречат на принципите на ЕС.

При последователни администрации властите толерират умишлено деструктивни политики по отношение на сектора на доставките на газ, политики, които открито облагодетелстват държавните оператори.  Скритите субсидии, които на практика принуждават операторите от частния сектор да субсидират кръстосано субектите от публичния сектор, са били улеснени.  Усилията за въвеждане на свързаност са били откровено осуетявани. Тези регресивни политики, освен че потискат конкуренцията, тласкат българските потребители към „мръсен“ за околната среда сектор на електроснабдяването и към други негативни за околната среда варианти.

Случаят с БЕХ и още една несбъдната зора

Изглежда, че нещата са стигнали до своя край в едно знаково решение през 2018 г., когато Комисията на ЕС наложи глоба на държавния Български енергиен холдинг (БЕХ) и неговите дъщерни дружества в размер на над 77 млн. евро за блокиране на достъпа на конкуренти до ключова газова инфраструктура в България, което представлява нарушение на антитръстовите правила на ЕС.

Тогава комисар Вестагер изтъкна, че българските потребители са били лишени от възможност за избор на доставчик поради политиките, които българските власти са позволявали на БЕХ да провежда. 

Комисията изрази надежда, че съдебното решение срещу БЕХ ще „насърчи развитието на отворен и конкурентен енергиен пазар в полза на потребителите в България в съответствие с целите на Енергийния съюз“.

Вследствие на делото срещу БЕХ през 2019 г. беше въведена Програма за освобождаване на газ (ПОГ). ПОГ наложи на Булгаргаз задължение да освободи определени доставки на газ чрез търгове между предприятията за период от пет години, считано от декември 2019 г.

Макар че Програмата за освобождаване на газ в никакъв случай не беше панацея за всички проблеми на българския енергиен пазар, тя се разглеждаше като стъпка напред. Изглеждаше, че тя осигурява достъп на частните оператори до доставките на прозрачна и конкурентна основа, което е важна стъпка в изграждането на конкуренция и разширяването на избора на клиентите. Въпреки това надеждите, свързани с ПОГ, вече са попарени.

С наближаването на 2022 г. българските власти решиха по необичаен начин да се откажат от Програмата за освобождаване на газ, като отмениха реформите от 2019 г., преди те да са напълно „стартирали“: ПОГ беше поредната несбъдната зора.

Още едно противоречие

Решението за ПОГ не е единственото извънредно развитие на българския газов пазар, което сочи към умишлено решение на българските власти да отхвърлят нормите на ЕС.

Подобно на много други страни, нахлуването в Украйна постави България в затруднение относно това откъде може да се снабдява с газ в бъдеще. Като една от най-силно зависимите от руския газ страни в Европа, България беше особено засегната от прекратяването на тези доставки. За кратко време беше постигнат значителен напредък в осигуряването на алтернативен газ. Бяха сключени споразумения за увеличаване на вноса на втечнен природен газ, беше пусната в експлоатация дълго обсъжданата междусистемна газова връзка между Гърция и България и беше парафирано дългосрочно споразумение за доставка на газ с Турция.

Макар че не са известни всички подробности за дългосрочното споразумение с Турция, наличните детайли отново показват откритата склонност на България да предпочита държавни предприятия, да подкопава частния сектор и открито да нарушава правото на ЕС.   Тези подробности от споразумението, с които разполагаме, показват, че капацитетът на тръбопровода няма да бъде предлаган на свободния пазар. Преференциален достъп ще бъде предоставен на Булгаргаз. Като се има предвид прекратяването на ПОГ, това споразумение, ако е окончателно, ще бъде още един удар с чук по операторите от частния сектор.  То отново е в разрез с европейските принципи на конкуренция.

Опасна игра

Простото пренебрегване на правото на ЕС не е умен ход за нито една държава-членка. Потъпкването на правилата рядко се отплаща. На България вече беше наложена глоба в размер на 77 милиона евро.  Докато тя се обжалва, по-нататъшните нарушения на основните правила на конкуренцията няма да спечелят на България приятели в институциите на ЕС. Ако, както мнозина предполагат, решението на Комисията бъде потвърдено, тази много сериозна глоба в крайна сметка ще бъде понесена от гражданите.

Тежките глоби може да не са единственото въздействие. След Брекзита много хора в Европа нямат търпение да постигнат нови полуразрушени членства. Както беше споменато в началото, вече станахме свидетели на отдръпване по въпроса за членството в еврозоната и Шенгенското пространство. В момент, когато Европейският съюз е изправен пред предизвикателствата на войната на границата си, никой няма да има полза от сериозна борба за запазване на привилегированото положение, на което се радва едно държавно енергийно предприятие, което би трябвало да може да се издържа самостоятелно, без да бъде подкрепяно.

Дик Рош е бивш ирландски министър по европейските въпроси и бивш министър на околната среда. Той е член на ирландския парламент от 1987 до 2011 г.