Clubz.bg: Водната криза: паниката и политическата целесъобразност са лош съветник

Отговорните за кризата сега се опитват да я решават. Резултатът – към старите щети ще се прибавят нови

Управлението на всяка криза започва с овладяване на страха от неизвестното и паниката като среда, в която трябва да се оценяват рисковете, вариантите за действие и да се вземат решения.

Водната криза в Перник показа, че властите и на национално, и на общинско равнище са неподготвени за справяне със ситуацията. Към вече нанесените на населението и бизнеса вреди се добавят нови, а перспективата изглежда още по-плашеща с неяснотата си.

Едните щети идват по линия на закона на непредвидените последствия – „каква я мислехме, каква стана“. 

Другите са следствие от отсъствието на системен и професионален подход при оценка на рисковете, на „разходи и ползи“ при различните варианти. За това какво може и какво не може да се постигне с изсипване на огромни средства, като се усили допълнително кризата чрез синергии на грешките и взаимно отрицание между краткосрочни и дългосрочни мерки.

Задължителен репер при изолиране на паниката е изключването на политическата целесъобразност като фактор. И на децата е ясно, че текущите решения се търсят извън поемането на отговорност и отстраняване на виновните. Свидетели сме предимно на „пунтамарене“. Сал един Нено Димов остава да отговаря за кризата и лежи в зандана. Други виновни няма.

Още по-класическа и валидна в случая постановка е, че не може да възлагате на отговорните за кризата нейното решаване. Не е въпрос на правото на „втори шанс“, а на тоталния срив в доверието към тях, който предполага, че дори да измислят самостоятелно или с подсказки верните решения, пострадалите от кризата няма да им повярват и да ги приемат.

Човешка и разбираема реакция е същите министри и заместник министри, които са причинили или чрез недоглеждане, или с умисъл сегашната криза, да търсят решение, в рамките на което да „потопят“ предишната си отговорност. А това най-често е за сметка на ефективността на решенията. 

Вън от съмнение е, че когато в медиите и обществото „прелива“ от версии за причините и за изхода от ситуацията, резултатът обикновено е „мъгла“, в която нито може да са открои ролята на експертите, нито на естествените лидери, които да „водят“ мненията на обществото към спасителен пристан.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

Да погледнем фактите

Язовир „Пчелина“ е относително пълен, а язовир „Студена“ – празен. Очевидно водата от единия е пренасочена към втория, с пълното съзнание, че ако е в язовир „Студена“ тя може да послужи за снабдяване на града с питейна вода, но веднъж попаднала в по-ниско разположения язовир „Пчелина“ става само за производство на електрическа енергия. И това е предумишлено действие, не природно явление. 

Явни са интересите на притежателите на ВЕЦ-а, които с осигурени водни обеми могат произвеждат електрическа енергия, докато в Перник хората са оставени на произвола на съдбата. Не е сигурно, че само икономическият интерес обяснява това действие.

В стремежа си спешно да се отклони вниманието и намери дежурният „клошар“ – паниката доведе до куп нови грешки. Новият, вече преждевремно „остарял“ кмет на Перник (Станислав Владмиров от БСП – б.р.), си помисли, че като се сниши и получи пари, ще може да овладее кризата и ще изпъкне като обществен лидер.

Нищо подобно, Перник е обречен и следващите два месеца нещата ще стават само по-зле. Отговорност на кмета е да казва истината на своите граждани, а не да се оплита в условности и политическа целесъобразност. Вярно е, че критиките не помагат, но ако същите лица, които са отговорни за кризата, сега се опитват да я решават, то е ясно, че към старите щети ще се прибавят нови.

Да настроим гражданите срещу бизнеса

Кметът не направи нужното, за да отклони опитите да се прехвърли отговорността върху индустриалните предприятия в града, особено „Стомана“ – Перник, като с това допусна едни перничани да бъдат противопоставени на други, бизнесът да бъде противопоставен на гражданите. С негово съгласие, групи „виновни“ на местно равнище, поеха и отклониха вината от националните играчи от МОСВ и МРРБ. 

Днес спокойно може да се каже, че към греховете на старите началници, новият кмет успя да прибави и своите. Вместо да се противопостави, стана част от уравнението на отговорността.

Какво печелят като настроят хората срещу удобната цел – чуждестанния инвеститор в „Стомана“? Рефренът „чужденците и капиталистите виновни“ звучи и национално, и патриотично, но фалшиво и вещае само нови беди. 

Няма как заводът да е виновен, първо защото е на съшия режим за снабдяване с питейна вода, както и целия град. И второ – защото консумацията е едва 3% от общата консумация на Перник, т.е. няма как тези 3% да са преобърнали „каруцата“. В желанието си да намери виновника извън себе си, от ВиК „Перник“ измислиха, че 40% от водата от язовир „Студена“ се отклонявала към „Стомана“ и свързаните по този водопровод потребители.

После се оказа, че нещо са попресолили манджата, че са пообъркали, но нали заглавията бяха направени, а ВиК юнаците и шефовете им в София си попрехвърлиха горещите кестени, залъгвайки публиката. 

Важното бе към лошите американски централи се добави и лошата „Стомана“ в Перник.  

Да приемем, че тези атаки срещу индустрията в града успеят да намалят работата на завода, като спрат производства и това доведе до уволнение на хора. Към водната криза ще се добавят и социална, и икономическа криза от непознат за последните десетилетия мащаб. Ако това се случи, то процесите ще попаднат в низходяща спирала от излезли извън контрол събития. Без индустрия няма град, още повече когато става реч за Перник, в който индустрията е била градообразуващ фактор. 

Производителите на фейк новините за различните цени, по които се плаща питейната водата от индустрията и от битовите потребители си имат име и адрес. Но никой не ги преследва, защото те са сред отговорниците за кризата и търсят да се скрият зад „чуждата“ вина.

Едни правят пари, други плащат сметката

Тепърва ще е нужна солидарност между самите перничани, защото тепърва предстоят трудни дни, както и между софиянци и перничани, между всички български граждани и жителите на градовете с воден режим, защото е твърде вероятно Перник да не е единствен и последен. 

Никакви десетки или стотици милиони лева няма да осигурят вода на жителите на Перник нито този, нито следващия месец. 

Ако допуснем кризата да стане удобно прикритие за развихряне на поредната надпревара по корупция и харчене на средства без контрол и процедури,  ще получим „пир по време на чума“. И това няма да бъде за пръв, нито за последен път.

Едни ще правят пари и ще трупат власт, а други ще плащат сметката. Гражданската отговорност на всеки един от нас е част от това уравнение.

Паниката може допълнително да задълбочи кризата, защото ако дори експертите започнат да се съобразяват със страховете на политиците за властта си, то професионализмът ще бъде компрометиран. 

Именно тези, които призовават да не се политизира дебата, го политизират, превръщайки търсенето на отговорност в политика, а не в непременно условие за излизане на чиста управленска позиция.  

Водата, 75% от която пак ще изтече

Всеки професионалист щеше да ви каже, че обществеността бе излъгана и продължава да бъде лъгана с нереалните срокове за прекарване на спасителния водопровод през София и за разхлабване на „водната“ примка около Перник. Нито тръби могат да бъдат доставени, нито проектите направени, нито процедурите реализирани. Ако стане до август, пак добре, но междувременно подмяната на водопроводната мрежа също няма да бъде осъществена. 

При това, забележете, дори и да се намери магическо решение, то пак няма да сработи в каскадата от минали нерешени проблеми. На теория е възможно да се направи виртуален водопровод до Перник, но водата веднъж попаднала в преносната мрежа, която има 75 процента теч, изчезва и обезмисля всеки подобен ход. Обезмисля се и пренасочване на допълнителни количества вода от язовир „Белмекен“ към „Бели искър“. Каква мащабна операция за прехвърляне на води, а 75% от нея ще се загубят, а заедно с нея и похарчените милиони.

Нужен е нов подход – отговорниците за кризата, включително в МРРБ и МОСВ, да бъдат отстранени от нейното решение и експертите да излязат напред. Трябва да се каже истината на хората, че скоро няма да има вода и че ще се потърсят други решения, включително с цистерни и водоноски за питейни нужди. 

Ако не можете да закарате вода при перничани, закарайте перничани при вода. София е длъжна да прояви солидарност, а разходите по кризата да се поемат от държавата. Включително политическата и морална отговорност.

Изобщо крайно време е комфортът на политическата класа да остъпи на заден план и през откровеността и експертността да се потърси възстановяване на доверието и човешката солидарност.

* https://clubz.bg/93447-vodnata_kriza_panikata_i_politicheskata_celesyobraznost_sa_losh_syvetnik

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940