Приказка за два хазартни залога

Когато германския канцлер Ангела Меркел заложи на геополитически хазарт, тя прие руския геополитически риск като приемлив. Сега е ясно, че тя загуби за сметка както на Германия, така и на другите членове на ЕС. Руският президент Владимир Путин е заклет политически „комарджия“, а последните му ограничения на доставките на газ са залог, че Западът ще го възприеме като действащ от позицията на силата – и няма да забележи, че той е фатално отслабен от санкциите и възможностите му са на изчерпване. Изключително важно е за ЕС и НАТО този път той да загуби този залог. За да бъдем сигурни, че събитията ще се развият по този начин, ще са необходими ясен поглед, приоритети и здрави нерви.

Що се отнася до газа, юли беше тревожен месец в Брюксел и Берлин. Изправена пред намалените доставките на руски газ по тръбопровода „Северен поток 1“ (който минава през Балтийско море до Германия) – дори преди годишната профилактика след 10 юли, която се оказа необичайно продължителна – и намеците на Владимир Путин, че може да се наложи по-нататъшно намаляване или дори спиране на газовите потоците, Европейската комисия (ЕК) призова на 20 юли за „доброволно“ и „солидарно“ намаляване на потреблението на газ с 15 % от държавите-членки на ЕС в периода от август до март – и за правомощия да направи това намаляване задължително, ако възникне извънредна ситуация с доставките.

На 26 юли, когато се появиха първите признаци на подобни смущения, само няколко дни след възобновяването на газовите потоци, правителствата на ЕС се съгласиха за необходимостта от ограничаване на потреблението през зимата и за закон за целия Съюз, който да налага намаляване на потреблението, като по този начин повече или по-малко потвърдиха първоначалното предложение на Комисията. Всичко това се случва на фона на опасенията за рецесия в Европа, тъй като последиците от войната в Украйна засилват инфлационния натиск, проблемите с веригите за доставки и последиците от пандемията Covid-19, и страха, че няма да бъдат изпълнени целите за попълване на газовите хранилища преди отоплителния сезон. Към това се добавиха и съмнения доколко лесно постижима и пълноценна ще бъде да се осигури „солидарност“ по този въпрос.

Слонът на Анджела

Защото „слонът в стаята“ е фактът, че Германия сама си е виновна, за това, че е най-уязвимата част от европейския газов пазар.

Страните, които са най-малко уязвими от руския газов шантаж, са Португалия, Испания, Гърция, Полша и Ирландия. Общото между тях е, че те не зависят радикално от руския природен газ, а разполагат с терминали за втечнен природен газ (LNG). Тези терминали превръщат Русия просто в един от многого източници на газ на световния пазар на това гориво. Така че страните с терминали не са изложени на стратегическия риск, който изпитват тези, чиито покупки и доставки са изключително под формата на руски тръбопроводен газ. Като Германия, която, след като повече от десетилетие последователно отхвърляше варианта за втечнен природен газ, едва сега започва да изгражда съоръжения за ВПГ, но се оказва твърде късно за предстоящата зима.

Изводът, който може да се направи, е недвусмислен:  държавите-членки на ЕС, които са разчитали на приятелството на Москва, страдат повече днес, когато „Газпром“ реши да действа като част от руската армия. Днес ЕК призовава всички страни членки да се включат в саможертвата, за да се противопоставят на газовия шантаж на Кремъл и да покажат способност за управление на търсенето, като намалят потреблението на газ в ЕС с 45-50 милиарда кубически метра (млрд. куб. м) годишно.

Последните събития са резултат от една от най-сериозните геополитически провали досега през този век, замислен и осъществен от бившия германски канцлер Ангела Меркел. Нейната едностранчива, пристрастена към Кремъл политика на разчитане на проектите за газопровод „Северен поток“ постави всички яйца на Германия в кошницата на „Газпром“. Нещо повече, нейната философия за игнориране на руския политически риск вдъхнови имитатори в други държави от ЕС: сред тях се откроява българският експремиер Бойко Борисов, чийто собствен проект за „руски“ газопровод – насърчаван от г-жа Меркел – беше „Турски поток“ (и неговото продължение „Балкански поток“), в резултат на което България остана 95% зависима от „Газпром“.

Невъзможно е да се намерят алтернативни 50 млрд. куб. м газ, които да заместят руския внос, който сега липсва на Германия. Затова са необходими мерки за пестене на газ. Проблемът е, че в интерес на солидарността всички сега трябва да пестят енергия: цената на геополитическите авантюри на „Северен поток“ и „Турски поток“ на г-жа Меркел и г-н Борисов се плаща през „солидарността“ в рамките на ЕС.

Зелена сделка – червена светлина

Вдъхновеният от Берлин геополитически уклон на ЕС също не е само въпрос на „потоци“. Съществува и „Зелената сделка“ – крайният вариант на „зелената“ програма, който е разработен от Берлин и се изпълнява под надзора на ЕК – и за който плащат гражданите на ЕС.

А сега изглежда, че „зелената сделка“ е провалена от събитията, тъй като държавите членки масово отварят мините за лигнитни въглища (дори във Франция), рестартират ядрените реактори и отлагат с години инвестициите в зелени технологии. Това е резултатът, за който Analyses & Alternatives предупреждаваше през цялото време. Климатичните цели сами по себе си не са проблем. Не: проблемът е в приемането на радикални и небалансирани политики, които не включват множественост на вариантите и които пренебрегват – а всъщност са в категорично противоречие – с пазарите и тяхната логика, като увеличават непоносимо сметките за енергия на обикновените граждани в ЕС и по света.

Не е чудно, че се намираме в такава беда, като се има предвид прекомерната зависимост от руския газ и прекомерната радикалност на „зелената сделка“. И това са уязвимости, които сами си причиняваме. Г-н Путин просто се възползва от тях в голяма степен, при изненадващо слаби карти в колодата си.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Слабите карти на Владимир

Защото, въпреки че руският президент се позовава на различни подробно изложени проблеми, за да обясни (или оправдае) ниските доставки на газ – например бавното връщане на турбината на „Северен поток“, изпратена за ремонт в Канада, или възпрепятстване от Киев на някои маршрути за транзит на газ през Украйна – има доказателства, че проблемите са по-общи и от негова гледна точка по-тревожни.

Като се имат предвид санкциите, все повече се усложняват проблемите с вноса на части и компоненти, които са от решаващо значение за поддържането на производството и преноса на природен газ в самата Русия. Това води до по-голяма честота на инцидентите и на прекъсванията за ремонтни дейности и поддръжка, като се очаква тази честота да се увеличи. В бъдеще г-н Путин трябва да очаква проблеми, причинени от санкциите по цитираните причини, които още по-силно ще ограничат възможността да се доставят в чужбина на достатъчни количества руски природен газ.

Той обаче не може да си позволи тази поредица от събития да бъде разглеждана като резултат от санкциите, защото го кара да изглежда слаб и уязвим. Най-малкото ще убеди Запада, че санкциите действат и трябва да продължат и да се засилят. Ето защо Путин реши да действа превантивно, изпреварвайки събитията и намалявайки обема на износа на газ, преди това да се наложи по технически причини. По този начин изглежда, че той държи инициативата.

Тези негови действия имат две цели:

Да засилят натиска върху страните от ЕС и НАТО да отменят санкциите: „Ако искате газ, свалете санкциите“ – това е посланието;

Намалените доставки ще лишат ЕС от възможността да складира достатъчни количества газ преди зимата – и по този начин ще увеличат зависимостта от допълнителни доставки, когато времето застудее.

Къде е границата?

И така, каква е подходящата реакция на Путин? Проста: да бъдем реалисти, да бъдем решителни и да знаем къде е нашата сила.

По-конкретно това означава четири неща.

Първо, да забравим за целите на ЕС в областта на климата – не за постоянно, но поне за зимата на 2022-23 г., когато недостигът на природен газ и високите цени ще принудят индустриалните потребители на газ да намалят производството. Ще можем да се върнем към спасяването на климата, след като се справим с непосредствените проблеми – икономиката и г-н Путин. Честно казано, ако не успеем да се научим да определяме приоритети и последователност, за планетата няма особена надежда.

Второ, нека признаем, че санкциите на ЕС започват да дават резултат. Те не само засягат егото на Путин, но и неговия военен бюджет, като засягат вноса на резервни части и поддръжката на критични компоненти от производствената и преносната инфраструктура на „Газпром“. Което обективно означава, че той ще може да изнася по-малко газ, респективно получава по-малко пари за войната си.

Трето, нека бъдем уверени, че времето е на наша страна. Кремъл се опитва да изпревари събитията, да форсира ендшпил на геополитическата шахматна дъска и да обясни като „стратегически мотивирани ходове“ технически затруднения поради санкциите. Ако му отговорим като отчетем хазарта в поведението му и останем твърди, това няма да му донесе нищо добро.

Четвърто, нека сме наясно, че г-н Путин играе срещу пазара – подход, който рядко печели или има дългосрочна перспектива. В краткосрочен план той може да има някакъв шанс. Но в средносрочен и дългосрочен план загубата му е сигурна.

А това означава както загуба на пазарен дял, така и загуба в газовата война.

Илиян Василев