Алтернативи & Анализи: Илиян Василев, анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Илиян Василев: Националният интерес не е да чакаме някой да се научи как да управлява газовите ни компании, а да дадем път на тези, които могат

Водещ: Състоя се кръгла маса „Втечнен природен газ България 2020 година и след това“. Тя бе организирана съвместно от „Булгартрансгаз“ и Американската търговска камара. В интервю за „Това е България“ в сряда председателят на политическа партия АБВ нарече дискусията „конферентна оперативка“ на американския посланик Херо Мустафа, чрез която ще бъдат инструктирани българският министър на енергетиката и ръководителите на „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ в задължението им да купуват за наша сметка американски втечнен газ. И тъй като събитието е затворено, оказа се само с покани, то какво бе: частна бизнес сбирка, кръгла маса или инструктаж? Наш гост е анализаторът Илиян Василев. Къде е националният интерес в газовата сигурност на България, г-н Василев?

Илиян Василев: Има две равнища, на които може да се разглежда. Първото равнище е това, на което политиците се стремят да внушат през такива много грандиозни, но нищо незначещи фрази, като: „Да останем на газовата карта“, „Да защитим интересите, другите да зависят от нас“ и така ни убеждават, че националният интерес е да хвърлим 3 милиарда в инфраструктура, която обслужва транзита на нечий друг газ.

А всъщност националният интерес, дори от гледна точка на икономическите измерения на разликата между дейността на „Булгартрансгаз“ и на „Булгаргаз“, и на всяка друга компания, която доставя газ, е в това, че докато „Булгартрансгаз“ е компания, която е държавна, и от нейната работа фактически зависи работата на инфраструктурата, която пренася газ, тоест, тя е посредник, но нейната роля от гледна точка на влиянието на нейната дейност върху крайната цена на природния газ не е голямо, нито е основно. Тоест, с други думи можем да кажем, че „Булгартрансгаз“ има работа да направи интерконектори, да направи вътрешните връзки и да развие газификационна мрежа, тоест, не самата дистрибуция, но да прави възможна работата на компании, които дистрибутират газ, и това. Но всъщност националният интерес е там, където са засегнати интересите на масата хора: и битовите потребители, и потребителите на топлофикационни дружества, тоест, на топлинна енергия, и на газ, тоест, там където е масата, очевидно на това равнище трябва да се определя националният интерес, а именно да направим конкуренция от различни  доставчици, които да се борят за правото да продават газ на българина, и то на най-ниска цена. Ето тук е голямото разминаване, защото правителството разпределя и хвърля парите – 3 милиарда дълг, за да ни внушава, че националният интерес е да построим „Балкански“ или „Турски поток“. Няма как да бъде това национален интерес. И с този поток, и без този поток цената на природния газ за българина е такава, каквато е. Това че идеята, че някой щял да получава страхотни приходи, че щял да остане на картата, както се казва, това е храна за его, но не топли обикновения българин, нито му прави денят по-светъл, нито му пълни джоба с нещо.

Вижте цената на природния газ, на топлото, на парното, на всички тези измерими показатели на благоденствието там, нещата които ни касаят. И именно на това равнище се определя и националният интерес.

Но ако на това равнище се определя националният интерес, се питаме: защо в България устойчиво цената на природния газ е много по-висока и от Румъния, и от Гърция, и от Турция? Инвестираме 3 милиарда, а цената на природния газ продължава да бъде по-висока. Ето това са дефинициите в стратегическото мислене и най-вече в екзекутива – там, където отиват парите, какъв ефект има от тях? Очевидно парите, които са хвърлени в „Балкански поток“, по никакъв начин не доведоха до това да се увеличи конкуренцията и предлагането и да се намалят цените на природния газ за българина.

Ако си спомняте, той започна с претенцията, че ще ставаме газови хъбове, тоест, на борсата тук, в България, „Газпром“ ще предлага страшно много газ, и така българите ще бъдат благословени с руския най-евтин газ. Оказа се, че истината е много, много далеч. В момента „Газпром“ изобщо не предлага и грам газ на Българската газова борса, на т.нар. „Хъб „Балкан“, всичко, което минава през България, отива към Сърбия, поне това е планът. Самата Газова борса е национална, тоест, тя си има име, но няма никакво съдържание – там количествата, които се търгуват, те и за квартална борса не стават в някои държави, тоест, тя не изпълнява своята функция да регулира пазара и да осигури ликвидност и конкуренция.

В същото време „Булгаргаз“, който е основният играч на пазара, в момента е в „мисия невъзможна“, тъй като докато другите негови събратя в региона бързо се ориентираха и започнаха да си разширяват портфейла от клиенти, както се казва, в частта надолу по веригата на стойността, включително да търсят и възможности да участват в добив на природен газ, ние обаче имаме една компания, която контролира 80% от пазара на газ и която за голямо съжаление е хваната в менгеме от два договора с „Газпром“ дългосрочни, които са частично нефтеноиндексирани, и още един договор, който е азерски, с азербайджанската компания за газ от „Шах Дениз“, който също е дългосрочен и също е нефтеноиндексиран.

Сумата на задълженията за задължителните количества за изкупуване по двата договора е много над потреблението в България. И към това да добавим и намеренията компанията да купува, то затова е блокирала и капацитет от 0.5 милиарда на терминала Александруполис след три години, та ще видите, че нещата излизат извън нормалните разбирания, защото тя има задълженията да купува повече газ, отколкото цяла България потребява, а няма нито един клиент извън България.

Водещ: Какво ще правим с излишъците от природен газ, с тези, които не са реализирани?

Илиян Василев: И тук стигаме до голямата „радост“ „Балкански поток“ и изобщо мислене стратегическо и друго на „Булгартрансгаз“, защото „Булгартрансгаз“ не е самодостатъчна компания. Нейната дейност би трябвало да бъде в синхрон с „Булгаргаз“ и най-вече да обслужва интересите на българските потребители. И поне, ако не помага, да не пречи на „Булгаргаз“ и на другите компании, които осигуряват конкуренция на пазара. Единствените начини да се реализира успешно балансиране на газовите портфейли и на „Булгаргаз“ и на другите компании  са, когато те имат изходи към пазари, които са с по-високи като цени от българските. Очевидно тези пазари не са нито Румъния, защото ликвидността там е огромна, нито Турция, нито Гърция.

Водещ: Е, къде са тогава?

Илиян Василев: Два са пазарите. Това са: Северна Македония, Сърбия, и разбира се, нататък Западните Балкани когато и ако там има възможност за препродажба на газ.

Водещ: Наскоро разбрахме, че Северна Македония ни отказва. А сега със спора за членството, съвсем нямаме големи шансове.

Илиян Василев: Не, Северна Македония не ни отказва. На Северна Македония никой от нашите не е поставял въпроса за междусистемно споразумение и да постави като условие „Газпром“ да освободи монопола върху капацитета на тръбата, която отива до Скопие. Като имате предвид, че Северна Македония плаща най-скъпия газ в Европа, което дава възможност „Булгаргаз“ да реализира количествата от азерски газ. Но за голямо съжаление нито имаме междусистемно споразумение, нито пък „Булгартрансгаз“ използва в преговорите с „Газпром“ като условие да реализира тази голяма инвестиция и проекта до Сърбия да освободи капацитетите за вход в Северна Македония, за да може да се реализират тези излишни количества. Защото нали знаете, потреблението е функция освен на обективни фактори, и на цена. Ако е по-ниска цената, потреблението може да скача. Вторият пазар е Сърбия – същата история. Ние нямаме интерконектор със Сърбия, тепърва се бълбука пак темата, че един ден ние ще имаме интерконектор. Това, което реално го има, е свързаните тръби на „Турски поток“. И след като нямаме интерконектор би трябвало, защото той е в режим на транзитен газопровод, би трябвало ние да настояваме и да сме настоявали в „Турски“ или „Балкански поток“ да има достатъчно свободни капацитети, които може да се използват за транзит на неруски газ. В дадения случай „Булгаргаз“ да може да транзитира излишния си газ по „Турски поток“ и да го продаде където трябва. Проблемът и там е, че не само в България се контролират съответно 80 и 90% от капацитета на  вход и изход на „Турски поток“/ „Балкански“ от Турция към Сърбия, но в самата Сърбия на входа 100% се контролира от „Газпром“. Тоест, излиза, че „Булгаргаз“ не може и няма достъп до сръбския пазар и оттам до свързаните с него пазари в Унгария, и това е пропусната възможност, защото силните карти са държани от „Булгартрансгаз“. Той е реализирал този проект, но на никой не му е пукало за блокираните капацитети. И сега, на 1 януари ние ще се окажем с много газ, или поне с много задължения да купуваме газ, с Дамоклеви мечове два, които висят над „Булгаргаз“: единият Дамоклев меч: ако не купи количества от Азербайджан, да усвои компанията тази 100 млн. долара гаранция, а пък ако не изпълнят количествата по задължителните „вземи или плати“ с „Газпром“, те пък ще му наложат санкции, които са 75% от стойността на газа, тоест взел-невзел – плащаш.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.




Водещ: И каква е конкурентостта тогава на „Булгаргаз“ и на „Булгартрансгаз“? Те остават май сами на една територия, която няма нужда от тяхната стока?

Илиян Василев: Не, „Булгартрансгаз“ е в друго положение, защото той е системен оператор. В този смисъл неговият монопол се подразбира от регулацията, нали все пак някой трябва да оперира тази система. Проблемът на „Булгаргаз“ е, че те така и не разбраха, каква е разликата със счетоводна компания, която получава фактури от „Газпром“ за газ и издава фактури. Те така и проспаха цялото време да развият апетит към борсова търговия, с различни продукти да участват, и то не само на големи борси, просто да направят активна търговска политика и капацитет да развият в тази насока, сами да участват със съответни проценти или дялове при добива на различни находища. Гръцките компании, разбира се, веднага се насочиха към Източното Средиземноморие, БОТАШ откриха в Черно море, румънските – също в Черно море, унгарците имат МОЛ, който оперира с находища в Австралия и Пакистан. Изобщо всеки гледа да отиде при шанса си, за да намали цената и сигурността, да играе реално в този бизнес. „Булгаргаз“ се състои от чиновници, без никаква идея за активна търговия. Затова и на конференцията в четвъртък, ако прочетете изказвания и на едните, и на другите шефове на двете държавни компании, и ги съпоставите с изказванията на представителите на Гърция, на американските компании, ще видите огромната разлика между едни хора, които реално разбират от пазара и имат активни бързи решения, предлагат, вземат, и другите, нашите хора, които четат – много скучна работа, те нищо не казват. И най-накрая след цялата кръгла маса, която беше посветена на втечнения природен газ и възможностите за търговия и бизнес в България на американски компании, до този момент нито „Булгаргаз“, нито „Булгартрансгаз“ са директно сключили договор за покупка на американски газ или за транзит на американски газ. Скоро такъв няма и да има. А сега, Румен Петков дето се кахъри, че някой може да купи друг, освен руски газ, той толкова разбира човекът, да не го натоварваме с излишна експертност.

Водещ: Г-н Василев, въпросът е: при положение, че ще имаме в излишък и руски, и азерски газ от 1 януари, какво ще правим втечнения природен газ? 

Илиян Василев: Ама то това е проблемът. Ако видите, темата е много техническа, и затова аз ще се опитам да го кажа с по-обикновени думи, за да го разберат хората. Нефтената индексация, тоест, привързването към нефта преди време даваше сигурност, а в този бизнес с природния газ сигурността е много важна. Проблемът е на каква цена се постига сигурност. Ако цената е, примерно 20% по-скъпа от пазарната и има алтернативи на този газ, каквито на руския газ нямаше, очевидно не е най-добрата сделка. Ние на 1 януари ще се окажем с едни количества, които трябва да купим, някъде към 2.5 милиарда по задължителните количества от „Газ Експорт“, плюс 1 милиард, който е договорен азерски газ, и няма никаква възможност „Булгаргаз“ да купи и кубик втечнен природен газ, просто защото той не може да се справи с 3.5 милиарда, които са му задължителни за изкупуване, а камо ли да мисли за втечнен природен газ. Сега какъв е проблемът? На други пазари, когато ценовата формула е балансирана и има много силен спот елемент, тоест, реагира на тенденциите на пазара, които в момента са много благоприятни, защото общо взето пазарите оценяват, че тази зима няма да бъде много студена, и понеже има огромни, незапомнени, рекордни количества складирани газ в подземните газови хранилища, и затова цената на природния газ дори сега, през декември, в студен сезон тя не може да мине 14.5 евро. Това никога не е било. Да напомня, че само преди 2 години тя минаваше 23 евро, 25 евро, 29 евро, 30 евро. Сега това нещо не става. И ние обаче понеже сме вързани с нефтеноиндексирани цени, които са много високи, се оказва, че имаме прекалено много газ, но лошото е, че имаме прекалено много много скъп газ, и тогава вече нещата стават, както се казва, кървави, защото хем имаш задължението да купиш много газ, хем няма как да го пласираш, хем единственият начин да го пласираш, е да го пласираш на своите потребители, и целият този масраф от тази „великолепна стратегическа визия” и дългосрочна политика, и мъдрост на правителството, този целият масраф ще се плати чрез по-високите цени от българските потребители.

Водещ: Каква ще бъде цената за обикновения българин на американския втечнен природен  газ?

Илиян Василев: Няма цена на американски втечнен природен газ, има цена а борса. Днес представителите на американските компании предложиха нещо, което обаче никой в България няма да го приеме. От моя гледна точка като експерт в тази област, и общо взето съветвам много западни компании, аз знам, че това да купуваш газ с бенчмарк репер Хенри хъб, което е най-ликвидната борса в света, не е голям проблем. Второ, в рамките на  последните години разликите между американските борси и европейските започнаха да намаляват, тоест, започна пазарът да се глобализира и разликите да изчезват. Примерно навремето, преди 3 години, когато пазарите бяха в Азия 2 пъти, 3 пъти по-високи от американския пазар и близо 2 пъти от европейския – сега такива разлики няма, защото втечненият природен газ е в доста големи количества, като се сложи на кораб, той може да отиде до всяка точка в света. Но ако ми кажете, че „Булгаргаз“ може да купи газ на Хенри хъб, това просто ще бъде невъзможно. Да оставим Хенри хъб, има американски компании, които могат да продадат най-накрая и с цена, която е привързана към Баумгартен, към Виенската борса, или към всяка друга борса, става въпрос за финансов модел, който покрива риска, тоест, свързва два пазара чрез финансов хедж, застраховката му да речем, или покрива тези разлики. Но това оскъпява, всеки финансов хедж оскъпява.

