Руско-украинската война: факторът „Бахмут“ и провалът на руските специални служби в Брянска област

Игор Федик

Положението на фронта

Най-трудната ситуация на фронта продължава да бъде около Бахмут. Сраженията около града са едно от петте направления, на които руснаците се опитват да осъществят т.нар. голяма офанзива. Те се опитват да напредват към Бахмут в три посоки: от юг, север и изток. Най-сложна е ситуацията на север – след като превземат Ягодне и Берховка, руснаците се опитват да напреднат към Хромовое. Целта на това настъпление е да се прекъсне снабдителната линия на града.

Украинските части в Бахмут в момента държат отбраната по целия периметър на града. Те дори предприемат контраатаки на юг в района на Иванивское. Те отблъскват руснаците, които се опитват да достигнат пътя между Костянтинивка и Бахмут. Въпреки сложността на ситуацията, възможността да задържат града все още остава. По-рано беше взето решение защитата на Бахмут да бъде подсилена с резерви. И двете логистични артерии, които снабдяват украинските части в Бахмут, са подложени на огнен натиск от руснаците, но логистиката, макар и с рискове, работи. Така че засега няма причина украинските сили да напускат града. Но веднага щом останалите логистични маршрути към Бахмут бъдат застрашени от физическо прекъсване, тогава украинските части там ще започнат да се изтеглят.

Дори обаче руснаците да превземат Бахмут, това няма да доведе до катастрофални промени в украинската отбранителна линия в района. Следователно задържането на Бахмут от самото начало има друга цел и значение.

Първо, то спечели време за получаване на западни бронирани машини и за формиране и мобилизиране на нови части.

Второ, настъплението към Бахмут изтощи руските сили и ги принуди да разхищават боеприпаси. Освен това руснаците претърпяха значителни загуби там през месеците на настъпленията. ЧВК „Вагнер“ на практика е престанала да съществува като отделна сила. Нейните остатъци все още действат край Бахмут, но като отделна бойна единица тази ЧВК е престанала да съществува.

Трето, украинските части в Бахмут поддържат отбранителната линия, за да не се разпадне, и същевременно създават условия за подобряване на разположението на следващата линия, която вече започва зад Бахмут.

Четвърто, месеците на неуспешни опити за превземане на Бахмут деморализират руснаците. Към днешна дата последната им значителна победа, превземането на Лисичанск, е от юли. За повече от шест месеца руската армия не е успяла да постигне нито един значителен военен успех.

Като цяло продължилата месеци отбрана на Бахмут показва способността на украинските сили да удържат руснаците в части от фронта, където те се опитваха да превърнат тактическите успехи в стратегическа победа, но вместо това изразходваха колосални човешки и оръжейни ресурси, без да постигнат значителни резултати.

В Луганското направление фронтовата линия не се е променила, въпреки че боевете там са интензивни. В района на Сватово-Кременна руснаците продължават да трупат сили и да се опитват да изтласкат украинските сили отвъд река Оскол. Сраженията продължават и в района на Кременна. Но няма съществена промяна на фронтовата линия в това направление.

На юг няма особена динамика, с изключение на продължаващото редовно унищожаване от украински артилерийски удари на руски военни складове и други обекти. В частност това е продължение на стратегията, използвана от украинските сили на десния бряг на Херсонска област. С други думи, те провеждат огнева атака срещу руската система за командване и управление и логистика в райони, които в бъдеще могат да се превърнат в основни за бъдеща украинска настъпателна операция.

Трябва да се отбележи също, че въпреки неотдавнашните значителни загуби на руснаците в жива сила и техника при опита им да превземат Угледар (според материала на NYT при Угледар Украйна е спечелила най-голямото танково сражение във войната), те вероятно ще направят още един опит за настъпление в този район в близко бъдеще. Угледар е от голямо значение за тях. Те трябва да подсигурят снабдителните пътища край Волноваха и по някакъв начин да отдалечат от тях украинските части (предимно артилерията). Освен това, настъпвайки към Угледар, руснаците се опитват да отклонят вниманието на украинското командване от други направления, особено от Бахмут, и да му попречат да маневрира със силите си.

Освен това, като се има предвид, че както и в случая с Бахмут, руснаците се ръководят не само от военна целесъобразност, но и от политически директиви „отгоре“, едва ли ще се откажат от опитите да превземат града.

Какво ни казват загубите на руснаците в оборудване

Най-важното: От началото на пълномащабното нахлуване в Украйна Русия е загубила до половината от танковия си парк. Холандската мониторингова група Oryx, която събира визуални доказателства за загубите на военно оборудване в Украйна, изчислява, че са загубени 1688 превозни средства. Общите руски загуби на техника, според изчисленията на Oryx, възлизат на близо 9 100 единици.

Обща картина: Загубите на руско оборудване показват както недостиг, така и ограничената им способност да компенсират загубите. Загубите на танкове и артилерия, например, се компенсират с незначителни доставки в зоната на военните действия. С други думи, руснаците могат да компенсират в рамките на един месец точно толкова, колкото украинските сили унищожават в момента.

Що се отнася до бойните бронирани машини, наблюдава се намаляване на руския капацитет за компенсиране на загубите при този вид техника. Наличното количество не отговаря на нуждите на руските части.

Процесът на компенсиране на загубите на средни и леки бронирани машини все повече се затруднява от дългогодишната деградация на руския военнопромишлен комплекс, който очевидно не е бил подготвен да посрещне нуждите на руската армия в пълномащабна война.

Защо е важно: Руската армия постоянно се отдалечава от танковите и мотострелковите формирования и преминава към подразделения с леко въоръжение. Това е още едно обяснение защо „голямата офанзива“ на руснаците няма никакви перспективи. В края на краищата появяващите се украински части с модерни западни бронирани машини всъщност ще се сблъскат с руската лека пехота. При тези условия руснаците все по-често ще бъдат принудени да прибягват до тактиката на „живата вълна“. „Живите вълни“, от своя страна, все повече ще изчерпват човешките ресурси на руската армия, а те не могат да се справят без нови вълни на мобилизация. Като се има предвид опитът от вече проведените мобилизационни мероприятия в Русия и качеството на подготовката и екипировката на мобилизирания личен състав, има голямо съмнение, че попълването на руската армия при новите вълни на мобилизация ще бъде по-добро от предишните. А това ще има пряко отражение върху позициите на руските войски на фронта.

Диверсанти в Брянска област

Главна новина: На 2 март руските власти и медии съобщиха за проникването на „украинска разузнавателна и диверсионна група“ в Брянска област в Русия. Брянският губернатор Александър Богомаз пръв заявява, че в региона е проникнала диверсионна-разузнавателна група (ДРГ). Според него „диверсантите“ са стреляли по автомобил, убили са местен жител и са ранили десетгодишно дете. По-късно телеграмните канали и руските държавни медии съобщиха, че десетки „диверсанти“ (40-50 души) уж са взели много заложници.

Към вечерта ФСБ съобщи, че „врагът е бил изтласкан на украинска територия, където срещу него е бил нанесен масиран артилерийски удар“.

Обща картина: Руският президент Владимир Путин нарече събитията в Брянска област „поредния терористичен акт“. По-късно руските медии съобщиха, че в отговор на събитията в Брянска област руският президент спешно ще свика Съвета за сигурност на Русия. По-късно обаче говорителят на Путин Дмитрий Песков заяви, че „няма такива планове“ и че Путин няма да проведе планирано заседание до петък.

От своя страна Михаил Подоляк, съветник на ръководителя на украинската президентска канцелария, нарече съобщенията за „украинска диверсионна група“, проникнала в Брянска област, „класическа провокация“. В същото време официалният представител заяви, че „партизанското движение в Руската федерация става все по-силно и агресивно“.

