Говорим си за Александър …

Владимир Путин е с приповдигнат дух, готви се да празнува победата, като обявява успешния край на Северен поток -2 в Деня на Свети Александър Невски. Междувременно най-добрите му приятели в ЕС се оказват с най-ниски запаси за зимата от природен газ. Какво е посланието, което Кремъл изпраща?

Кремъл не прави тайна от факта, че търси чиста победа в геополитическата битка със САЩ и ЕС около газопровода Северен поток – 2 (NS-2). Руският президент Владимир Путин, който рядко пропуска възможността да (зло)употреби с историята, възнамерява да обяви новия си Берлин – откриването на Северен поток – 2 на 12 септември.

Да е ясно, че това е празникът на Св. Александър Невски, голямо име в средновековната руска история: героичен принц, който е известен с битките си именно с германците и шведите (да се чете „Запада“), побеждавайки ливонските рицари в известната Битка на Леда през 1242 г., обезсмъртен във филма на Айзенщайн, любимец на друг кремълски властелин Йосиф Сталин. (Разбира се, Александър Невски има и друга не толкова героична страна – бил е васал, и е плащал редовно дан на монголската Златната Орда по онова време, но, нали е надвил западняците!).

За г-н Путин изглежда, че Александър Невски е многофункционална личност. Изхвърлен от родния си Новгород, той става Велик княз на Киев, което дава възможност на Русия днес да претендира за наследството му, което е още един трън в окото на украинците (сякаш СП-2 не е достатъчен). Александър Невски е канонизиран като руски православен светец (почти четири века след смъртта си) за победата му над тевтонските католици, което изглежда удовлетворяа и днешните духовни събратя на Путин. С хроничен недостиг на добро име и на Балканите, Путин пътьом отправя и послание към България, чиято главна православна катедрала също носи името на Александър Невски – като символ на победата на Русия над османците.

Равносметката

До тук с историята. Междувременно, в ход е много по-прозаична битка на „леда“, или поне битка за това как Европа може да избегне замръзването си, ако има ледена зима.

Преди в този блог уточнихме, че нивото на запасите в подземните газохранилища (ПГХ) има рещаващо значение за това. Експертният сайт Celsiusenergy.net, както можете да се досетите съдържа интересна информация по темата. Един от ключовите му показатели е „(текущи) нива на съхранен газ-срещу-петгодишни средни показатели“: това отразява динамиката на газосъхранение в съоръженията като процент спрямо средните равнища в съответните точки в предходните точки пет години.

От тук тръгва и понянието „уязвимост“, което се определя от множество фактори. Но, като цяло при равни други условия, ако днес имате по-малко газ в ПГХ, отколкото сте имали на този етап през средните нива за последните пет години, сте по-уязвими. А така дефинираната уязвимост варира значително сред 18-те страни, обхванати в данните на  Celsiusenergy.net (17-те страни от ЕС със значителен капацитет от ПГХ плюс Великобритания). Варира значително – и повдига интересни въпроси.

Видно по-добре подготвени за зимата, отколкото през последните години според данните са шест страни, като Латвия (38% газ в повече в ПГХ) и Обединеното кралство (+ 31%), докато Полша и Белгия също са повече от 10% положителни. Въпреки това, има и група, чиито запаси са значително по-ниски – минус 20% или повече – под петгодишната средна стойност. Това са България (20%), Дания (30%), Германия (32%), Австрия (40%) и Нидерландия (41%).

Коренно различни са абсолютните обеми от природен газ, които стоят зад тези проценти. За България спад от 20% означава, че на текущо газосъхранение са само 362,5 милиона кубически метра от обичайните по това време 444 милиона кубически метра. (съхраняват се в ПГХ Чирен, което се управлява от Националния преносен оператор „Булгартрансгаз“). Спадът за Германия от 32% се измерва с малко под 13,3 милиарда кубически метра газ на съхранение.

Българските читатели могат да бъдат уверени, че по отношение на процента запълнен национален капацитет на ПГХ тези текущи числа показват, че България е наравно с Германия (на 60% запълняемост) – и значително пред двете други изоставащи Австрия (48%) и Нидерландия (50%). Шампионът в това отношение, между другото, е Полша, със запаси, еквивалентни на 93% от капацитета на ПГХ, което говори за разумна предпазна политика.

Може би …

Защото е наистина странно и интересно, че този квинтет или квартет от изоставащи по запаси страни членки на ЕС, е в привилегировани отношения с Русия. Отделете Нидерландия: тя получава много газ от собствени находища, включително през Северен поток, но по отношение на уязвимостта има много алтернативни източници, за да се притеснява за ниските нива на летните газови запаси. Има и достъп до втечнен природен газ и най-ликвидната газова борса в Европа.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.




Същото не се отнася до Германия, Австрия или Дания. И на практика и за България, тъй като държавният газов търговец при недостиг на газ в ПГХ изглежда преднамерено муден в усилията си да се възползва от алтернативните доставчици – азерски газ и ВПГ по дългосрочни нефтеноиндексирани договори.

Така че би трябвало това да са четирите най-уязвими държави в Европейския съюз, ако уязвимостта се измерва по равнищата на съхранен газ през лятото. Това, обаче, което ги обединява, вероятно е че те са страните, чийто ръководители оглавяват списъка с коледни картички на господин Путин. Германия и Австрия са сред страните от ЕС, които са в най-топли отношения с Русия, а техните канцлери, Ангела Меркел и Себастиан Курц, са политическите гаранти на Северен поток – 2 в ЕС. Дания е малко назад в списъка с фаворите на Кремъл, но пък показа кооперативност при разрешенията за прокаране на Северен поток – 2 през нейните териториални води, като в същото време прояви подозрителна мудност при аналогични разрешения за балтийския газопровод свързващ Норвегия с Полша. България, като Германия, е „брат по поток“ на господин Путин – сътрудничеството, в този случай, е ключовата роля, която страната изигра за да се прокара Турски поток -2.

Замисълът на „Кремъл“ не изглежда особено сложен за разгадаване: ниските нива на запасите от газ трябва да направят тези страни уязвими поради изключителната им зависимост в студените зимни месеци, както за базово потребление, така и особено за покриване на пикове на търсене на газ, постъпващ през Северен поток 1 и 2 (или, в случая България, Турски поток – 2). Липсата на достъп до пълния капацитет на тези тръбопроводи на Газпром ще застраши доставките в критичните момент.

Тук въпросът е защо и дали Кремъл се готви да постави най-добрите си партньори в ЕС в подобна ситуация?

Първото предположение, е застраховка при неблагоприятни развития на политическата обстановка след изборите в Германия и България, след като от сцената си тръгнаха „партньорите“ на Путин г-жа Меркел или бившия премиер на България Бойко Борисов. По-вероятното обяснение, без да се изключва напълно първото, е че Владимир Путин няма никакви планове да излага на студ и мраз германци, австрийци, датчани и българи. Самата хипотеза граничи с абсурд. От което можем да заключим, че г-жа Меркел и г-н Курц са наясно с игровия план на Москва. По всяка вероятност всички тези страни са получили под една или друга форма гаранции, че Газпром ще удовлетвори нуждите им от природен газ.

Логичното заключение е, че Москва, Берлин и Виена са партньори в класическа „игра на ръба“, в която Германия и Австрия продължават да се радват на привилегировани отношения с Кремъл. В същото време Путин възнамерява да окаже силен натиск върху другите държави-членки на ЕС, които ще получат твърд подход в студени дни, за да се съгласят с условията на Газпром за използване на пълните капацитети на Северен поток и Турски поток.

Когато един ден се оценява наследството на г-жа Меркел като канцлер, нейното ексцентрично тълкуване на концепцията за „енергийна солидарност на ЕС“ със сигурност ще оглави списъка с теми …

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *