Алтернативи & Анализи: Залогът в изборите е най-големия възможен – бъдещето ни

От началото на новата година рязко ще преминем в състояние на предизборна битка.

Всичко, включително коронакризата и последствията и, вече ще се пречупва през тази призма.

Властта ще се постарае да отложи изборите за май, като аргументите ще бъдат както „логични“ /това че трябва повече време за подготовка на избори в условията на симултанни кризи/, така и тактическия – това, че изборите в края на месец март с голяма вероятност се проведат в обстановка на силна обществена чувствителност към „успехите“ на правителството в борбата коронакризата и нейните последствията.

Епицентърът на предизборната компания ще попадне в месеците февруари и март, които с голяма вероятност отново ще регистрират висока смъртност или ярки социално-икономически щети.

Туризмът е блокиран. Сезонна заетост, поне такава че да облекчи кризата, няма да има. През зимата не могат да стартират и публичните проекти с държавни и евро средства, които също са отдушник.

За това управляващите ще се постараят да проведат изборите по-късно през пролетта, когато по-топлото време и по-радостната природа могат да предпоставят по-малко критични настроения и отслабят протестния и наказателен вот.

Няма да се въведе нито електронно, нито гласуване по пощата, ще минат с отделни секции, с технически или палиативни решения, с машинно гласуване тук и там. Стремежът е за по-слаба избирателна активност, по-фрустрирана периферия от избиратели, която остава у дома или защото се плаши от Ковида или защото са я убедили, че и този път няма смисъл.

Тогава играта се свежда до битка на твърдите ядра, чийто изход е предизвестен.

От конференция на ДПС стана ясно, че новия проект за ОФ на властта и за споделена власт между всички опорни партии на статуквото, е в пълен ход. Няма покаяние, няма обещания за това, че ще бъдат други, само повече от същата тотална управленска арогантност.

Забележете, докато българските избиратели нямат право да гласуват дистанционно, депутатите на конференцията на ДПС гласуваха решения и избраха своите органи. ДПС е от най-върлите противници на електронното гласуване и гласуването по пощата.

Докато медийни пропагандатори и кохорти на властимащите не пропускат да критикуват „за безпринципност“ идеята за взаимодействие между различните представители на различните видове опозиция, в ОФ на властта всичко е възможно – и специализираната прокуратура да не намери нищо осъдително в думите и действията на премиера, и МВР да не е упражнило насилие върху пребития журналист, и Пеевски да е най-големия дарител и национално богатство, както и Доган, без и двамата да са формално на власт, и прочие примери на политическо самохвалство и „принципност“.

Неудобството да се съчетаят националисти и ДПС лесно може да се преодолее с прикрепяне на „експертно и национално-отговорно“ правителство.  При ДПС всичко е въпрос на преговори и цена, и ако я получат могат пак да останат формално „в резерва“.

Няма червени линии, които не могат да бъдат преминати, нито компромиси, които да не могат да бъдат направени, или принципи нарушени. Тук не работят нормалните демократични инстинкти и правила – на карта е заложено оцеляването на властта на задкулисието, при която избирателите гласуват за едни, а управляват други.

Борисов им е свръхскъп, и до голяма степен незаменим. Той осигури подкрепата на Ердоган, на Меркел, на ЕНП, дори успя да убеди Доналд Тръмп да не е особено ентусиазиран при прилагането на санкциите срещу Турски поток срещу няколко сделки.

Лъжете се ако си мислите, че промяната у нас ще дойде отвън или че някой ще се намеси толкова мощно и рязко, че задкулисието само ще вдигне белия флаг.

Ако искаме смяна на този модел – а това е риторичен въпрос, защото оставането е равнозначно на присъда над България – трябва стратегическо мислене, упоритост, политическа зрялост, фокусиране върху главните цели и избягване на обичайните капани. С дребни ежби и партийни страсти – очаквайте сегашния или следващия „Борисов“.

Премиерът е представител на градена с десетилетия мрежа от зависимости, която не може да се разруши или дори компрометира през единичните усилия на която и да е партия, на който и да е отделен политически субект или обществена организация.

Свръхфиксацията върху видимите представители на тази дълбока държава също е подвеждащо, защото всички за заменими. Техните партии не са партии, а смесица от тайни общества и корпорации, които не могат да бъдат неутрализирани по техните правила на политическата борба и фейка, който представят за избори и който произвежда това което наричам матрьошкина демокрация. Едни избираш, други управляват.

Ако главната цел и усилия на антисистемните партии се ограничат до влизане в Парламента, а не да смени ценностната база на политиката от сегашния консюмеризъм към класическите стандарти на свобода, конкуренция, справедливост, морал, почтеност, емпатия, всуе са били всички протести и претенции за тяхната политическа представителност.

Остава само ефимерността на спомена че си бил „на барикадите“, селфитата и взаимните обвинения защо не се е получило.

Моята формула на действието не е сложна – смирение, упоритост, конкуренция, зрялост и фокусираност върху главните цели – справедливост, демонтаж на дълбоката държавата на мафията,  освобождаване на медиите, върховенство на закона и освобождаване на съдебната система, представителност и гаранции за честни и демократични избори, включително чрез дистанционното гласуване, борбата срещу корупцията и тържество на меритокрация – най-добрите за съответния пост.

Конкуренцията между антисистемните играчи е полезна, дори трябва да се насърчава, за да знаят избиратели и избираеми, че нищо не е даденост и за всеки глас трябва да има битка за умове и сърца.

Смирението е не по-маловажно, защото без баланс между отрицанието на „опонента“ – Системата, задкулисието във всички му проявления, и критиките към „съседа“ по протест, Борисовщината и Догановщина ще станат несменяеми. Никой не е отвъд критиката, но винаги трябва да имаме пред очите си уроците на загубите на демократичните сили, които заради междуособици, доведоха до практическото унищожаване на българската демокрация.

По този път няма „светци“, само грешници.  

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

Недопустимо е тридесет години след началото на промените, да се връзваме на елементарни провокации от Пеевските и Борисови говорители. Вариациите на тема „отровната Мая“, „неуспелите протести“, „полезността на сделките с властта – по модела СДС“, не са нищо друго освен зловредна пропаганда, целяща да предотврати единодействието и постигането на по-широк консенсус. Нищо особено ново няма в поредните опити да се вкара вируса на подозренията че съседа по опозиция е ченге, и то при положение че живеем в полицейска държава. Не случайно в разговорите Борисов насърчава внушенията че може всичко, че контролира всичко, включително има отделни писти за договаряне с всеки един опозиционер. Пропагандата отново е на макс, че тези от ляво са анатема за тези от дясно, и обратно, и то при положение че тези от властта са идейно всеядни.

За това призовавам за мораториум върху взаимните нападки и фокусиране върху практични цели и задачи, като например застъпниците и паралелното преброяване.

Дори в отрицанието на Борисов и Борисовщината трябва да има стратегия, защото само с критика може да се стимулира наказателен вот, но не може да се изгради широката социална база на промяната. Това се постига само с позитивните послания – какво да се прави, кой и как ще го постигне? Трябва да се намери мястото на всеки в този процес, защото смяната на Системата не е елитарно занятие, а свръхзадача, изискваща инклузивност, включване на максимално широки кръгове от хора.

Успехът на предстоящите избори ще се реши от избирателната активност, а тя ще се повиши не като се крадат избиратели от съседа, а като се убедят негласуващите и разочарованите от това управление.

Всеки ден гърмят заложените мини на държавно-олигархичния модел, разкриват се чудовищни злоупотреби, но тези факти трябва да бъдат преведени на езика и равнището на интерес на отделния човек. Откраднатите милиарди от големите енергийни проекти трудно раждат осмислено действие и протест извън вече решилите да гласуват. Властта почти успя да профанизира борбата с корупцията, и новите разкрития не раждат същата протестна енергия, както беше в началото. Ще откраднат през годината от пенсионерите по 2000 лева на човек през корупцията, ще им върнат 50 лева като надбавки на месец, след което ще искат благодарност и гласуването за тях. Тази „кръгова“ формула на властта, да я купуват с парите на данъкоплатците, се повтаря навсякъде – в тол системата, и в милиардите вложения без търг за държавните фирми, които след това се връщат като корупционни инжекции на партиите на статуквото, на политици, магистрати, олигарси.

Вместо да се замрази заплатите на държавната администрация, включително на полицаи и жандармерия, като знак на социална солидарност, в трудно време ги повишават с цената на нов дълг. В същото време повечето предприемачи и заети в частния сектор, в редките случаи, в които изобщо получават помощи, са с рязко съкратени доходи. Общините не могат да поддържат благоденствието си чрез дълг, като работещите или зависещите от общинските бюджета също са оставени на съдбата.

Колкото повече се смъква доверието във властта, толкова повече пари ще и трябват за да купи следващите избори, а ресурсите не са безгранични. Съществува предел, отвъд който повечето пари постигат обратния ефект – тези които ги получават не искат да бъдат третирани като стока, и усилват протестния вот, а повечето които не получават „подкупи“ от правителството се мобилизират още повече.

Усетят ли слабостта и липсата на перспектива на това управление, подкрепящите го ще се стопят като сняг през пролетта.

Основното, което трябва да се постигне е позитивното говорене за бъдещето, не толкова като технически подробности, а като Изход, като Път за България. Не са нужни много дълбоки анализи, а носителите на посланията за връщането към морала в политика, да звучат автентично и да умеят да печелят доверие и заразяват с оптимизма си.  Битките в социалните мрежи и победите в дребни спорове в собствен кръг, не означават много.

Факт е, че същото това задкулисие е подготвило резервен вариант в най-лошия сценарий. И лъганите многократно избиратели имат основание да се съмняват във всеки „нов“ месия с проект за смяна на Системата. Възможното не трябва да се приема за реалност, нито да се позволява страховете и подозренията да доминират разсъжденията и решенията ни. Задкулисието със сигурност има своите „агенти“ сред антисистемните сили, обратното не би било естествено. Но тези хора не са нито крепостни, нито сигурни като поведение, особено в контекста на оптималните варианти за собственото си позициониране. Опасността не идва от това че кукловодите им са гении или проницатели, а от тесногръдието и комплексите в отделните лидери на опозицията.

Може да се вменява производна, пленена, резервна или всякаква друга условна опозиционност на „другите“, с подтекст за собствената изключителност, но като гледам на тепиха няма много „победители“, още по-малко безгрешни политици. Така че по-скромно и най-вече по-смирено.

Да превръщаш страховете и опасения в единствената опора на мислене и поведение, да приемаш възможното за свършен факт, а не като шанс за собствено позициониране или за надхитряне на задкулисието чрез позитивна и интегриращата енергията на различните части на протеста, е израз на политическа незрялост след която загубата е естествен резултат. Заради самомнения, неоправдано високомерие и късогледство у „умните и просветените“, ни управляват уж прости, но с превъзхождащ опозицията политически инстинкт за оцеляване и желание за победа.

Повтарям – битката е с превъзхождащ, но изнервен и уморен, паникьосан от перспективата да загуби натрупаното богатство и власт, но решен на всичко противник. Борисов и задкулисието нямат скрупули и ще използват всяка възможност, докато в опозицията все още много стерилни политици, особено що се отнася до избора на съюзници при смяната на Системата. И тогава е логично да се зададем въпросът – кой всъщност е Простия, защото явно не е Борисов?

Математиката в политиката е неумолима закономерност.

Всеки глас, който може да бъде мобилизиран е ценен, така че не отблъсквайте различния, съседа по протест. Съревновавайте се за голямата национална награда – правото да смениш Системата, а не за утешителните призове.

Ситуацията е динамична и способността към адаптация и изпреварващи ходове ще определят победителя. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Това че Борисов не подаде оставка не е предпоставка за усилване на изборните му позиции. Огромното мнозинство от избиратели още не е решило дали да накаже властта или да не гласува.

Избраната тактика да спечелят победа по точки, като противопоставят и неглижират опозицията може лесно да се обърне срещу тях. Страхуват се най-вече от наказателен вот. Не случайно всички „дразнители“ на общественото мнение притихнаха и изчезнаха – Пеевски и Гешев ги няма. Доган е в „небесата“. Борисов ходи само в региони под контрола на Пеевски. Дори пиарът от джипката секна, защото е нелеп на фона на драмата в живота на нацията.

Премиерът няма да се ангажира в предизборни дебати, нито ще дава интервюта на журналисти от страх да не му зададат неудобен въпрос. От името на властта ще говорят „приемливи“ лица, но без власт, като Дончев, Сачева, Харизанов, Биков. Щом новата ОФ на властта успее, ще изплуват зад кадър истинските господари – Пеевски ще се върне, Гешев ще стане отново медиен герои.

Не обръщайте внимание на поръчкови проучвания на социолозите, които целят повече да внушат, отколкото да отразят нагласи.

Всичко е възможно.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg