АкцентАнализи & АлтернативиБългария

Aлтернативи и Анализи: Ерата на Борисов в българската политика приключи

Изборите на 4 април дават представа за това накъде върви България, но зададоха и много нови въпроси. Единственият сигурен резултат е, че избирателите се изказаха в полза на промяната и против статуквото.

Действащият премиер Борисов оцеля след протеста миналата година, но отложената присъда на неговото правителство беше произнесена при гласуването за парламент. Въпреки че партията му спечели най-много гласове, шансовете му да остане министър-председател и да счупи рекорда си за политическо дълголетие се изпариха.

Съдбата на партията ГЕРБ, като партия на нейния лидер, е несигурна. Борисов не успя да реализира плавен преход към лидер от следващото поколение, като се оттегли в клуба на почетните лидери като Ахмед Доган и бившия президент Първанов.

ГЕРБ като партия на властта не е програмирана да издържи дълго в опозиция.

Ще мине обаче доста време, преди да се премахне наследството на Борисовщината и тя да напусне централната сцена на българската политика. Кадрите му заемат критично важни позиции в политическата и административна система на страната и във висшия мениджмънт на държавните предприятия. Повечето са политически назначения без подходяща квалификация и запазването на незаслужено заеманите длъжности е мощен обединяващ стимул за тях. Щетите, които ще продължат да нанасят, могат да бъдат значителни, блокирайки усилията за реформи и коригиращи действия на нивото на държавна администрация и управление на държавни компании.

Партията на Слави Трифонов – ИТН завърши на второ място и най-вероятно ще получи мандат да сформира правителство. Въпреки че ще трябва да напусне комфортната зона на политическата енигма, новият цар в българската политика Слави Трифонов неминуемо ще се изправи пред редица неотложни черно-бели избори, които могат да нарушат политическата му девственост. Като начало – лидерът на партията, получила мандат, се разглежда като вероятен претендент за премиерския пост. В случая това не е така. Разбира се, Трифонов може да предпочете да популяризира по-малко известен свой кандидат за премиер, но това едва ли ще му добави в репутация и още по-малко вероятно е да му помогне да маневрира в бурните политически води.

Може да опита коалиционно „правителство на протеста“, заедно с Демократична България и коалиция „Изправи се, Мутри вън“, като разчита на мълчалива подкрепа от БСП и ДПС.

При всички случаи, обаче, ИТН ще носят първичната отговорност, независимо дали представители на протестиращите се присъединят или не. Освен ако коалицията не определи ясен къс списък със задачи, които да изпълни за кратък срок, другите варианти за по-дългосрочно бъдеще, отвъд президентските избори през есента, изглеждат неправдоподобни.

Основното предизвикателство към партията на Слави Трифонов е попадането на нейните депутати и представители под светлината на прожекторите при работа в Парламента, в който ежедневно ще трябва да заемат позиции по критични въпроси на развиието.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.



 

Тези няколко неизпълнени точки от референдума едва ли покриват критериите за подробна програма за управление. Телевизионните шоу-предавания и концертите могат прекрасно да забавляват хората – но не заместват добрите резултати от управлението и изпълнението на обещанията на избирателите, както и доверието, дадено в аванс.

Експертна формула на правителството може да удовлетвори ИТН, като им позволи да останат далеч от фокуса на внимание и обществен контрол. Единственото условие на Трифонов би било подобен кабинет да бъде подкрепен от други партии, които да споделят колективната (без) отговорност.

Провеждането на предсрочни парламентарни избори преди президентските остава валидна опция. Но все пак е трудно да си представим как току що избрани депутати ще се откажат от местата си толкова рано без да изчакат поне до есента.

Допълнителните разходи по извънредни избори едва ли могат да бъдат сериозна пречка.

Мнозина могат да твърдят, че три месеца преди редовните президентски избори – предсрочни парламентарни избори може да се окажат без алтернатива, ако зацикли процеса с избора на кабинет. Но това време може да се използва за промени в изборния закон, които да включват гласуване по пощата и електронно гласуване.

Извънредните избори, наред с други неща, биха могли значително да увеличат броя на гласувалите, като усилят текущи тенденции и създадат по-силно прореформистко мнозинство.

Изборите на 4 април доказаха волята на българите за промяна и за сваляне на ГЕРБ от власт, без да го направят по достатъчно категоричен начин. Това предполага период на турбуленция и несигурност. Продължаващият процес на самоопределение може да доведе или до срив на държавно-олигархичния и корупционен модел, или до гибелта на българската демокрация и връщането ни към евразийска траектория на развитие и автокрация.

Въпреки всички условности, обаче, парламентарните избори донесоха облекчение и чувство на оптимизъм, засилвайки легитимността на българския парламент.

Националистите, проруските партии и политици загубиха.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *