Наблюдава се непрекъсната несигурност заради недъга на ЦИК да отлага важни решения за последния момент

Пенсионната реформа във Франция от самото начало тръгна накриво, защото контекстът някак не предполагаше подобни непопулярни мерки. Обяснението за необходимостта от нея е доста крехко във финансово отношение. След 5-7 години вероятно ще има временен дефицит от порядъка на €10-12 млрд. годишно в пенсионното осигуряване на Франция, защото ще е свързан с т.нар. вълна на бейби бумърите – родените след края на ВСВ, които започват да излизат масово в пенсия. Тези 12-13 млрд. не звучат някак убедително и французите не проумяват защо заради дефицит с такива размери ще трябва да работят две години повече. Покрай тази тема изкристализираха и други недоволства. Президентската кампания на Макрон от м.г. беше доста вяла и липсваше конфронтация на различни проекти. Хората гласуваха за него не защото бяха убедени в програмата му, а просто защото не искаха Марин льо Пен. Рейтингът на Макрон в момента е едва 30%, като 70% от всички французи отхвърлят реформата, а спрямо активните, т.е. работещите – 90%. Появи се и единен синдикален фронт. Начинът, по който правителството реши да проведе тази реформа е брутален като конституционна процедура. Това коментира за Алтернативата пряко от Франция Стефан Манов.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Известно е, че в момента Макрон управлява с правителство на малцинството. В тази ситуация му се налага да разчита на малката група на републиканците, в която също няма единно мнение по въпроса. По този повод в петък бе внесен вот на недоверие, който се гледа в момента. Ако правителството падне поради липса на мнозинство, президентът може да назначи ново, а може и да предизвика предсрочни избори. Според френската конституция правителството се назначава не от парламента, а от президента.

От четвъртък вечерта започнаха по-хаотични действия, довели до сблъсъци с полицията, т.е. движението се радикализира и битката тепърва ще се развихри на два фронта – ще влезе и в Конституционния съд, а е възможно и синдикатите да предизвикат референдум. Има достатъчно депутати и от крайната левица, и от крайната десница, готови да се подпишат под подобно искане.
Получава се едно френско общество и политически живот, разделен на три големи блока – крайна левица, център около Макрон и крайна десница. Вторият мандат на Макрон е леко кух. Единственото нещо, за което той можеше да се хване, за да остави следа във френския политически живот беше тази пенсионна реформа.
Колкото до предстоящите избори в България, има доста притеснителни моменти, защото времето ни притиска. Допреди няколко часа нямаше потвърждение дали процедурата по избиране на машини за извършване на сертифицирането им среща одобрението на ЦИК. Наблюдава се непрекъсната несигурност, свързана с недъга на ЦИК да отлага важните решения за последния момент.
Въпросът с гласуването на българите в чужбина този път ми се вижда по-спокоен, защото МВнР отъпка пътечката и има добре отработени механизми за сътрудничество по места.
Активността ще е по-ниска от предходните избори. Не се усеща ентусиазъм в българските граждани в чужбина. Хората се поразочароваха от безкрайното връщане в кота 0.
Като проценти вотът в чужбина е доста по-различен от вота в страната. Някои партии взимат много по-голям процент, а други – много по-малък. Това би могло да промени някои равновесия в числеността на парламентарните групи: ако крайният резултат на първите два фаворита е много близък, вотът от чужбина би могъл да даде глава напред на едните спрямо другите, посочи в заключение Манов.