Булгаргаз като продължение или конкурент на Газпром
Напрежението около смяната на върха на държавния търговец е изключително показателно за състоянието и перспективите на българския газов пазар и най-вече на основния играч на него – Булгаргаз. Кризата около Украйна и Русия, за пореден път, доказа колко сме далеч от разбирането за това какъв да бъда газовия пазар и какво място да има държавният газов търговец?
Толкова дълго сме възприемали Булгаргаз като огледало на Газпром, че неизменно сега се стряскаме от възможността да се отдели от кораба-майка и започне самостоятелна навигация в дебрите на изключително волатилен, пълен с геополитика и в преход европейски газов пазар.
Всички са се фокусирали върху новия дългосрочен договор с Газпром, и с право. Той е Рубикон, линия на прехода от производен на Газпром вътрешен монопол към конкурент на руската компания.
Да започнем с „немислимото“, да си представим, че нямаме договор с Газпром. Това не е абстракция, а работна хипотеза за измерване на степен на зависимост, която трябва да управляваме.
Досегашните нагласи „Газпром преди всичко и всички“, оставят другите възможности за доставки недооценени и откровено пренебрегнати. Това компрометира либерализацията и най-вече диверсификацията на пазара, като определя второстепенно значение на конкурентите на руския газ.
След толкова много години на пълна доминация, позициите на руския газов монопол, са безпрецедентно силни – 95 процента, което отразява противоположна на желаната от потребители и ЕС тенденция на либерализация и диверсификация. Последните битки около смяната на ръководството на Булгаргаз, отрази най-вече съпротивата на досегашните властелини на намаляване на влиянието на Газпром, прикрито като грижа за съхраняване на монополния интерес на държавния ни търговец.
Тези сили няма да се поколебаят да свалят, през БСП и ИТН, правителството, за да съхранят не само личните си позиции и материални облаги, но и монополните позиции на Газпром, чийто посредници са те. Те никога не са гледали по друг начин към властта, освен като средство за обогатяване.
В договора за доставки на природен газ с Газпром се оглежда цялата корупционна мрежа от зависимости, която обслужва руските енергийни интереси у нас. За това, колчем стане реч за предоговаряне или за нов договор, на всички е ясно, че ще се раздава парчета от баницата и хранителната верига на корупция. Партии, депутати, олигарси, медии знаят, че комисионните се договарят само веднъж, при подписване на договора.
Който подпише големия договор, той получава правото да включи в „списъка“ своите имена.
Не беше много по-различно при придобиването на бургаската рафинерия от Лукойл-Нефтохим. На опашката за комисионни се наредиха всички партии и играчи, много от тях получиха своето място сред избраниците. Или през назначения на „техни“ хора в борда на рафинерията, или през други „привилегировани“ договори, включително за финансиране на медии и журналисти.
Не търсете друго обяснение за злостните и безпардонни атаки от медиите на бившата изпълнителна власт срещу правителството на Петков – Кошлуков, Хекимян и Нова ТВ, се контролират от „бившите“.
„Новите“ се усетиха, че ги пързалят по темата азерски газ с оправданието за отсъствие на интерконектора с Гърция. Не беше трудно, след като разбраха истината и сами стигнаха до логичното заключение, че досегашният шеф на Булгаргаз следва да бъде незабавно уволнен. Обвинението ще почака промени в прокуратурата, защото тя е непреоделима бариера между престъплението и съда.
Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
В същото време възможностите за диверсификация са пряка функция на наличието на междусистемни споразумения между операторите на преносните системи, които предопределят и възможността за различни маршрути за внос/износ. Тук водеща е ролята на Булгартрансгаз. Отсъствието на подобни споразумения с Турция, Сърбия и Северна Македония е силно ограничително условие, което не позволява на опериращите на българския пазар фирми в пълна степен да се възползват от регионалния пазар на природен газ.
Ако се чудите какво съдържа пътната карта, която Владимир Малинов, шефът на Булгартрансгаз, крие, то е именно това, че инфрустрактурата, която пренася руски газ от Турция – Турски поток, и Сърбия, както и газопроводът за Северна Македония ще предоставя екслузивни права на Газекспорт /формално има някакви малки проценти останали от незаети входно-изходни капацитети/.
Така се блокира възможността значителни количества азерски и друг газ от Южния газов коридор, да влиза през Турция за Сърбия, Северна Македония и най-вече за Румъния, а от там за Украйна, Молдова, Словакия, Унгария и други страни от Централна и Източна Европа – все критично важни пазари за Газпром. Ако искаме да променим ситуацията трябват допълнителни инвестиции, допълнително време и нови по-високи цени за наемане на капацитети.
Въпросът за използване на незаетите капацитети на газпровода към Северна Македония, например, по който може, поне теоретично, да се подава и неруски газ, дори не се повдига на двустранната основа. Нямало търсене? А тук Газекспорт продава най-скъпия газ в Европа. Как да няма търсене, ако бяхме реализирали излишъците ни там, хем щяха да бъдат на конкурентни цени на Газпром, хем щяхме да разширим присъствието на българия бизнес. Булгаргаз не смее да повдигне темата, камо ли да продаде и кубически метър в Сърбия и Северна Македония, и така да развие клиентската си мрежа.
Лишаваме от възможност да осигурим пазар и за транзитирания през България за Западните Балкани бизнес, като насърчим дългосрочни договори за доставки на природен газ за нови проекти за газгенереция и газразпределение в Северна Македония и Косово. Докато Кирил Петков лансира идеи за общ газов пазар със Сърбия и Македония, политическите ни влъхви на Газпром и досегашните ръководства на Булгаргаз и Булгартрансгаз на практика подчиниха българската позициция на стратегическия замисъл на Москва да блокира регионалния пазар чрез Турски поток и да ограничат достъп на конкуренти до преносни капацитети.
Нито един кубически метър природен газ, различен от руски, не преминава западните ни граници – това е наследството на Борисов, Делян Добрев, Малинов и Павлов.
Гърция няма да ни чака, освен връзката с Албания, ще си направи интерконектора със Северна Македония, от там към Косово, ще пусне по конкурентни на нас трасета природен газ от Южния газов коридор и ние ще подсмърчаме отстрани, само защото няколко души са се венчали с Газпром срещу лични ползи.
Обясненията, че Булгартрансгаз няма идея къде е пътната карта с Газпром и за всичко е отговорна ексминистър Петкова е за „завършени идиоти“. Като министър, тя, пък и всеки друг след нея министър на енергетиката, няма работа да подписва корпоративни или търговски документи, освен ако в тях няма ангажименти от страна на правителството или чрез него на законодателната власт. Именно на тях е настоявала руската страна и за това шефът на Газпром Милер подписва с министър на енергетиката. Така както направи в Сърбия и Унгария. Споразуменията са идентични.
Тези документи са подготвени, съгласувани, предварително одобрени, както от кабинета на министър председателя, така и основно от експертните екипи на БЕХ и Булгартрансгаз, защото касаят бъдещето на преносната и магистрална мрежа у нас до 2030 година. Да се твърди, че в БЕХ и особено в Булгартрансгаз няма следа от документа, където са експертите, е груба неистина.
Почти съм сигурен, че картата е намерена, но съдържанието и не се разгласява, по настояване на проруските кръгове на власт, за да не скандализира обществото.
Но да се върнем към стратегията на преговорите за бъдещите доставки на природен газ от Газпром.
След като вече стана безпределно ясно, че руският природен газ не е по дефиниция най-евтиния газ, а напротив, можем да осветим корупционните мрежи у нас. Именно защото цената му не е по подразбиране най-ниската, а включва и комисионните на политическите посредници, е крано важно следващият договор с Газпром да бъде за въздможно най-малки количества и за относително по-кратък срок, за да може да съхраним гъвкавост и истинска конкуренция на българския пазар.
Това означава задължителните количества за изкупуване да не надвишават 50 процента от текущото потребление. Ако Газпром иска по-големи проценти да се конкурира за тях, което сме сигурни че вече прави, но на по-ниски цени.
Не е нужно да се сключва договор за срок по-дълъг от 5 години, тъй като в момент пазарът е дебалансиран, конфликтен на тенденции, в този смисъл преходен, очаква се конкуренцията да се задълбочи, тоест прекомерното обвързване с един доставчик и поставените от него условия е противопоказно.
Възможностите и маршрутите за доставки нарастват, при това не само от Азърбайджан, но и от Средиземноморието, и всеки нов кандидат за парите на българския потребител трябва да получи възможност да се конкурира за тях. В този смисъл Булгаргаз ми е драг, но още по-драг ми е българския потребител и наличието на конкуренция за неговото внимание.
Българският газов търговец не може да бъде вечно в държавни памперси, трябва да се научи да оцелява в условията на истинска пазарна конкуренция. Ако успее, добре, ако не успее има приватизация.
Никой не може да замести местно добития природен газ, именно поради отсъствието на транспортна компонента. Руският газ идва от повече от 3 хиляди километра, а това го оскъпява с 60 долара на 1000 кубически метра. Когато цената е крайната цена на пазара бе 140 долара за хкм, транспортните разходи бяха голям процент. През следващите години количествата на добит газ в региона ще има съществено значение върху газовия пазар и нашите потребители трябва да се възползват от това. Булгаргаз има възможности да купи газ направо в находището и сама да инвестира в проучване и добив.
Газовият микс от различни източници е начин за управление както на риска от прекъсване на доставки и на транспортния риск, така и на ценовия риск по формулите – от нефтена индексация до такава към газовите хъбове.
Нефтената индексация е смесена благословия, тъй като цената на суровия нефт може скоро да премине 100 долара за барел. Но си спомнете, колко беше цената на природния газ по нефетноиндексирани договори, когато цената на суровия петрол премина премина рекордните 140 долара за барел преди 15 години. Беше беше много под сегашните рекорди. И това е защото пазарът на суров нефт е не само глобален, но по ликвиден и глобално интегриран, и колебанията при него не са толкова резки.
Скокът от 0 до 70 % репери във формулата на цената по договора с Газпром към газовите борси в Европа, без междинни етапи, се оказа дълбоко погрешно. Европейските газови борси са лош репер, изключително волатилни, най-повече поради отсъствието на значителни количества от местен добив, които да успокоят пазара при външни трусове.
В контекста на кризата в Украйна, страните от ЕС неизбежно ще намалят уязвимостта от руския газ и прекъсвания на доставките чрез намаляване на задължителните количества по дългосрочните договори с Газпром. В Гърция, Турция и Румъния, през годините, делът на русия природен газ падна под 50 процента. Дори Орбанова Унгария сключи нов договор с Газпром на почти половината от предишното равнище на задължителни нива на изкупуване – само 4,5 млрд. кубически метра.
Дългосрочните договори могат да бъдат не само за доставка на руски тръбопроводен газ, но и на втечнен природен газ. Те придават предсказуемост и стабилност на газовия пазар.
Булгаргаз съзнателно отказа сключвнето на изключително изгоден такъв преди 6 години. Предстои визита на българска делегация и шефовете на Булгаргаз и Булгартрансгаз в САЩ, която може да реализира напредък по темата.
Колкото и дългосрочни договори за доставка на природен газ да има, обаче, умението да се търгуват къси позиции по спот цени остава задължително условие за балансиране на потреблението. Тук Булгаргаз стартира почти от нулата.
Ето защо е силно препоръчително новият договор с Газпром да се сключи след като имаме дългосрочни договори с алтернативи на тръбен, но и на втечнен природен газ. Само тогава можем да държим силни козове при преговорите с руския газов монопол и да получим най-изгодни условия. Дори да има излишъци – те лесно ще намерят своята реализация на регионалния пазар.
Да не забравяме, че Булгаргаз е само една от многото компании, а нейната роля на общестен доставчик неизбежно и скоро ще отпадне. При достигнато високо равнище на насищане на пазара с предлагане и конкуренция, няма нужда от обществен доставчик, няма нужда и от регулация и защита на потребителя. Дори стратегическите резерви на природен газ, могат да бъдат изпълнявани от различни компании.
Трябва да бъде ясно, че най-големият грях на предишното ръководство на компанията бе, че пропиля най-важните години за да излезе от удобните обувки на монополист, гарантирани му от договора с Газпром, като разшири присъствието си по цялата верига на стойността на природния газ, включително проучване и добив. Свикна с памперсите от БЕХ, комуто цедираше несъбраните вземания и така си изчистваше балансите.
Именно пропуснатото време може в последна сметка да се окаже решаващо за евентуално решение за максимално бързата приватизация на Булгаргаз, с продажба на миноритарен или мажоритарен дял, още докато компанията контролира толкова висок дял от българския газов пазар. След това ще бъде късно.
Илиян Василев
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg
