България

Не е невинна играта с провала на поредица народни събрания

Трудно ми е да преценя разстоянието, на което се намира от народа политическият елит. Струва ми се, че непрекъснатото намаляващо участие на хората в изборите показва, че за голяма част от гражданите изборите вече не са средство за решаване на проблемите и състезанието на партиите се разглежда като нещо външно по отношение на живота им – опасен процес, който би довел до непрекъснато стесняване на политическата и обществена база на демократичната система в условия, в които президентът държи вече две години властта и съветниците му не крият амбициите на институцията да промени политическото устройство в посока по-силна президентска власт. Обстоятелството, че на практика цялата изпълнителна власт е в ръцете на президента и осъществяването ѝ не се контролира от други държавни институции говори, че той държи в ръцете си съществени механизми за повлияване върху обществената и политическа ситуация в страната. МВР може сериозно да влияе върху процеса по подготовка на изборите, вкл. с правенето или неправенето на стъпки за ограничаване купуването на гласове, организиране на корпоративен вот и т.н. и очевидно не е единствената институция, носеща отговорност за провеждането на парламентарните избори. Това коментира с пряко включване в Алтернативата политологът Огнян Минчев.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940





Президентът се намира в благоприятна за него ситуация. Разбира се, той не може да направи нищо друго, освен да подменя едно служебно правителство с друго и да управлява страната в едноличен порядък – няма институции, които да го контролират. Но вече се натрупаха достатъчно основания да смятаме, че той не е просто пленник на институционалната ситуация на провала на няколко поредни парламента. Тази ситуация му харесва и последният пример е че в предходното НС връчи третия мандат отново на политическа сила с нулеви шансове за създаване на кабинет – БСП. За всички беше известно, че ако мандатът бе връчен на ДБ имаше известен шанс за създаване на кабинет.
Президентът не предприе стъпки за преодоляване на политическата криза, а напротив – косвено я задълбочи. Ролята му в свалянето на правителството Петков също не беше малка. Следователно можем да направим извода, че е мощен властови фактор, насочен към задълбочаване на политическата криза с цел облекчен преход от настоящата политическа система към нова система, свързана с промяна на формата на управление в посока президентска република.
Българската политическа криза е свързана с обстоятелството, че в България назряха сериозни процеси на политическа и обществена промяна. От лятото на 2020 г. се намираме в цикъл на обновление на системата поради факта, че значими части на българското общество искат моделът на управление категорично да се промени. Силите и на промяната, и на статуквото влязоха в съперничество помежду си относно модела на управление. Гражданите първоначално се обърнаха към възможността една алтернативна политическа сила – ИТН – да изведе страната от кризата, но провалът на тази партия доведе на последвалите избори до обръщане на гражданите към друга възможност за категорична промяна – доверието към ПП, които пък създадоха лесна за раздружаване коалиция. Промяната се оказа недостатъчно мощна, за да се реализира.
На изборите през октомври м.г. гражданите сякаш завиха обратно към статуквото, тъй като е добре познато и все пак има позитивни страни, свързани със сигурност и стабилност, но това не беше достатъчно, за да му даде възможност да управлява. Така блокадата на политическата система продължи.
Двете основни политически сили ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ на практика са с изравнени възможности и позиции. Те отново ще трябва да излязат на политическия пазар и да опитат да се договорят. От страна на ПП това договаряне ще е много трудно. Те твърдят, че шанс за правителство има, само ако са първи. След като ГЕРБ на два пъти се провали във възможността да състави правителство, ще се опита да създаде такова отново по модела, който опита преди няколко месеца, но дали ще може да договори достатъчна подкрепа – въпросът остава открит.
Необходимо е споразумяване с цел създаване на някакъв най-малък общ знаменател и формиране на управление. Проблемът е, че политическите сили гледат по различен начин на общинските избори през есента, на които отдават по-голямо значение за разрешаването на кризата. На последните общински избори на практика ГЕРБ постави под контрол повечето общини и сега основната цел на партиите на промяната е да вземат възможно най-много общини и да разклатят опорите в общинската власт. Няма да се учудя, ако те хладнокръвно абортират и идния парламент. Не е невинна играта с провала на поредица народни събрания: вотът на гражданите има ключово значение за легитимиране на властта, а това ерозира потенциала на парламентарната република и създава допълнителни ресурси за желаещите да я съборят. Едно президентско управление в условията на днешна България няма да е достатъчно демократично. То няма да е по френски образец, а по руски или турски.
В българската политика съществуват няколко условни разлома: статукво – промяна, проевропейска – проруска ориентация, ляво – дясно. Затова е трудно да се постигне функционално мнозинство. Една допълнителна малка партия би могла да е полезен инструмент, но много зависи коя ще е, посочи в заключение политологът.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *