Алтернативи & Анализи: Как опозиционерът Навални надигра Путин

Владимир Путин до скоро имаше ореола на всемогъщ  лидер, възродил и възстановил международния престиж на страната на глобалната арена. Мъдър цар, който може умело да се измъква от всяка ситуация, благодарение на ресурсите на властта. Руският президент не е нито първия, нито последния лидер на тази огромна държава, чието име се замесва в опити за саморазправа с политически противници чрез отравяния, убийства, дискредитация, репресия, следене и други „екстри“ на тоталитарната държава. Последният филм на Алексей Навални обаче представлява политически Чернобил за него, който е само прелюдия към изхода му от властта.

Какво е новото в случая Навални и самопризнанията на агента на ФСБ?

Първо, Навални унизи Путин и службите, като показа разликата между политика от дигиталната ера и аналоговия цар в Кремъл и неговите служби. Реакцията на последните разкрития е поредния пример за капана на високомерието, в който Путин сам попада.

Руският президент е като боксьор в нокдаун, свален от удар изневиделица от много по-слаб противник. Путин не може и не иска да повярва, че проблемът му идва не от чужди служби, там където е разположил защитата си, а от извънсистемните мрежи на руската опозиция, която успя да интегрира усилията и възможностите на много независими капацитети. Тази Мрежа, която остава извън контрола на Системата, е много по-силна, гъвкава и адекватна, отколкото тромавите йерархични силови структури на тоталитарната държава.

Второ, Навални разби мига и магията около Путин за недосегаем и непобедим, като умело разви атаката си в няколко последователни хода, като даде възможност на руския президент сам да влезе в капана на собствената си суета, изтъквайки основния аргумент в своя защита, че доказателството за това че не е поръчвал убийството е фактът че ако е искал е можел да го убие. Така руския президент сам утежни положението си, защото допусна че е възможно да разпореди убийство и призна, че е наредил следенето на Навални на руска територия.

Основният наратив на Кремъл бе, че руските служби изправят на нокти целия свят и са способни на хакерски атаки срещу най-защитените институции на Запад, с което демонстрира дигиталните си мускули, пропада. Реалността е че ФСБ, ГРУ и СВР, както и цялата пропагандна машина на Кремъл бяха заварени тотално неподготвени за подобна операция. Москва започна да отрича „на едро“, панически, свеждайки разкритията на Навални до планирана провокация и манипулация на западните служби, без изобщо да влезе в същността на проблема, а именно, че не личността на Алексей Навални е на фокус, а доказаната връзка чрез самопризнания на агент на Кремъл за причините за провала на опита за убийство на основния опозиционен лидер.

Трето, Путин губи стратегически и тактически в отчаяните си опити да унизи, игнорира и принизи Навални като политически противник. Първоначалният план да го държи на дистанция чрез посредници-говорители не върши никаква работа, защото на последната конференция на руския държавен глава темата Навални ако не доминира, то присъства значително. Сега междинните медийни бушони на Кремъл са безполезни и целия свят очаква ответната реакция само от най-високото място в руската държава. За всички вече е ясно, че битката вече е лична и пряка – Путин – Навални, точно обратното, на това което руския президент искаше. Навални спечели тотално в международното информационно пространство, защото неговите разкрития се публикуват в топ западни медии, което автоматически ангажира и всички западни правителства.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.




Четвърто, разкритията на Навални показаха, че „силата“ на диктатурата на Путин е в същото време и нейна основна слабост. Руския главен опозиционер успя да разговори своя убиец и защото познава манталитета на страх и сервилност пред началника, които тежат повече от всякакви правила и процедури. Няма друго правдоподобно обяснение за това, че убиец на ФСБ разкрива по незащитена открита линия, детайли от свръхсекретна операция, в която е замесен самия президент.

Пето, форсирането на скоропостижно приетото законодателството, което дава пожизнен имунитет на руския президент, само усилва усещането, че Путин е на „изхода“ и се застрахова срещу преследване, включително международно.

Но и тук има най-малко два аспекта –  

а. че всяко законодателство може да бъде променено от следващия цар, и

б. че в случая с Навални става въпрос за санкционирана употреба на химическо оръжие срещу цивилни лица и представлява най-тежко престъпление, което се разследва от Международния наказателен съд в Хага. Въпреки че Русия се оттегли преди 4 години от процеса на ратификация на Римския статут, с който е основан МНС, всеки прокурор към този съд може да издаде международна заповед за задържане на руския държавен глава, чийто имунитет няма да му помогне. Оттеглянето на Русия от МНС стана след негово решение да определи присъствие на руски власти в Крим като „продължаваща окупация“. Последваха спешни промени в руското законодателство, с което се въведе върховенство на руското пред международното право, включително актовете на МНС.

С етикета „издирва се“, вероятността Путин да стане затворник в собствената си страна е по-малката му беда. Голямата е че репутацията на Русия и щетите за целия стопански и обществен живот ще бъдат толкова големи, че могат да принудят болярите да свалят Царя.

Можем да бъдем сигурни, че разследването за опита за убийство на Навални няма да бъде последното, а предстоят нови. През цялото управление на Путин има много „успешни“ операции на ФСБ по неутрализиране на политическите противници, които заедно с неуспешните ще застанат в центъра на общественото внимание.

Алексей Навални и неговата група демонстрира възможностите на „дигиталния“ политик срещу голямата държава. Руските власти са в глуха отбрана, реагират несвързано и демонстрират съветска „обреченост, родена в дългите години на укрепване и обслужване на автократичния режим на Путин.

Опитите да „сплашат“ Европейския съюз като въведат изпреварващи санкции, като разширят списъка от политици, официални лица и служители на ЕК и другите страни, със забрана да влизат в Русия, изглеждат патетични, особено на фона на данните за реалния интерес към пътуване към Москва.

Владимир Путин може да разчита, че ще намери убежище от наказателни преследвания в своята страна, но западните политици, които осигуряваха тила на неговата силова политика, като обслужваха неговите енергийни проекти, ще бъдат поставени в ъгъла след последната му акция. Канцлерът Меркел се опитваше да балансира подкрепата си за Северен поток – 2 с приютяването на Алексей и грижата за него. Очевидно обаче „берлинския пациент“ няма намерение да се съобразява с нейните сметки, още по-малко да прекъсва своята борба.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *