Илиян Василев: В момента висим във въздуха между онова, което трябва да се направи, и онова, което реално политиците правят
Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия, сега енергиен експерт, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.
С два законопроекта – на „Демократична България“ и на ДПС, се дава възможност държавата да поеме оперативен контрол над рафинерията. Според служебния заместник-министър на енергетиката Еленко Божков такъв вариант обаче е нереалистичен. И питаме се: защо за Италия и Германия се оказа, че е реалистичен, а за нас – не е? Какво ще спечели държавата, ако поеме оперативен контрол над рафинерията „Лукойл Нефтохим“ в Бургас? Анализът е на Илиян Василев – бивш посланик на България в Русия, сега енергиен експерт. Посланик Василев, рано или късно България ще поеме оперативен контрол над „Лукойл Нефтохим“, но как посредством този ход ще защити интереса на потребителите?
Не мисля, че държавата ще има много изходи от ситуацията, защото събитията се развиват с такава скорост и сила, че ето – днес стана известно, че руската държава ще одържави „Лукойл“ именно за да спаси компанията от санкции и от негативните последствия за дейността и. Има проблеми с финансирането на своите операции, на осигуряването на достатъчно танкери, изобщо по цялата верига на оперативната й дейност. В този смисъл тук ние просто няма да имаме никакъв изход, точно както нямахме никакъв изход, когато „Газпром“ ни спря природния газ. Трябва да бъдем готови да поемем оперативния контрол и да осигурим непрекъсваемост на работата на „Нефтохим“, запазване на работните места, запазване на балансите на пазара на горива и неминуемо ще се стигне до смяна на собствеността в „Лукойл Нефтохим“. Това как иска да реагира служебното правителство няма никакво значение, в смисъл, то има значение, защото все пак са правителство, но при тях очевидно има една такава предпоставеност, която пречи да погледнат професионално на нещата, на рисковете и заплахите за националната сигурност, защото действително, ако не се намесим, тогава има вариант сегашното ръкововдство на „Лукойл“ да не може да осигури непрекъсваемост на работата на „Нефтохим“.
Г-н Василев, да ни обясните какво ще произлезе от одържавяването на „Лукойл“ от руската държава, какво ще означава то за нас?
Одържавяването най-вероятно ще стане чрез придобиването на „Роснефт“ от „Лукойл“ през масивна държавна инжекция към „Роснефт“. Докато „Лукойл“ беше частна компания и все пак се ползваше с известна свобода и периметър на действие, по отношение примерно в „Нефтохим“ се произвеждаше горива, газьол, който се изнасяше за Украйна, т.е. корпоративното начало беше в известен смисъл застъпено и водещо. При „Роснефт“ и одържавяването това означава, че компанията престава да може да реагира като частен пазарен субект и ще стане едно от поредните продължения на дългата ръка на Кремъл и ще реализира неговите интереси. Това ние не можем да си го позволим, защото това означава първо проблем с доставки, след това проблем с дейността на рафинерията. Както виждате, Кремъл през Газпром с решенията си рекетира цели страни. Това най-добре ние го знаем от април месец– „Газпром“ не взе решението за прекъсването на доставките на газ въз основа на някакви търговски спорове или пък някакви промени в пазарна ситуация. Не, просто изпълни един политически диктат на Путин и това същото може да стане с „Роснефт“ и „Лукойл“.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Посланик Василев, какво означава държавата да поеме оперативен контрол над „Лукойл“? В какво ще се изрази този контрол от българска страна?
Това, както е разписано в закона, е един специален представител заедно с екип след санкция на Консултативния съвет за национална сигурност да може да вземе под контрол самото оперативно ръководство на рафинерията без непременно да измества сегашния мениджмънт, просто защото сегашният мениджмънт, дори и да приемем, че е доброжелателен спрямо интересите на бюджета, на потребителите и на самата компания, изпитва непреодолими трудности при финансиране на своята дейност, при реализацията й в условията на все по-затягащите се санкции. Така че този оперативен контрол е не за да измести някой който не иска да си върши работата, а просто за да не спре рафинерията и да се осигурят доставки на неруски газ. Стигна се до там, че дори да можем да ползваме дерогацията си, ако Русия не е в състояние да осигури превоз на руския суров нефт, тъй като няма танкери. Танкерите не могат да бъдат застраховани, не могат да бъдат наети. Русия разполага с някъде около 100-120 танкера – това са новозакупени, които много трудно могат да реализират целия обем от нейния износ, защото основните потоци са към Индия, към Китай, към Далечния изток. Ние трябва час по-скоро да намерим вариант за заместване и допълване на „Лукойл“ чрез постепенно пренасочване на логистиката към неруски нефт, включително и такъв, който се намира в района на Черно море, и съответно внасянето на изменения в технологични настройки в работата на рафинерията, които да й позволят да преработи и нефт, който не е от типа „Уралс“.
Ако одържавяването на „Лукойл“ от Русия може да мине като перфектна национализация, то поемането на оперативен контрол от България как може да се тълкува? Дали няма да попадне в същата графа?
Не. Не и ще ви кажа, каква е разликата. Одържавяването на „Лукойл“ в Русия е водеща причина да могат публични средства да се използват за неговото стабилизиране или за преодоляване на санкциите. При българския случай оперативният контрол е незабавна, междинна стъпка, но очевидно ще трябва да се търси дългосрочно решение със смяната на собствеността – и това е неминуемо. И в този процес държавата разбира се, че има своите интереси, още повече такива, които тя трябваше да защити до този момент във връзка с липсата на постъпления от данъци и от печалба, субоптималното управление, изобщо много от нещата, които се случиха в миналото. И сега в този процес как точно ще се стиковат интересите на „Лукойл“, на държавата или на новия собственик тепърва предстои да се види по каква процедура, но аз общо взето не мисля, че ще бъде нещо кардинално различно от това, което се случи в Германия и в Италия. Знаете, че стойността на активите, които „Лукойл“ продава, те са стресирани не само поради санкциите, но и поради извънредни обстоятелства, при които оперират рафинериите, и по примера примерно на рафинерията в Италия, цената на една рафинерия, която е по-голяма от тази, която е в Бургас, е между 1 и 1,5 милиарда долара, което очевидно не е най-добрата пазарна оценка, каквато „Лукойл“ биха могли да получат, но в последна сметка е по-добре да вземат нещо, отколкото нищо, тъй като стойността на тези активи няма да нараства.
А ще се премахне ли монополното положение, ако държавата поеме контрола, посланик Василев, на „Лукойл“ в България?
Доминантната роля на „Лукойл“ се определя от размерите на пазара и размера на производството. Когато имате една рафинерия, която е толкова голяма, и пазарът е толкова малък, то естествено доминантното положение е предпоставено. Сега каква е ролята на държавата – вие виждате, че една от пречките и най-големите предизвикателства пред поемане на оперативния контрол е липсата на капацитет у държавата на професионалисти, експерти, изобщо на екипи, които могат да реализират такива алтернативни форми на управление в критична ситуация, в този смисъл дългосрочно държавата няма как да задържи рафинерията в собственост. Тя може да осигури прехода между един и друг собственик, това е, което най-вероятно ще се случи.
Говори се, че съвсем скоро рафинерията в Бургас ще има нов собственик. Твърди се, че най-вероятно ще е голяма западна компания. Вие сте експерт, работите в тази област – чули ли сте подобна информация?
Не бих искал да спекулирам. При всички положения ситуацията не е много типична, не е точно случая, при който става дума за типични сливания или придобивания, както в нормална пазарна среда се наричат тези процеси, когато се търси стратегически инвеститор и стратегическите инвеститори са за предпочитане, т.е. ние може да ги подозираме като кандидати за нови собственици на „Лукойл Нефтохим“. Както виждате, в случая с рафинерията в Сицилия, това е инвестиционен фонд, не е стратегически голяма нефтена компания. Сега аз си спомням, че на времето, когато течеше приватизацията, освен „Лукойл“, интерес към рафинерията бяха проявили и „Ексон Мобил“, и „Шел“. Сега дали ще може и в тая среда да има някакъв интерес… В последна сметка, дума ще имат „Лукойл“. И тук е основната тънкост – доколко ще има водеща роля и доколко ще може да контролира този процес на влизане, кой именно да купи рафинерията, ще зависи и от бързината, с която „Роснефт“ или руската държава одържави „Лукойл“, съответно българската държава поеме оперативен контрол.
От понеделник влезе в сила ембаргото на Европейския съюз върху доставките на руски петрол. Как ще можем да се справим с дерогацията така, че да опитаме да видим дали можем да продаваме продукти на трети страни на „Лукойл“, кои от тези продукти ще ни бъдат разрешени? Прекалено различни гласове се чуват и най-вече са все взаимоизключващи се информации.
Мога само да допълня, че общият дух на санкциите и на дерогациите, които са дадени, изключват ние да изнасяме рафинирани продукти, произведени от руски суров петрол, за страни от Европейския съюз, това е просто немислимо. В тоя смисъл са изказванията на говорителите на Европейската комисия и всички комуникации, които имаме с Европейската комисия по този въпрос. Проблемът е обаче, че когато са взети тези решения, те оставят едни вратички, които ако българското правителство се заинати, както виждаме, че то е взело самостоятелно решение да разшири приложното поле на дерогацията и да обхване износа на рафинирани продукти до 5 март следващата година, т.е. от цинична гледна точка българското правителство може да се заинати и вероятно този инат ще мине някак си, въпреки гнева на Комисията и на другите страни. Можем да предполагаме, че този гняв на Европейската комисия и на спазващите санкциите държави ще се отразят в негативни решения, които засягат България по други въпроси, включително по „Шенген“, по отпускането на средства по Плана за устойчивост и развитие, и т.н. – това са взаимосвързани неща. Проблемът на тая дерогация е, че тя сама по себе си не решава всички проблеми, а е част от една мрежа от условности, с които ние трябва да се справим. От една страна има дерогация, но има също и таван на цените, който е 60 долара. Сега, доколкото разбирам, българската страна е задължена да спази тоя таван, но в същото време „Лукойл“ пък е задължена от руското правителство да не продава под таван на този таван. Т.е. имате един огромен конфликт, който на тоя етап е нерешим и по никакъв начин не допринася за сигурност на доставките. Ако решим и да не спазваме тавана, за да улесним възможността на „Лукойл“ да внася руски суров петрол, това означава пък, че българските потребители ще бъдат лишени от възможността да купуват по-евтин суров нефт и по-евтини горива. В момента суровият нефт, който се заприходява, в смисъл на тези цени започва калкулацията на горивата, които се произвеждат от него, е над 80 долара. Вие сами може да разберете, че между 80 долара и 60 долара има огромна разлика и тия пари някъде трябва да отидат. И тук не е само въпрос – затова искам много категорично да подчертая – не е само въпрос на хората от „Лукойл“, на тия мениджъри, на техническите лица, които работят, това вече е въпрос на политика. И именно в тоя процес въпросът не търпи такива междинни пространства, просто силовата политика на Кремъл е налице, и ние нямаме друг ход, освен да се защитаваме.
Ще ви помоля за коментар на една новина от късния следобед. „Продължаваме промяната“, БСП, „Възраждане“ и „Български възход“ не са подкрепили да бъде връщан по 1 лев на българските потребители от нафтата и бензина А95. Обаче тази мярка е била подкрепена от ГЕРБ-СДС, „Демократична България“ и ДПС. Мярката така или иначе не е приета. Каква е ефективността й?
Те и двата законопроекта, единият – на Делян Добрев и ГЕРБ, и другият – на ПП „Продължаваме промяната“, имат добри намерения, но аз лично имам резерви. Примерно в това, което е в проекта на ГЕРБ, прозира пак добро желание да се отнемат част от свръхприходите на рафинерията и да се насочат към Фонда за сигурност на електроенергийната система и от там да се връщат пари на потребителите. Това не работи като технология, защото в момента, в който вие наложите допълнителни разходи или изземете приходи, те веднага ще се отразят върху финансовите резултати, и „Лукойл“ съвършено спокойно може да ги отрази в стойността, в цените на едро и разбира се, да намали финансовите си резултати. Ние така и така не виждаме печалба, така пък хептен няма да я видим. Т.е. това като технология на решение на проблема не е добро. По-добро е решението на „Продължаваме промяната“, в което има много голям смисъл именно дерогацията да може да се ползва само от юридически лица, които са данъчно регистрирани в България. И тук, защото всяко лице, което е данъчно регистрирано в България, то вече може да стане обект на такива допълнителни финансови мерки с оглед на лишаването от свръхпечалби. А сега, в момента, това, което ГЕРБ искат да направят с техния закон – пак казвам, с добри намерения, но вие няма кого да обложите, тъй като „Литаско“ не е данъчно регистрирана в България и общо взето преследвате един дух. Така че има добра енергия, но някак си тия разпри, които са политически, липсата на елементарно доверие между партиите в парламента, а пък и липсата на експертиза, да ви кажа честно, изкарването на преден план на лица, които са идеолози и които могат разпалено да се карат, но не и да стигат до решения, това много пречи. Аз се надявам, че ще започнат да си говорят най-накрая на професионален език, защото рисковете са огромни.
Тъй като енергийната сигурност е част от националната сигурност, това, че ние имаме сътресения в нея, оказа ли влияние и върху съгласието за членството ни в „Шенген“?
О, много неща оказват влияние върху съгласието на другите страни да бъдем приети в „Шенген“. Сега, от една страна не е чак толкова страшно това, че не ни приемат сега. Проблемът е, как ще направим диагнозата на причините, поради които сега не ни приемат, така че да вземем мерки и след това да ни приемат.
И каква е диагнозата?
Ами диагнозата е: много критично дефицитна на реализъм и съответно когато диагнозата е грешна, няма как и лечението да бъде добро. Примерно една голяма част от политическите партии и политиците у нас прехвърлят вината изцяло на лошите холандци и лошите австрийци. Със сигурност има някакви вътрешни процеси в тези страни, които пречат на добронамерената оценка на някакви усилия, които се полагат у нас. Но големият проблем е, че ние си мислим, че няма да влезем в „Шенген“ заради недостатъчно ефективната работа на дипломацията. Подобна позиция е късогледа и лицемерна, защото дипломацията може да направи много неща, но тя не може да представи лоша и дефицитна картина, едни недостатъци не може да ги замаже и да ги представи, т.е. пороците да ги представи като добродетел. Поради тази причина – казах – има два начина за реакция: единият е рационален, другият – емоционален. Емоционалният води до това, че всички казват – да, дипломатите са виновни, ние сега ще сменим дипломатите или пък хората в Министерството на енергетиката и нищо няма да променяме, а другата година ще влезем, без да променяме нещата съществено. Това е погрешно, защото и другата година няма да влезем, тъй като има конкретни неща, свързани с реформите, не само с охраната на границата – това е външният израз на усещането за сигурност или на доверието у европейците към това, че може да реализираме общоевропейска сигурност на границата, а в това, че трябва да имате ефективна прокуратура, ефективно правораздаване, изобщо целия комплекс от мерки, които трябва да повишат доверието на западните ни партньори в това, че България е по добър път. И това е по-голям проблем, защото не виждам, как в рамките на една година нещо кардинално може да се промени. Гешев ще си остане Гешев, ще си прикрива критично важните и видими за Европа престъпления в областта на корупцията и престъпленията при охраната на границата, престъпността и т.н. Така че има две линии и не се учудвайте, ако проблемите с „Шенген“ изведнъж прераснат и в проблеми при членството ни в еврозоната.
Изпреварихте въпроса ми, буквално това щях да ви попитам – дали няма да прераснат, да се прехвърлят същите проблеми и към еврозоната, нищо че започнахме да сечем евромонети.
Не са напълно тъждествени проблемите и предизвикателствата пред нас, съответно шансовете ни. В еврозоната, ако технически нещата стоят също доста под голям въпрос от гледна точка на капацитета ни да приемаме закони, да реализираме програма от мерки, да има работещо правителство… Всъщност един от проблемите за това, че евентуално няма да влезем в „Шенген“ сега, е и отсъствието на редовно правителство. Това е видим и осезаем риск както от гледна точка на пазарите, така и от правителствата на страните в Европейския съюз. Има относително по-голям шанс да влезем в еврозоната, защото ако дефицитите в сферата на правосъдието и на сигурността при охраната на границата ни и при действията ни като външна граница на Европейския съюз са достатъчно видими и достатъчно значими, то стабилността на България във финансовата сфера именно благодарение на Валутния борд и на ниските равнища на дълга ни правят по-привлекателни за членство в еврозоната, т.е. там имаме по-големи шансове.
А политическата криза, която крушира в невъзможност да се състави правителство, до какви предизвикателства и рискове може да доведе?
До безвремие. Безвремието означава липса на перспектива. Липсата на перспектива означава липсата на решения, които да придвижат България напред – както в институционално отношение, по отношение на въпросите, за които говорим, така и по отношение на вътрешните й задачи пред развитието й и сигурността й, като започнете от реформите. Защото ние в момента се намираме в някакво такова състояние – висим във въздуха между онова, което трябва да се направи, и онова, което реално политиците правят. Очевидно служебните кабинети не могат да свършат работа без редовно правителство, а още по-лошо е, че дори да имаме регулярно правителство, при този фрагментиран парламент и неспособност да се вземат важни решения за страната, няма как прогнозите да бъдат добри.
И какво се задава на хоризонта, посланик Василев? Ние не можем вечно да се въртим в тая спирала на омагьосан кръг на избори, безплодни парламенти и невъзможни правителства, това не е перпетуум мобиле.
Не е. Вижте, това ще намери своето естествено решение на някакъв етап, просто още не сме стигнали критичната точка на пречупване. И тая критична точка ще се определи от това, че хората – ето сега при първия мандат примерно на ГЕРБ хората ще видят, че това е партията, която казваше на всички, че ние можем, че ние знаем, но факт е, че нито може, нито знае, защото няма шансове да формират правителство, и то въпреки че са най-голямата политическа сила. При това сега обещават да формират правителство, в което няма чисто политическо лице и ангажимент от страна на ГЕРБ. Те наемат лице под наем, за да избягат от вътрешните си ограничения. При втората партия – те пък имат желание, но нямат възможност. Просто тези разочарования, аз съм сигурен, че на следващи избори ще родят различни конфигурации, включително и заплахата от това някои партии вече да почнат открито да говорят за президентска република, което е не по-малка заплаха за българската демокрация, отколкото маргинални тежнения, олицетворени от партията на „Възраждане“ и на БСП, които напоследък и те се самомаргинализират, като попадна в група с „Възраждане“.
Защо смятате, посланик Василев, че президентската република ще бъде удар върху демокрацията? Тя ще бъде удар върху парламентарната, но защо като цяло върху демокрацията?
Ами защото ние живеем в условията на президентска република, тъй като в служебните кабинети, ако видите колко време Радев е управлявал – той управлява повече от последния редовен кабинет. И не отговарят достойнствата на хората от гледна точка на избора, който той е направил за министри, т.е. личности – много малка част от тях имат качества, всепризнати качества. Да не говорим, че Радев успя и успява, особено по критично важни въпроси на външната политика, пък и вътрешна, да се възползва от това, че служебното правителство има всички права, които има редовен кабинет, и той фактически успя и успява да контролира всички специални служби. Той смени ръководството на специалните служби и там, където се предполагаше разделение между президент и изпълнителна власт, тя в момента действа в една посока и това е лошо, тъй като балансите на властта се нарушават. Ние в България и без това имаме плененост на институциите от някакви специфични користни интереси и като сложите липсата и на взаимни противотежести и проверки – сhecks and balances, за да могат да се балансират отделните власти, нещата стават вече критични.
Цоня Събчева
