Като продължаваме да блокираме проучването на земните недра, отказваме да проверим разполагаме ли с природни ресурси

Най-простата причина Институтът за пазарна икономика да няма алтернативен бюджет за 2023 г. е, че служебното правителство не е представило проект на бюджет и всъщност големият въпрос е „Алтернатива на какво?“ Няма как да видим детайлно какви политики се предвиждат и за какво ще се харчат парите. Опитахме да подскажем на Парламента подход. В тази ситуация е очевидно, че не могат да направят нов проект, защото това е прерогатив на Изпълнителната власт, както пише в Конституцията ни. Това, което се опитахме да направим, е нещо като back to basics – микс между правила по същество и правила по процедура. Не е случайно, че навсякъде по света съществуват фискални правила, които трябва да се прилагат, когато няма ясна добронамерена воля да се приложи правилното нещо. Те съществуват именно, за да ограничават хаоса, когато такава воля липсва. Това означава да махнем от масата всякаква дискусия за бюджет с повече от 3%, да не говорим, че може и да е по-малък. Разбира се, същината на проблема идва, когато липсва обсъждане на цялостна финансова рамка. Това коментира в студиото на Алтернативата Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика.
Очевидно е, че има доста глупости, сътворени последните години – пандемията, войната, политическа криза и т.н. Тези неща продължават да се размножават в данъчните закони, а лобизмът пробива данъчната система. По-лошото е, че когато подобно нещо се появи, се появяват още трима които казват: „Щом за еди-кой си може, дайте и за нас“.
Гласуваните днес 1 млрд. са първото нещо, което трябва да се обърне като тенденция. Трябва да се откажем по ред причини – едната е чисто фискална; другата – принципна. Това не е разумен начин да правим социална политика. Ако искаме да помогнем на хората, по-добре да подпомогнем крайно нуждаещите се. Второто нещо е по отношение на разходите. Неслучайно се използват понятия като бюджетни пакети, данъчни пакети, пакет от мерки и др., които звучат като клише, но пък е опит да се седне на масата и да се обединят множество идеи. В крайна сметка започва да се прави разчет какъв да е пакетът.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Така или иначе имаме висока инфлация и в някои сфери действително се наблюдават очевидни дефицити от гл. т. на разходи, незаплатени специалисти и т. н. Трябва да се тръгне от обратния въпрос: „Ако искаме да нямаме свръхдефицит, може със съответната доза разумност да се прогнозира какво се случва с икономиката. Очевидно имаме ръст на данъчните приходи, икономиката расте, имаме и инфлация и най-логичното за финансовият министър е да облага по-големи обороти, доходи и продажби и да се види каква част от тези увеличени приходи къде и при кого ще отиде, кое е най-спешното и без какво не може да се мине, както и да се види какво е вече заложено и гласувано.
Най-общата рамка е, че винаги, когато се замисляме за бюджетното салдо, ако икономиката върви на светло и има печалби, очевидно има и събираемост на приходи. По-общата политика е да не се разруши това, което вече генерира приходи в бюджета, а защо не и да се разшири. Има доста разходни програми. Може да звучи парадоксално, но Програмата за личната помощ набъбна и съвсем скоро ще стане най-общо втората в българското социално подпомагане.

Въпросът със съкращаването на капиталовите разходи е двояк. Някои от тях са корупционна касичка. Те най-малкото водят до това, че не знаем колко струва дадено нещо. Има проекти, които са евентуално заложени за европейско финансиране. При тях бюджетният ефект е нулев и ако не ги направим, Брюксел не възстановява парите, т.е. няма ефект върху дефицита. Там въпросът е принципен: „Дали трябва да ги правим за толкова пари?“ Понеже не се планира добре кои инвестиционни проекти кога и как ще се реализират, в бюджета се записват едни големи милиардни числа и се оказва, че повече от половината няма да станат в рамките на съответната година. Тази практика датира повече от десетилетие. Чакаме да дойде одитираният отчет и да видим какво казва Сметната палата.
Приватизацията винаги е добра идея. Има добри политики и при по-ниска, и при по-висока инфлация; и при политическа криза, и без политическа криза. Фискалната децентрализация, отстъпване на малко повече ресурс и самостоятелност на общините е такава политика, т.е. има принципни структурни промени, които помагат със сигурност.
Колкото до концесиите, има две посоки, в които трябва да коментираме: от една страна да не се пречи на вече успешните бизнес начинания, концесиониране на дружества и по-добро управление на разходите.
Има съвсем неизследвани полета. Продължаваме да блокираме проучването на земните недра за полезни изкопаеми. Така се отказваме да проверим разполагаме ли с природни ресурси. Това са неизследвани граници на възможното, чието стартиране дава два ясни сигнала: че България е добро място за дългосрочни инвестиции и че предлагаме перспектива за печалби, заетост, приходи, развитие на цели сектори и региони. Всичко това е процес, който не трябва да спира.
Въпросът с премахването на печалбата е относително прост. България казва, че искаме дерогация, заради забраната на руски петрол. ЕС и другите страни-членки се съгласиха и е редно да си зададем въпроса: „Дали след като сме получили някакво изключение, българският потребител и данъкоплатец съответно ще се възползва по някакъв начин?“ Пазарната цена на руския петрол спадна, докато цените в България са доста по-високи. Адресирали по някакъв начин българското правителство този въпрос и дали се опитват да улеснят живота на рафинерията, защото тя би могла да работи и без руски петрол, макар да се реши, че е по-изгодно да работи с руски. Какъв би бил обратния жест? Ще има ли по-ниски цени за българския потребител? Ще влизат ли повече средства в бюджета.
Въпросът е: „Как да намерим решение, така че да имаме предприятие, което да работи, но оставяйки ползите от тази работа в хазната, защото са му дали това изключение?“
Опитахме се да покажем, че усилията за привличане на нови инвестиции трябва да продължат, но има доста компании, които вече оперират в България с успешен бизнес и са на ръба да решат дали да открият втори или трети завод тук, или да го открият в съседна страна, или пък да си държат парите в кеш. Дивидентите, които бяха раздадени м. г., са около 12 млрд. лв., като част от тях могат да бъдат превърнати в нови производствени мощности и технологии, което дава повече текущи приходи в бюджета и повече потенциална заетост, продажби и по-висока добавена стойност. Това е ангажимент, показващ намерение, за да имаме по-добър бизнес климат, който да превърне България в добро място за инвестиции.
Това облагодетелства български компании, с български собственици. Редно е да получиш бонус, ако разшириш бизнеса си и да имаш предимство. Имаме още доста бариери преди да паднем в пропастта. Една от тях е самата роля на МФ, което винаги се е опитвало да бъде бариера пред твърде неразумните харчове и, ако не друго, поне държи касата. Другият механизъм е, че българските системни политически партии все пак се надяват да харчат повече, когато управляват и на никой не би трябвало да му се иска да вземе властта в една фалирала държава. Здравият им разум трябва в един момент да им сложи бариера. Рационалността в стремежа да харчиш и управляваш би трябвало да предотврати прекаляването с глупости, за да си запазиш шанса дори да злоупотребяваш през следващите години, посочи в заключение икономистът.