Когато липсва доверие в официалните институции, паниката се пренася и на пазара

Факт е, че през последната година в Европа, в целия свят и в България се наблюдава сериозно повишение на цените – безпрецедентно от началото на 80-те. Важни фактори са енергийните цени – специално в Европа прекъсването на енергийните доставки от Русия, шока, неизвестността, а оттам и покачването на ключови суровини – торове, метали и т.н. При Ковид бяха спрели да функционират заводи и пристанища. Толкова много фактори разстроиха икономическата картина. Това се съчета с огромните трилионни пакети, особено в САЩ, за борба с последиците от Ковид, т.е. централните банки и правителствата изсипаха върху бизнеса и хората ликвидност, за да не стане обратното, а именно паника от пълен разпад, и напечатаха пари. В началото не предизвикаха инфлация, защото хората така или иначе си седяха вкъщи. Но икономиките се отвориха, хората се активизираха и почнаха да пътуват. Миналата година туризмът в България тотално изтри ефекта от пандемията и затварянията и всичко това съвкупно доведе тази инфлация. Политически е много трудно да се бориш с международното положение. Това коментира в студиото на Алтернативата икономистът Лъчезар Богданов.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Местните решения са малко по-сложни, защото трябва да се търсят конкретни причини в конкретни продуктови пазари. При някои очевидно има работеща конкуренция и там цените на някои суровини паднаха, оттам и на стоките. При други обаче конкуренцията не действа толкова незабавно и затова вероятно хората си задават въпроси. Ролята на централния орган в този дебат – КЗК – е основна в няколко посоки: нелоялните търговски практики, картелите, договарянето на цени и т.н. Комисията много често глобява за реклами и брошури, но по отношение на млечния пазар, първата и втората компания в България с пазарен дял се сляха и направиха монопол, но Комисията не откри проблем в това. Не всеки път, когато някой види висока цена на щанда в два магазина, това означава, че законът е нарушен, че има злоупотреба с господстващо положение, сговор с производителя или картел. Това изисква анализ и обработка на данни.
А може би КЗК работи с цел някои от нарушаващите закона да минават между капките. Защо имаме такова законодателство и регулатори, които на практика не вършат това, за което са призвани?
С подобни мерки не може да се бори приливът на пазара и международното положение. Ето Орбан се опита да го направи в Унгария и експлодира. Те имат най-висока инфлация, вкл. и при хранителните продукти и валутата им се обезцени от такива неразумни стъпки. В крайна сметка сега хем имат обезценени спестявания, хем плащат повече именно за тези стоки, чиито цени уж правителството щеше да регулира. При горивата много страни направиха временни тавани, но в момента в който ги премахнаха, цената като пружина скочи нагоре. Въпросът е можеш ли да предложиш структурна мярка, която наистина позволява производството на даден продукт в твоята икономика да е по-евтино, да има конкуренция, а това в крайна сметка означава по-ниски цени. Това е вредното. Колкото до веригите и игрите им с надценките – и сега могат да се отворят отчетите на големите компании и да се види разликата между стойността на стоките, покупна и крайна цена и горе-долу ще са около 20%. Но от тях се плащат заплати, транспорт, режийни т.н. и накрая остава една малка печалба. Важно е дали за конкретни продукти някъде няма сговор и съглашение, дори криминални практики. Това не може да се открие, като влязат едни много мили хора – контрольори от КЗК и БАБХ – в една верига и разгледат етикетите на сиренето, салама и яйцата и видят други цени във фактурите. Какво ще постигнат? Това се разследва чрез структура на пазара, отношения, имало ли е изгонени и оттеглени, имало ли е натиск и т.н. Тези практики са страшните. Иначе другото е показна или фасадна проверка. Понякога самите потребители допринасят за това поведение на търговците. Когато те повярват на всяка хибридна партенка в социалните мрежи, отиват и купуват със стекове, което пък е резултат от предоверяването на фалшивите новини, на страхове и паника. И когато нямаш доверие към официалните институции, паниката се пренася и на пазара. Естествено, че търговците се възползват от такава ситуация. Но и информираността не може да се пребори с всичко.
Като цяло през последните няколко месеца имаме забавяне на инфлацията. В момента водим разговор за цените, когато инфлацията тръгва да дава заден ход. Избегнахме страшното. Дори цените взеха леко да отстъпват в някои продуктови категории. Така че е добре да се доверим малко и на глобалния пазар – че лека-полека нещата ще се нормализират, както стана с газа и горивата.
Пред хранителните стоки изкушението е голямо. При тях ще има прегърнат от правителството особен вид „картел“, нещо като пакт за почтеност. Предполагам, че така биха го продали на публиката, за да не кажат, че се месят на пазара; ще излъчат примерно десет стоки, които ще са някаква народна цена – нещо като промоброшурите на големите вериги, които всяка седмица имат по 10-15 стоки на добри цени, и ще го представят като джентълменско споразумение. В момента нямаме никаква нормативна база. Нужна е промяна на законите. Не може цена да се фиксира с постановление на МС. Но когато има парламент, дебатът ще е върху други теми – бюджет и т.н. Ще се появят и нови разделителни линии и ще е трудно постижима цел. Струва ми се, че акцентът ще е върху увеличението на доходите, но междувременно трябва да се прави нещо. Едно от политическите обяснения, които чувам от политически наблюдатели, е, че президентът като патрон на служебното правителство всъщност иска да демонстрира активност, за да не даде поле на партиите да кажат на хората, че властта ги е оставила без подкрепа по отношение на цените, посочи в заключение икономистът.