Веднага след като Кремъл обяви нападението на „терористите“ в Брянска област, Руският доброволчески корпус (РДК) пое отговорност за него. В телеграмния му канал се появи видеоклип, на който двама мъже в камуфлаж (единият от тях е 38-годишният Денис Никитин, за когото се твърди, че е ръководител на РДК) заявяват, че „доброволческият корпус“ е пресякъл руската държавна граница, за да демонстрира, че „руският народ с оръжие в ръка може да се бори с режима“.

По-късно руската ФСБ публикува собствена версия на събитията в Брянска област – видео, което се състои от няколко фрагмента и снимки. На записа се виждат два автомобила – ВАЗ-2107 с дупки от куршуми в каросерията и счупени стъкла и Нива без значителни външни повреди. И в двата автомобила се виждат телата на загиналите. Видеозаписът съдържа и няколко снимки с мини и гилзи от снаряди, лежащи директно на земята.

Веднага след появата на този видеоклип обаче се появиха много въпроси. Например, регистрационната табела на ВАЗ-2107 е откъсната, така че цифрите и буквите върху нея са нечетливи. Освен това на видеото автомобилът стои на едно място, но когато се появява снимка на заснетия автомобил на видеото, той вече е на друго място. Що се отнася до Нива, във видеото на ФСБ автомобилът е напълно непокътнат, по него няма следи от куршуми. Всички прозорци са на мястото си. Единственото нещо, което се вижда на видеото, е спуканата гума. По-рано беше съобщено, че в колата е загинал шофьорът и е ранено едно момче. „Нива“ е заснета и на различни места: първо на самия път, а след това в канавката.

Защо това е важно: Първо, РДК е реална организация, която участва във войната срещу Русия на страната на Украйна. Един от диверсантите във видеото е 38-годишният Денис Никитин, за когото се твърди, че оглавява РДК. Това означава, че група хора от РДК действително са влезли на територията на Брянска област и след като са изпълнили задачата си, успешно са я напуснали.

Второ, като се има предвид, че реалният резултат от работата на РДГ в Брянска област е видеоклип на фона на местните административни сгради (за да се потвърди, че те наистина са там), вероятно основната цел на тази РДГ е била да се изяви като сериозна сила, която се противопоставя на сегашния руски режим, както и да демонстрира ниското ниво на ефективност на руските специални служби (ФСБ, гранична охрана, както и полиция) и това, че на руска територия, под носа им, могат да се провеждат чуждестранни специални операции и подривни дейности. Допълнителна „подправка“ към цялата история е фактът, че тя се е случила в регион, който от април 2022 г. е с „жълто“ ниво на терористична заплаха, а от октомври е със „средно ниво на реакция“, което, наред с другото, позволява на местните власти да засилят защитата на обществения ред, да въведат специален режим за влизане и излизане, да ограничат трафика и да го инспектират, както и да ограничат пътуванията и да въведат специален режим за работа в обектите. 

На трето място, версията на ФСБ с „видеоматериалите“ за дейността на „украинската ДРГ“, в която има твърде много бели петна, не е нищо друго освен нейна реакция на очевидния провал в работата им (и на колегите им граничари). В същото време тази реакция е много слаба и дискредитира руските служби за сигурност още повече. Защото ако те позволят на вражеска ДРГ от 40-50 души да влезе в регион със засилен контраразузнавателен и антитерористичен режим, да извърши диверсионни действия (резултатите от които бяха показани на видеото на ФСБ) и спокойно да си тръгне без никакви загуби, тогава възникват много големи въпроси относно професионалната им пригодност.

Вероятно, след като ФСБ и граничната служба „пропуснаха“ акцията на РДК в Брянска област, ще започнат сериозни разследвания, ще започне търсенето на виновни, а на някои от началниците ще им полетят пагоните. Възможно е също така да се обтегнат отношенията между службите и Кремъл – което, заедно с горното, също е доста добър резултат от „брянските диверсанти“.