Добрата новина е, че идва лято и ще има и евтини български зеленчуци

Българското правителство закъсня с решението си да спре вноса на украинско зърно, защото след като вече има забрана на полската, унгарската и словенската граница, е логично тия стоящи там тирове да се насочат към нас. Не трябва да нарушаваме европейските правила, ЕС е солидарна организация и Комисията е тази, която регулира външнотърговските режими, вкл. и митата, които директно отиват в ЕС и го финансират. Но тук има два момента. Първо, от 2014 г. Украйна започна процес на интегриране в ЕС и в аграрния сектор се приемат редица закони, променят се режимите и технологиите. В ЕС са забранени ГМО култури, препарати за растителна защита, препарати за животновъдството и т.н. За да внасяш в ЕС, трябва да произвеждаш в същия режим, в който произвеждаме и ние. Ако не беше войната, до 2025 г. трябваше да се стигне до нулева квота, т.е. украинците изцяло да отговарят и да могат да внасят и да станат част от нашия пазар. Почна войната и се взе едно решение за солидарност – да могат да се внасят аграрни стоки от Украйна, но те да бъдат реекспорт за трети страни. Но част от този реекспорт вместо да отиде в трети страни, влезе в нашите предприятия. Това е официалният повод Полша да спре вноса на стоки – зесечени редица нарушения на гореизброените правила, коментира в студиото на Алтернативата доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания на БАН.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

В Института, в който работя, ние сме за българска храна. Тя естествено ще е по-скъпа, но по-вкусна, по-здравословна и по-истинска. При френския модел никой не наложи административни тавани на цените в ЕС с изключение на Унгария, но навсякъде имаше споразумения между правителствата и по веригата на производителите на храни чак до търговците.
При всички случаи Европа трябва да вземе общо решение. Поляците имат държавност и много силна администрация, както и големи връзки с Украйна. На практика земеделските им министри се разбраха, че ще контролират съвместно и няма да допуснат втората категория аграрни стоки да остават в Полша, а пък тези, които са по линия на асоциирането, ще направят всичко възможно да отидат по на север и по на запад. Но във Франция и Германия да продаваш стоки, които не отговарят на европейските изисквания, е много опасно и предполага сериозни наказания.

Зърното е основата на земеделието. Ние трябва да правим с българско зърно български фураж, който да отива в животновъдството ни, оттам да има българско мляко и месо. А добавената стойност е най-висока, когато цялата тая храна отиде в чинията на туриста. Това трябваше да е политиката в аграрната сфера в България. Всяка една криза е нова възможност за развитие. Политиката трябва коренно да се промени – не да ликвидираме зърнопроизводството, а да стимулираме преработката на всички тия неща в България.
Общата аграрна политика на ЕС първо е най-успешната, второ – най-скъпата. Половината от парите, влезли в България са за развитие на селските райони и за субсидиране на единица площ. И понеже при нас 80% от земята е зърнени култури, част от хората там са си позволили да си купят скъпи коли. Но ние не можем да субсидираме самата стока, самият продукт – това е забранено. Освен, че сме членове на ЕС, ние сме членове и на Световната търговска организация, а там има такова споразумение, че това не бива да се прави. Земеделието е труден отрасъл, в който се инвестират средства и пари и затова е прието да се субсидира доходът. По-важно е, че трябваше да има политика това зърно да го превърнем в месо и мляко и да го качим в българския традиционен продукт. Като внасяш от далечни страни, правиш трансгранично замърсяване с камионите. Много по-здравословно е да произведеш местния сорт домати, да го реализираш и т.н. Такава трябва да е политиката на Европа.
Добрата новина е, че идва лято – ще има и български зеленчуци и те ще бъдат много по-евтини от вносните и оранжерийните. Ще има задържане на цените, но няма как да се върнем на старите и не бива да ги натискаме административно. При храните конкуренция не може да има. За да създадеш едно стадо ти трябват 4-5 години, уточни накрая доц. Боюклиев.