Daviscenter: Слабото звено в НАТО? България, Русия и примамката на шпионството

Снимка: https://daviscenter.fas.harvard.edu/insights/weak-link-nato-bulgaria-russia-and-lure-espionage

Последните разкрития на проникването в българските органи за национална сигурност от руските разузнавателни служби повдигнаха множество тревожни въпроси за сигурността на САЩ и вземащите решения политици в НАТО.

Може ли България да остане член с добра репутация в Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО)? Този въпрос излезе на преден план на 19 март 2021 г., когато главната прокуратура в България съобщи, че шест души, включително петима служители в българското министерство на отбраната и българската армия, са арестувани по обвинение в шпионаж в полза на руските разузнавателни служби.

Това беше само последното разкритие за руския шпионаж в България през последните години. През септември 2019 г. Николай Малинов, бивш депутат в българския парламент, ръководил тъй нареченото Национално движение „Русофили“, една от няколкото прокремълски групи в България, спонсорирани от Москва, беше арестуван по обвинение в шпионаж и пране на пари на руски „патриотични“ организации. Два месеца по-късно, в очакване на процеса, Малинов отпътува до Москва и получи награда за орден за приятелство от руския президент Владимир Путин на церемония в Кремъл, показана по руската телевизия. Наградата включва безвъзмездна помощ от 2,5 милиона рубли /28 000 евро/. През 2020 г. българското правителство изгони петима руски дипломати и руския военен аташе с мотива, че те използват заеманите длъжност, за да „участват в дейности, несъвместими с Виенската конвенция за дипломатическите отношения“, стандартен начин да се каже, че участват в шпионаж.

В последния случай българските прокурори публикуваха уличаващи доказателства за дейността на шпионския пръстен, включително 20-минутен видеоклип с откъси от тайни записи на разговори и прихванати видеоклипове. Публикуваните до момента доказателства сочат, че финансовата полза е била ключов мотив на шпионите. Въпреки че сумите, които са получили, са били сравнително скромни (еквивалент на приблизително 1700 щатски долара на месец), България е бедна страна и добавките към доходите с такъв размер могат да постигнат целта.

За да бъдем сигурни, когато преценяваме значението на тези арести и последващи разкрития, е необходимо да внимаваме. Главният прокурор Иван Гешев, който е близък съюзник на премиера Бойко Борисов, беше обект на продължителни миналогодишни масови протести (заедно с Борисов). Борисов и Гешев правят всичко възможно, за да използват шпионските арести, за да помогнат на управляващата си партия ГЕРБ в парламентарните избори в България тази предстояща неделя, представяйки се за доблестни защитници на българската сигурност.

Едно ключово нещо, което все още не е ясно, е колко дълбоко е проникването в българската армия и разузнавателните служби от Русия.

И все пак, дори ако политическите сметки са повлияли на решението за предприемането на тези радикални мерки, включително арести, последвалите разкрития повдигат множество тревожни въпроси за сигурността на САЩ. и вземащите решения в НАТО. Публичните разкрития до момента, заедно с много въпроси, на които все още не е даден отговор, несъмнено пораждат безпокойство в средите на НАТО относно ролята на България в алианса.

Едно ключово нещо, което все още не е ясно, е колко дълбоко е проникването в българската армия и разузнавателните служби от Русия. Предполагаемият лидер на шпионската група Иван Илиев, който е на 74 години, е преминал обучение във военната разузнавателна академия на Съветския съюз в средата на 70-те години. Бил ли е вербуван по време на това обучение в СССР преди 45 години, или това е станало по-скоро, воден от алчност? Презентацията, представена от българските прокурори до момента, предполага второто, но някои коментари, които Илиев прави в записаните разговори със съпругата си, сочат към по-дългосрочни отношения. Съпругата на Илиев, Галина, е едновременно руски и български гражданин и тя е предполагаемата връзка между шпионската група и руското посолство в София. Тя бе сред шестимата арестувани по-рано този месец.

Двата основни контакта на Галина Илиева в руското посолство, Максим Рибкин и Александър Зинкин, първи и втори секретари на посолството, но в действителност работят за руската Служба за външно разузнаване (СВР), бяха обявени за персона нон грата от българското външно министерство на 22 март и принудени да напуснат страната. (Отпътуването на Зинкин е забавено до известна степен, защото той се лекува от COVID-19.)

От подслушаните разговори знаем, че няколко седмици преди арестуването на шестимата заподозрени, Рибкин и Зинкин са наредили на шпионите да прекратят операциите си за момента. Това предполага, че офицерите от СВР по някакъв начин са научили, че българското контраразузнаване ще ги притисне. Как руснаците са разбрали това?

Все още няма начин да се узнае. Най-вероятно някой високо в българските структури за сигурност им е подал сигнал, но който и да е бил, източникът все още не е идентифициран. Предполага се, че българските власти на този етап не знаят кой е съобщил на СВР за предстоящите акции.

Липсата на яснота по този въпрос е само една от многото причини за безпокойство относно степента на проникване на руските разузнавателни служби в българското правителство и армия. Илиев прави кариерата си в българското военно разузнаване през комунистическата ера и първите две десетилетия след комунизма. След като се пенсионира, той продължава да работи за българското военно разузнаване в надзора на обучението на нови офицери от военното разузнаване, задача, която той изпълнява в продължение на няколко години. В светлината на това, което знаем сега, може само да се чудим колко от тези новопроизведени офицери от военното разузнаване той е вербувал да шпионират в полза на Русия. Понастоящем се провеждат разследвания на учебните класове на Илиев, но освен ако Илиев не сътрудничи, може никога да не стане известен пълният обхват на неговите дейности по вербуване на кадри.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.

Руското посолство в София

Това, което знаем, е, че служителите на военната полиция, изпратени да задържат Илиев на 19 март, в крайна сметка са се опитали да му помогнат да избяга. Оставили са го без надзор в кафене и той е използвал възможността да избяга. Бягството му едва беше възпрепятствано от агентите на българското контраразузнаване, които бяха разположени в руското посолство, за да предотвратят дезертирането. Те заловиха Илиев пред посолството, където очевидно е планирал да потърси убежище.

Въпреки че никой от военните полицаи все още не е арестуван, очевидното им съучастие в опита за бягство на Илиев предполага, че скандалът е много по-широк, отколкото се смяташе първоначално. До януари 2021 г. служба „Военна полиция“ е била под командването на генерал Борислав Сертов, който в момента служи като помощник на българския военен аташе в Русия. Докладите в българската преса сочат, че разследващите от българското контраразузнаване методично проверяват дейността му като началник на военната полиция, за да проверят дали той е навредил на службата и е позволил на руския разузнавателен екип да проникне в чувствителни военни съоръжения в България. Сертов отрече да е провеждал „каквито и да било нерегламентирани срещи по какъвто и да е повод със служители на руското посолство в България“, но разследващите са заявили неофициално, че изглежда, че нещо се е объркало когато Сертов е ръководил службата.

Трима от останалите арестувани на 19 март са служители на военното разузнаване. Един от тях, Любомир Медаров, който е бил дипломат, както и служител на военното разузнаване, досега е отговарял за службата за класифицирани комуникации и информация на българския парламент. Българските власти все още не са предоставили пълен каталог на информацията, за която се твърди, че е предадена от Медаров, но на записите става ясно, че той е отговорен за придобиването на изключително чувствителни материали не само за политиките на националната сигурност на България, но и за връзките на страната с НАТО, включително за американските военни сили, които действат на военен полигон в Ново село в Източна България. Касетите показват също, че Медаров и друг офицер от военното разузнаване Димитър Влахов, който също е арестуван на 19 март, са били напълно готови да предадат колкото се може повече от тази информация на СВР срещу заплащане.

Ако българското правителство проведе проформа разследване и всичко се размине само с незначителни дисциплинарни мерки, НАТО ще трябва да преоцени дългосрочната роля на България в алианса.

Пълният размер на щетите, причинени от друг член на предполагаемата група от шпиони, полковник Петър Петров, който е отговарял за бюджета и програмите в Министерството на отбраната, все още е невъзможно да се измери. Петров е имал достъп до най-високо ниво на  класифицирани документи и трафик на грами, включително до чувствителна информация от новосъздадения Морски координационен център във Варна на НАТО по българското черноморско крайбрежие. Българските служители на контраразузнаването смятат, че голяма част от тази информация е компрометирана.

По време на комунистическата епоха България беше верен и лоялен съюзник на Варшавския договор на Съветския съюз. Останките от комунистическата епоха постепенно се разсеяха в България, след като дългогодишният владетел Тодор Живков беше свален през 1989 г. Дори след като България стана член на НАТО през 2004 г. и член на Европейския съюз през 2007 г., страната остана в в странна позиция.

България разчита на Русия за почти 100 процента от своя внос на енергия. Когато западните петролни компании информираха българското правителство преди петнадесет години, че значителни енергийни запаси в България могат да бъдат извлечени чрез хидравлично разбиване (фракинг), руските власти създадоха и финансираха протестно движение срещу фракинг в България.

За съжаление българският парламент се поддаде на исканията на това фалшиво протестно движение и забрани всички фракинги, оставяйки страната почти изцяло зависима от Русия за енергия.

Такава силна зависимост от руските енергийни доставки би била рискована сама по себе си, но последните разкрития за проникване на българските органи за национална сигурност са много по-обезпокоителни. Съюзниците на България в НАТО със сигурност ще настояват за пълен отчет. Въпреки че американските длъжностни лица може да са предпазливи при разкриването на това, което сами са успели да открият от различни източници, те трябва да внимават в предоставянето на каквато и да е информация, за да помогнат на българското правителство да изкорени руските шпионски мрежи, които виждат България като слабото звено в НАТО. Ако българското правителство проведе само формално разследване и прибегне само до незначителни дисциплинарни мерки, НАТО ще трябва да преоцени дългосрочната роля на България в алианса.

Марк Крамер

Директор, Проект за проучвания на студената война

Център Дейвис.

Превод Алтернативи и Анализи

https://daviscenter.fas.harvard.edu/insights/weak-link-nato-bulgaria-russia-and-lure-espionage

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg