Как Прибалтика отвоюва независимостта си през граждански акт
ГДР, Унгария, Балтийските страни и България – някои паралелни развития от 1989 г. насам (записки, намерени в гънките на компютъра):
На 2 май 1989 г. започва демонтажът на желязната завеса на унгарско-австрийската граница. Действията на правителството на Унгарската Народна Република са координирани преди това от премиера Миклош Немет с Михаил Горбачов (на среща, състояла се на 3 март с. г.). Аргументите са разработени от министъра на вътрешните работи в правителството на Немет, Ищван Хорват, и се свеждат до следното:
· унгарските граждани разполагат със свобода на придвижване,
· 6 млн. от тях пътуват всяка година; на година има не повече от 10 случая за нелегално преминаване на граница от унгарски граждани (най-вече заблудили се пияници и бягащи от училище ученици)
· и 200-250 чужденци правят такива опити;
· при толкова ограничен трафик изразходването на $50 млн. (които правителството няма) за ремонт на завесата е напълно безсмислен разход.
На същата среща Немет споделя с Горбачов и плана на унгарските комунисти на проведат разговори с опозицията на кръглата маса по полски образец и пита как биха реагирали 80 хил. съветски войници, разквартирувани в Унгария. Отговорът на Михаил Горбачов е следния: „Не съм съгласен с многопартийната система… и с въвеждането й в Унгария. Но това не е моя работа. Вие сами решавате. Но можете да сте сигурни, че на войските няма да бъде наредено да разгромят многопартийната ви система”. (MOL [Унгарския държавен архив], M-KS-288-11/4458; цитат по: Victor Sebastyen, Revolution 1989: The Fall of the Soviet Empire, New York, Pantheon Books, 2009, p. 259.)
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
На 7 май 1989 г. в ГДР са проведени местни избори, на които комунистическата партия (Германската единна социалистическа партия) и сателитите й от Народния фронт „побеждават” с 98,6% (в Магдебург – 99,7%, в Ерфурт – 99%, в дъното на класацията е Дрезден – едва 97,5%). Но тези избори са различни от провежданите 44 години – на тях са допуснати независими наблюдатели и за първи път има свидетели, че изборите са фалшифицирани. Наблюдателите са от Протестантската църква, които по Конституция имат правото на наблюдава изборите. Два месеца преди изборите берлинският пастор Райнер Епелман е поискал от властите църквата да упражни това право и те се съгласяват.
Свидетелствата на протестантските наблюдатели са разпространени от Западно-германската Zweites Deutsches Fernsehen и стават основание за летните политически протести в ГДР, които свършват със събитията от 9 ноември с. г.
По същото време се занимава с други проблеми. На 3 май 1989 г. е прието ПМС № 19 („За правилата на организация на банковото дело”), с което се определят правилата за учредяване на частни банки с публични, т.е. средства на данъкоплатците. През първата седмица на май започват протести на турските общности 1984-1985 г. (в Джебел, Каолиново, Езерче и др.) с искане за възстановяване на имената, променени насила през зимата на 1984-1985 г. Това ускорява приемането на 10 май с .г. на закона за задграничните паспорти и пътуванията в чужбина. На 29 май в 20 ч. вечерта Тодор Живков прочита половинчасово обръщение по държавното радио и телевизия, в което призовава властите на република Турция: „Отворете границата за всички български мюсюлмани, които желаят да отидат в Турция временно или желаят да живеят там”. Между 3 юни и 21 август 1989 г. 360 хил. души (55-60 хил. семейства) напускат България. Много от тях продават имущественото си на функционери, близки до БКП и службите за сигурност. (В допълнение, има много сведения, че гранични и митнически властници „позволяват“ излизането от страната, след като жените им заплатят изходна виза „в натура“.) Имуществото е бързо преподадено и през 1990-те години само малко над 280 семейства успяват да възстановят собствеността си. Събитията оставят трайна следа в политическия живот на съвременна България.
Пак по същото време на 23 август – по повод годишнината на пакта между Съветска Русия и Хитлеристка Германия – гражданите на съветските републики Естония, Латвия и Литва заявят желанието си за независимост от СССР и хванати за ръка се свързват в най-дългата в историята на човечеството жива верига, дълга 600 км.
Събитието е добре документирано и монументалността му е добре видима от следния фотографски материал: https://estonianworld.com/life/estonia-commemorates-30-years-since-the-baltic-way-the-longest-unbroken-human-chain-in-history/
С този граждански акт независимостта на Балтийските страни е фактически отвоювана.
Събитието не само оставя трайна следа в съдбините на Естония, Латвия и Литва, но предизвиква разпускането на СССР и определя до голяма степен бъдещето на Европа.