IES Energy News: Балтийският енергиен разрив отвътре

AUGUST 4, 2020, By Samuelе Furfari*

* професор по геополитика на енергетиката в Université Libre Брюксел. Той е доктор на приложните науки и президент на Европейското дружество на инженерите и индустриалците.

Европейската комисия се озова в особената ситуация на посредничество между трите балтийски държави в спора им относно, дали да се внася електроенергия от новата атомна електроцентрала в Астравец, изградена с руска технология, което доведе до дипломатически спорове.

Обвинения и заплахи нанасят удари и заплашват да разрушат дългогодишната мечта на ЕС за създаване на функциониращ единен пазар на електроенергия, амбиция, която вече се усложнява от факта, че договорите оставят държавите-членки свободно да управляват своите енергийни миксове. Всъщност заместник генералният секретар на Естония по енергетика изригна миналата седмица, че благодарение на спора в Астравец „безпокойството, че трите държави вече няма да имат обща методология за търговия с електроенергия, се увеличава с всеки изминал ден“.

Прибалтийските държави обикновено имат тясно координирани политически позиции, но напрежението нарасна, тъй като Вилнюс не успя да убеди Талин и Рига да се ангажират, да бойкотират вноса на електроенергия от новата АЕЦ на около 50 км от Вилнюс. Стана ясно, колко сериозни са търканията, когато президентът на Литва отмени среща на балтийските държавни ръководители в края на юни по време на политическата драма – за първи път след независимостта от СССР, една от балтийските държави пропусна срещата на върха.

Защо точно Литва толкова остро се противопоставя на Астравец и е толкова обидена, че нейните балтийски съседи предприемат по-практични действия? На повърхността, твърдата устойчивост на Вилнюс към централата е осигурена от гледна точка на безопасността. Литовските политици и антиядрените групировки също така предполагат, че АЕЦ е твърде близо до Вилнюс и са организирали сложни учения за противодействия на ядрени инциденти. Ужасяващите предупреждения на Вилнюс по отношение на безопасността на централата са странни, като се има предвид, че технологията, която се използва в централата, водните реактори под налягане или PWRs се използват широко по целия свят – такива реактори в момента съставляват две трети от всички работещи реактори по целия свят – и са били използвани в продължение на десетилетия, без изобщо да са регистрирали нито един фатален инцидент. Централата в Астравец през 2018 г. също премина стрес теста на ЕС  и от МААЕ бяха отчетени съоръжения  „в добро състояние“.

Обвиненията на Литва, че централата е опасна, са още по-особени, защото страната не е против ядрената енергия като цяло. Само преди десетилетие Литва посрещаше 70% от потреблението си на електроенергия с помощта на атомната си централа Ignalina.  Тази централа – Ignalina, не работеше с PWR реактори като Astravets, а по-скоро има същата конструкция на RBMK като Чернобил – нещо, което плашеше ЕС и го подтикваше да задължи Литва да затвори Ignalina като част от споразумението за присъединяване към ЕС.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.




По онова време Литва беше толкова твърдо против затварянето на собствената си АЕЦ, тъй както сега е против Беларус да пусне своя собствена, а по-късно хареса идеята за нова АЕЦ Visiginas, въпреки това, в крайна сметка, Вилнюс не успя да убеди Талин, Рига и Варшава, че проектът е икономически осъществим. 91,5% от литовските избиратели на референдум през 2009 г. искаха да запазят Ignalina отворена, а литовските политици посочиха принудителното затваряне на централата като „предателство“, което ще остави Литва опасно зависима от внасяната енергия.

Това наистина се случи. Литва премина от нетен износител на електроенергия до най-големия вносител на електроенергия в ЕС, купувайки енергия за около 75% от потреблението си – предимно от Швеция, където по ирония на съдбата 42% от енергията се генерира от атомни реактори от по-старо поколение, които по дефиниция се считат за по-малко безопасни от реакторите от новото поколение.

Въпреки настояването на Вилнюс, че нейният кръстоносен поход срещу Астравец се корени в опасенията за безопасност, няма съмнение, че политическите съображения също играят роля в постоянната опозиция на Литва. Двойните реактори тип VVER-1200 от Астравец се изграждат от Атомстройекспорт, международното звено на руския Росатом, а антируските настроения винаги са били особено силни в Литва, първата от съветските републики, която обяви независимост.

Нещо повече, Литва се подготвя за парламентарни избори на 11 и 25 октомври. Това е причина  и не е изненадващо, че политиците на опозицията търсят публичност като анти-Астравец протестите,  проведени пред латвийското посолство в началото на юни.

Също така е напълно възможно Литва да се надява, като блокира електричеството от Беларус, да увеличи конкурентното предимство на своя терминал за втечнен природен газ в Клайпеда. Плаващият терминал  има за цел да ограничи литовската зависимост от руския газ и да превърне Литва в регионален център за доставки, особено след като са завършени планираните газови връзки, свързващи Полша с Финландия през балтийските държави – но Клайпеда често  работи на загуба. Евтината и сравнително зелена електроенергия от Астравец може допълнително  постепенно да намали силата и ефективността на пазарния дял на Клайпеда, което прави нейният втечнен природен газ – предимно вносен от Норвегия – по-малко привлекателен за балтийските купувачи.

Тогава не е изненадващо, че тези вътрешни съображения набират малко разбиране и единение с Талин и Рига, които предприемат по-прагматичен подход и питат, защо не трябва да се възползват от евтина електроенергия с ниски емисии, след като вторият атомен реактор на Беларус стане готов  и заработи по-късно тази година. По-специално, Естония търси начини да намали емисиите си, тъй като разчитането на шистов петрол я направи страна с едни от най-големите емисии на CO2 на глава от населението в Европейския съюз. За Латвия и Естония също е лесно да приемат аргумента, че евтината електроенергия с нулеви емисии на CO2 от Беларус е по-добра опция в  опитите им  за постигане на целите за намаляване на емисиите на Европейския съюз от закупуване на природен газ, внесен от някъде,  като САЩ, например.

Дебатът на балтийските страни  по проекта Астравец е само най-новият пример, илюстриращ опасностите от изработването на енергийна политика за постигане на политически цели. Германските емисии, например, скочиха след прибързаната си

денуклеаризация, която остави страната да разчита на силно интензивен CO2-лигнит.

Политическите машинации по отношение на централата в Астравец застрашават не само усилията на ЕС за декарбонизиране на енергийния сектор, но и дългогодишните му стремежи да хармонизира своя пазар на електроенергия.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *