Путин надцени картите си?

Президентът Путин и неговите подчинени в Газпром отиграват смятана от тях за силна ръка в покера с Европейския съюз, планирайки да създадат и използват изкуствен недостиг на природен газ през идващата зима, с надеждата, че така ще изтръгнат концесии за тръбопроводи си.

Ако Западът изиграе добре своите карти, обаче, планът на Путин може да се обърне срещу него.

Картината се запълва постепенно. Отначало дойде новината, че Газпром не е резервирал допълнителни транзитни мощности в Украйна за юли и август. След това съобщенията, че руската фирма, вместо да нагнетява, изтегля природния газ от подземни газови хранилища (UGS) в Германия. Очертанията на стратегическата игра на Газпром са ясни.

Неговата основна цел е да създаде недостиг на газ в средата на зимата, заплашвайки балансирането на пиковото потребление в Европа в най-студените дни, с което да принуди правителствата на ЕС да отключат пълния капацитет на Северен поток-2 (NS-2) и Турски поток -2 (TS-2), като единствен маршрут за доставка на допълнителни количества газ. Ако не го направят ще трябва да се изправят пред обществения гняв от възможни прекъсвания на доставките на газ и топлинна енергия. Подточките в този план включват опити за възпрепятстване на доставките на газ за членовете на ЕС от Норвегия в север и Азербайджан на юг.

Това е типичната марка политика на Кремъл: използване на енергийни ресурси като оръжие за принуждаване и подчинение на европейците. И, честно казано, тези развития правят слизащата от сцената германски канцлер Ангела Меркел да изглежда доста глупаво. Тя твърдеше, че новите тръбопроводи са нещо добро, защото те ще дадат на ЕС нови лостове за влияние при руски опити за изнудване. Само да дойде зимата, обаче, си казва играещия грубо президент на Русия Владимир Путин, ще видим кой какъв лост има.

Разбира се, г-н Путин не е единственият фактор. Има и много неугасващи таланти в Брюксел, които умеят да се прострелват в краката, не само и толкова своите, колкото на всички европейци. Политиките на ЕС за климата допълнително подкопават основите на енергийната сигурност на ЕС. Въпреки мащабните промоции възобновяеми енергийни източници не добавят почти по отношение на енергийната независимост на Съюза.

Картите, които Газпром играе сега, изглежда, могат да го поставят в печеливша позиция. Европейските лидери стават все по-нервни от високите цени на енергията и незапълнените газови хранилища. Повечето от тях губят надежда за колективен отговор на изнудването на г-н Путин и все повече търсят преки двустранни пътища за решение на проблемите.

Европейският съд (СЕС), в своето решение относно случая „Полша срещу ЕС“, отбеляза аргументацията на Германия по делото, а именно, че енергийната солидарност е „чисто политическа“ концепция, което предполага, че тя е условна. Това бе аргумент право в целта: Европейският съд отхвърли тези аргументи, но германците изглежда печелят в практичен план. В резултат на „даване“ и на „вземане“ между г-н Путин (най-вече на вземане) и г-жа Меркел (най-вече на даване), Украйна, Грузия и Молдова бяха оставени сами. ЕС и САЩ обещават средства за подпомагане на бъдещия „зелен“ енергиен преход. Но обещанията са неясни – и просто без значение когато се отнесят към текущите енергийни нужди.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.

Издялано в камък

Логично, Кремъл се фокусира върху Германия, най-слабото звено в ЕС и НАТО. И заложи на асиметрията в енергийната уязвимост на Русия и на ЕС и най-вече на липсата на достатъчна ликвидност на алтернативен газ в Европа, който поне частично да може да замени руския газ при остри ситуации.

Някои неща не се променят. Един „глобален закон“ след 1989 г., издялан в камък, гласи : ако искате да сдържате или балансирате екстремни енергийни политики на Русия, санкциите са неефективни, ако нямате алтернативни доставки. Защото каквото и да говорите, когато нещата станат сериозни, европейски политици винаги ще третират енергийната сигурност на своите граждани като най-висок приоритет. Ако ЕС и НАТО не докажат своята полезност, като идентифицират и приложат колективен отговор срещу енергийното изнудване, гаранциите за военна сигурност просто ще увиснат във въздуха като гирлянди – декорация, но без никакво практическо значение.

Що се отнася до алтернативите, американският шистов газ е един от ключовите фактори. След миналогодишния колапс на цените на петрола и природния газ американските производители на шистов газ претърпяха сериозни загуби, като общия добив на природен газ в САЩ падна с един процент през 2020 г. Въпреки това, резултатите през 2021 г., както и перспективите за останалата част от годината, са много по-оптимистични: Администрацията по енергийна информация на САЩ (EIA) прогнозира тазгодишния добив на природен газ да стигне 950 милиарда кубически метра, срещу 914 милиарда кубически метра през 2020 г. Това е окуражаващ сигнал, който трябва да помогне на САЩ, на фона на спад над 0,9% във вътрешното потребление на природен газ до 852 милиарда кубически метра, да си възвърне глобалното лидерство като световен балансьор на пазара на природен газ. Дори доста малки процентни промени във вътрешното потребление в САЩ и в общия добив могат да окажат голям ефект върху нетния износ.

И това е двойно окуражаващо, защото означава, че пазарът реагира въпреки негативните тенденции.

Негативните тенденции

Новата американска администрация се ангажира да ограничи проучването и добива на нефт и газ. Но увеличеният добив означава, че пазарът мисли друго. И не само в самия САЩ: според EIА износът на втечнен природен газ на страната е нараснал с не по-малко от 42%, на годишна база, през първата половина на 2021 година до 50 млрд. кубически метра. В съответствие със сложилата се практика, Азия изпъква като предпочитана дестинация за първите пет месеца на годината, със среден дял в размер на 46% от износа на газ от САЩ. Европа, със своя 37%, получава далеч от нужното, за да се противопостави на стратегическото изнудване на Русия. Добрата новина, обаче, е, че американският износ на природен газ вероятно ще продължи да нараства до края на 2021 година.

Именно тук е слабото място в ръката на Путин в играта на газов покер с Европа. Той залага на високи цени и нарастващо търсене в Европа, което не може да бъде задоволено от конкурентите на Газпром. Но тук може да се окаже силно разочарован.

Последната глава в пандемичната сага принуди страните да ревизират оптимистични прогнози за търсене на петрол и газ. Прекомерно високите цени на природния газ принудиха Китай, Индия и много страни в Европа да се обърнат към въглищните запаси и генерирането на енергия от въглища, като временно отложат климатичните си амбиции за по-добри времена. Комбинацията от по-слабо търсене и високи цени на природния газ може да стимулира добива и предлагането, което да доведе до поредната пазарна инверсия, като цените на природния газ през зимата на 2021-22 година да бъдат по-ниски от летните през 2021. Задачата за балансиране на пиково търсене през зимата, за да се компенсира евентуален недостиг на складиран газ в подземните хранилища, в този случай, може да се изпълни успешно от внос на втечнен природен газ, а не непременно чрез принудително разблокиране на капацитетите на Северен поток – 2 и Турски поток – 2, на което г-н Путин разчита.

За нуждата от солидарни решения

За момента това е хипотеза. Но тя може да се превърне в реалност, ако и когато държавите-членки на ЕС и НАТО потърсят колективен отговор на предизвикателствата пред тяхната енергийна сигурност.

Спекулативно високите летни цени на газа означават, че евентуални фючърсни договори с дати на доставка през февруари или март 2022 г., базирани върху Хенри Хъб плюс допълнителни разходи за доставка и премия на доставчика – стават привлекателна опция както за американските продавачи, така и за европейските купувачи.

С други думи, ако има координирано действия, Европа може да получи газ, за ​​да балансира през студените дни на зимата с малко предварително съгласувана помощ от приятелите си – без да се налага да се моли на Кремъл. Обемите на нужния природен газ всъщност не са чак толкова големи. Капацитетът на ЕС за съхранение на газ е около 60 млрд, без Украйна. Подземните газови хранилища, при текущите нива на нагнетяване, вероятно ще се окажат запълнение в края на септември до 70 процента. Комфортът може да бъде осигурен от допълнителни американски доставки на ВПГ на 10-15 млрд. кубически метра през февруари-март 2022 година.

Това не е само въпрос на следване на пазарни импулси или на краткосрочно кризисно реагиране. Подобен стратегически мотивиран газов мост между САЩ и ЕС не само може да неутрализира изнудването на Газпром по отношение на Северен поток – 2, но и да доведе до дългосрочна загуба на пазарни дялове за руския газов монопол. Координираният отговор в мрежата за енергийна сигурност на НАТО може да се основава на опита в управлението на кризи след арабското нефтено ембарго от 1973 г., който доведе до появата на Международната агенция по енергетика (МАЕ). Южният газов коридор, инициативата за трите морета, новите газови терминали и инфраструктура биха могли да допринесат за създаването на постоянен механизъм за реагиране на кризи, който да представлява оптимална комбинация между пазарни и геополитически подходи.

Координираната енергийна политика на САЩ и ЕС би могла да обхване и сравнително незасегнати области в енергийните отношения с Русия, като например, липсата на реципрочност между ЕС и Русия при достъпа до газопреносните системи и точките на доставка: нито една компания от ЕС не може да закупи газ от „Газпром“ на границата Русия-Украйна или да закупи азерски газ на границата на Русия-Азербайджан, като го пренесе през Русия, например.

ЕС и САЩ също трябва да се съгласят да демонтират сложната мрежа от привилегии, съдържащи се в дългосрочните договори на „Газпром“ за доставки и за транзитни услуги. Те изключват равнопоставеност с конкурентите му – ситуация, която просто плаче за всеобхватни програми за освобождаване на капацитети и прегледи за съответствие с анти-тръстово законодателство.

Освен това има широко споделено разбиране за необходимостта от стратегически запаси на природен газ, както на национално, така и на европейско равнище. И въпреки това сравнително малко е направено за това. Текущите събития са доказателство.

Има окуражаващ прецедент. ЕС използва грубите прекъсвания на доставките на природен газ през студените зими от 2006 и 2009 г. по нареждане на господин Путин като възможност за предприемане на радикални стъпки за намаляване на зависимостта от Русия, за консолидиране и интегриране на фрагментирания газов пазар на ЕС и за определяне на стандарти за диверсификация и либерализация на националните пазари на газ.

По същия начин, развиващите се събития през 2021 г. изискват значително надграждане и координация на енергийната сигурност в рамките на ЕС и НАТО.

И така, какво още чакаме?

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg