В Русия няма нито един български паметник

Наблюдавам от доста време насам как постепенно руската пропаганда и дипломация се отказа от старите идеологеми. Постепенно 9 септември изчезна от говореното им, както и активните борци против фашизма и капитализма останаха само против фашизма. Концентрирали са се изцяло върху 19 в.: ако не били те, сме щели да говорим на турски и да ходим с фесове, макар фесовете да са забранени в Турция. Това показва, че нямат друг аргумент и си признаха, че Русия няма положителен имидж в България. Днес Бразилия за пръв път се опълчи на Москва. Най-големият парадокс на българския рашизъм е, че хорът на тези, които пеят в капелата на рашизма у нас, всъщност повтаря руския антиамериканизъм. Това е изключително примитивно. Дори аз не знам какво говорят в Американското посолство, но те знаят! Хората се хващат, защото те обират протестния вот срещу статуквото, което в България е прозападно. А кой ще накаже Запада? Путин. Ето го елементарното уравнение, върху което стъпват, коментира в студиото на Алтернативата журналистът и блогър Иво Инджев.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Днес припомних на аудиторията какво е писал Ботев през 1875 г. във в-к Знаме за Русия, мнимата защитничка на славянството. Той се базира на воплите на бесарабските българи. В момента имаме демарш на бесарабските българи срещу Копейкин. Най-много български паметници има в Украйна. В Москва паметника на Кирил и Методий не го признават за български и е превърнат в позорище, защото там се събират руските шовинисти с моторите и нацистката символика. В Русия няма нито един български паметник. Путин държи зад главата си бюста на Александър III – императора българофоб, вероятно най-мракобесния управник на Московията за цялата ѝ история. Днешният Путин е негов имитатор.

В днешно време най-ухажвани са не военните, а журналистите, защото войната за сърцата и душите на хората се води през медиите. В началото на Демокрацията беше много популярен лозунгът „Национализмът е последното убежище на комунизма“ и наистина беше така. Мнозина не без основание смятаха за токсична тази тема. Това изигра лоша шега на българите, защото национализмът беше употребен за възможно най-крайни антиевропейски и антибългарски цели, посочи в заключение журналистът.