Интересното в дадения случай е, че вече дори европейските борси започнаха да не са и най-добрият репер, защото в момента най-евтината цена в Европа не е в най-ликвидните борси, в смисъл те не са и най-ликвидни, най-известните борси, като  в Холандия, или Газпул, или френската, или италианската, а къде – в Украйна. Защото на Украйна хранилищата й са пълни с евтин летен газ, когато цената беше по 4 евро. И сега, когато видите цена от 4 евро, която беше през лятото, сложите плащанията за складиране, тя пак е много под сегашните реперни ниски цени на западноевропейските борси от 14 евро, и виждате, че фактически става така – много  хора в момента купуват газ и изтеглят газ от Украйна. Тоест, тук светът и пазарът много се промениха, а ние общо взето докато целият свят играе шах или пък сложни бридж партии, ние тук играем някакъв белот – следим договори…

Водещ: Обвързваме се с завързващи договори, които не ни позволяват да оперираме гъвкаво на пазара и да вземем най-изгодното за нашите потребителите, така ли?

Илиян Василев: Да, само потребителите. Само там е националният интерес. И тогава имаме и по-скъпо парно, тъй като пък нямаме и значителни мощности за съхранение на газ, не можем да балансираме евтино. Украйна има възможност да съхрани 100 процента от потреблението си, ние 20 процента. Ако си спомняте, нашите много се хвалиха, че нашата енергийна система е абсолютно желязна, и се смеехме на Турция и Гърция, защото те зависиха много от природния газ. И да, действително, преди години, когато природния газ, ако си спомняте, струваше над 400, над 500 долара за 1000 куб. м, и беше страшно. И тогава себестойността на електрическата енергия, произведена от газовите централи в Турция и Гърция, беше много висока, и затова ние изнасяхме и се пъчихме, че сме голяма работа, защото ние имаме ток и изнасяме, а те нямат. Да, но сега природният газ стана много евтин, и си работят, направиха се плаващи терминали, имат газ отвсякъде. В Турция през тази година, която изтича, имаше излишък от 5 до 6 млрд. куб. м газ, който си търси покупател, и няма кой да го купи. И затова себестойността на природния газ и на електрическата енергия, която се произвежда от него, беше много ниска, много под нашата, и нашите не можеха да изнасят там, или пък изнасяха на цени, на които не може да се направи сметката, особено като прибавите емисиите на „Мариците“.

Водещ: И като се върнем към мотото на кръглата маса: „Втечнен прероден газ България“, какво е бъдещето при това положение?

Илиян Василев: Моята прогноза е, и аз много се надявам, разбира се, не желая „Булгаргаз“ да колабира, но то в известен смисъл е неизбежно, защото през тази компания, тя от една страна, защото правителството фаворизира „Булгартрансгаз“ – там дава парите, там дава всичко, докато „Булгаргаз“ през него правят социална политика, задържат увеличаването на цената, не дават свобода. Самите пък шефове на „Булгаргаз“ нищо не разбират от търговия с газ или поне не се стремят. И това, на което се надявам, е, че от 1 януари ще влязат на нашия пазар по-големи компании, нали знаете неудачите на едни, са възможности за други. Така е, като изпуснеш момента да направиш своите играчи, националните играчи международни и големи играчи, то тогава другите влизат в пазара и им вземат дела. И най-накрая вероятно след една или две години ще приватизираме „Булгаргаз“, която няма да бъде в добро състояние, вероятно и по същата причина ще приватизираме и „Булгартрансгаз“. Както виждате гърците си приватизираха DESFA и от това не настана Армагедон, края на света не дойде. Напротив, компанията си е в перфектно състояние, реализира си проекти, консорциум от три западноевропейски компании я взе. Не е това краят на света. И понеже ме питате, къде е националният интерес: националният интерес не е да чакаме някой да се научи как да управлява тези компании, а да дадем път на тези, които могат да ги управляват, ако не са българи – чужденци, и това е. Иначе, то така или иначе те изяждат от капитала си, и така или иначе един ден пак ще останат в онези питанки: „Ами защо Иван Костов продал компаниите за толкова малко?“ – ами защото толкова струваха.

Цоня Събчева

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *